Списък на въоръжените фракции в Сирийската гражданска война

Редица държави и въоръжени групировки се включват в сирийската гражданска война (2011 г. – понастоящем) като воюващи страни. Основните групи са Сирийската арабска република и съюзници, сирийската опозиция и съюзници, Ал-Кайда и филиали, Ислямска държава и първоначално предимно кюрдските Сирийски демократични сили.

Редица източници подчертават, че поне от края на 2015/началото на 2016 г. Сирийската арабска република е зависима от комбинация от доброволци и милиции, а не от сирийските въоръжени сили.^[1][2] Между 2016 и 2020 г., с помощта на Русия и Иран, Сирийските арабски въоръжени сили са възстановени и обединяват повечето от въоръжените милиции.^[3]

Сирийските въоръжени сили се състоят от Сирийската арабска армия (включваща Републиканската гвардия), сирийските военноморски сили, сирийските военновъздушни сили и сирийските сили за противовъздушна отбрана.^[4] Преди избухването на въстанието и войната сирийските въоръжени сили се оценяват на 295 000 редовни войници и 314 000 резервисти.^[5] Докато по-високите позиции в армията са заети предимно от алавити, сухопътните войски са съставени предимно от сунити и след като въстанията започват, сирийският режим се поколебава да използва тези войски срещу сунитските бунтовници. Следователно армията разчита на лоялни елитни части и алавитски милиции като Шабиха.^[6] Поради дезертьорство след въстанията, до края на 2013 г. броят на редовните войски намалява до около 110 000 души.^[7] Към 2024 г. сирийската армия се оценява на 169 000 активни войници.^[8] Повечето дивизии в армията са с недостатъчен състав, но Русия помага за реконструкцията и преоборудването на някои дивизии.^[9]

Сирийските сили за национална отбрана (на арабски: قوات الدفاع الوطني Quwāt ad-Difāʿ al-Watanī) са формирани от проправителствени милиции през 2013 г.^[10] Силите действат в ролята на пехота, като се бият директно срещу бунтовниците на място и провеждат операции за борба с бунтовниците в координация с армията, която им осигурява логистична и артилерийска подкрепа. Много от бойците са обучени в Иран^[11] и получават своите заплати и военно оборудване от сирийското правителство.^[12] Към 2024 г. СНО наброяват около 50 000 войници.^[9] Силите имат женско крило от 500 души, наречено „Лъвици на националната отбрана“, което управлява контролно-пропускателните пунктове.^[13] Силите са съставени предимно от алавити^[10], но много от сирийските християнски милиции (като Сооторо в Ал-Хасеке) също се бият на страната на сирийското правителство, за да защитят своите древни градове, села и ферми от Ислямска държава (вж. също Християнски милиции в Сирия).^[14]

Шабиха (на левантински арабски: شَبِّيحَة , букв. „ призраци“) са неофициални проправителствени милиции, съставени предимно от сирийската алавитска малцинствена група. След въстанието баасисткото сирийско правителство е обвинявано, че използва Шабиха, за да разпръсне протестите и да наложи законите в размирните квартали.^[15] Тъй като протестите ескалират във въоръжен конфликт, опозицията започва да използва термина Шабиха, за да опише цивилни, за които подозира, че подкрепят Башар ал-Асад и сирийското правителство и се сблъскват с проопозиционните демонстранти.^[16] Опозицията обвинява Шабиха за многобройните прояви на насилие, извършени срещу антиправителствени протестиращи и симпатизанти на опозицията,^[16] както и за грабежи и разрушения.

Феноменът Шабиха започва през 80-те години не като една конкретна група, а като редица престъпни и полупрестъпни групи, свързани с клана Асад.^[6] Басел ал-Асад се опитва да ограничи дейността им през 90-те години, но не успява напълно.^[6] Шабиха са описани като „прословути паравоенни алавити, които са обвинени, че действат като неофициални служители на правителството на Асад“,^[17] „въоръжени лица, лоялни на Асад“,^[18] и според базирания в Катар Арабски център за изследвания и политически изследвания – „полукриминални банди, съсравени от бандити, близки до правителството“.^[18] Въпреки имиджа на групата като алавитска милиция, за някои Шабиха, действащи в Халеб, се съобщава, че са сунити. ^[19]

Хизбула е подкрепяна от Иран шиитска въоръжена групировка и политическа сила, базирана в Ливан. На 25 май 2013 г. лидерът й Хасан Насрала потвъжрдава, че войските на Хизбула се бият със сирийската армия срещу ислямските екстремисти и обещава, че „неговата група няма да позволи на сирийските бойци да контролират райони, които граничат с Ливан“.^[20] В телевизионното обръщение той казва: „Ако Сирия падне в ръцете на Америка, Израел и такфирите, хората от нашия регион ще навлязат в мрачен период“.^[21] Той също така призовава шиитите и Хизбула да защитят светилището на Сайида Зейнаб.^[22] Президентът Башар ал-Асад отрича по-рано през май, че има чуждестранни бойци, арабски или други, които се бият за правителството в Сирия.^[23]

Решението на Хизбула да помогне на сирийското правителство най-вероятно се дължи на факта, че те се ползват от защитата на правителството, когато става въпрос за снабдяването и съхранението на оръжие на групата в Сирия.^[7] Сирия формира важен коридор за достъп между Хизбула в Ливан и техния поддръжник Иран и оцеляването на режим, който е приятелски настроен към Хизбула, е в най-добрия интерес на групировката.^[6]

През 2012 г. и 2013 г. Хизбула е активна в постигането на контрол върху територията в провинция Хомс в Сирия.^[24][22] До май 2013 г. групата публично си сътрудничи със сирийската армия^[21][25] и им помага да получат контрол над 60 процента от град Ал-Кусейр до 14 май.^[25] В Ливан се съобщава за увеличаване на погребенията на бойци на Хизбула, както и за обстрел на контролирани от Хизбула райони от сирийски бунтовници.^[25]

Според независими анализатори до началото на 2014 г. около 500 бойци на Хизбула са загинали в сирийския конфликт.^[26] През 2014 г. Насрала заяви, че бойците на Хизбула са помогнали на Асад да си върне контрола над страната и че сирийският режим вече не е в опасност да бъде свален.^[27] Сегашният брой на войските на Хизбула в Сирия се оценява на около 7000-8000 души.^[9]

От фазата на гражданското въстание на гражданската война в Сирия, Иран предоставя на Сирийската арабска република финансова, техническа и военна подкрепа, включително обучение и изпращане на бойни части.^[28][29][30] Иран и Сирия са близки стратегически съюзници, тъй като Иран вижда оцеляването на правителството на Асад като решаващо за своите регионални интереси.^[30][31] Съобщава се, че върховният лидер на Иран Али Хаменеи гласно подкрепя баасисткото правителство.^[29]

До декември 2013 г. се смята, че Иран има приблизително 10 000 оперативни агенти в Сирия.^[31] Но според Джубин Гударзи, асистент и изследовател в университета Уебстър, Иран е помогнал на Баасистка Сирия с ограничен брой разгърнати части и персонал, „най-много стотици... а не хиляди, както твърдят източници от опоз��цията“.^[32] Ливанските бойци на Хизбула, подкрепяни от Техеран, поемат преки бойни роли от 2012 г.^[31][33] През лятото на 2013 г. Иран и Хизбула предоставят важна подкрепа на бойното поле на сирийските сили, позволявайки им да напредват срещу опозицията.^[33] През 2014 г., съвпадайки с мирните преговори в Женева II, Иран засилва подкрепата си за сирийския президент Асад.^[31][33] Сирийският министър на финансите и икономиката заявява, че повече от 15 млрд. долара са дошли от иранското правителство.^[34] Преди убийството си командирът на Сили Кудс на Корпуса на гвардейците на ислямската революция Касем Солеймани отговаря за портфолиото по сигурността на сирийския президент Асад и ръководи въоръжаването и обучението на хиляди проправителствени шиитски бойци.

До 2015 г. 328 войници на Иранската революционна гвардия, включително няколко командири, са убити в сирийската гражданска война от началото й.^[35] Към 2024 г. приблизителният брой на иранските войски в Сирия е 1500 души.^[9]

Освен обучението и изпращането на войски Иран също наема шиитски бойци от Ирак, Афганистан и Пакистан, за да се бият от името на Сирийската арабска република.^[36] Броят на афганистанците, воюващи в Сирия, се оценява на между 10 000 и 18 000 души в пика си, но в момента се оценява между 500-1500 души.^[37] Основната сила, съставена от афганистански бойци, е liwa' fatimiyun (бригада Fatemiyoun), която е открита в края на 2012 г.^[38][39] Броят на пакистанските бойци е много по-малък, между 800 и 2500 души, и е концентриран в liwa' zaynabiyun (бригада Zaynabiyun), сформирана през ноември 2015 г.^[36][40] Много или повечето от бойците са бежанци, живеещи в Иран, а оцелелите и дезертьорите от Fatemiyoun съобщават, че са били принуждавани или подкупвани да се присъединят към милицията и са изпращани на най-опасните фронтови линии с малко или никакво обучение.^[41]

На 30 септември 2015 г. Русия започва военна интервенция в Сирия, за да подкрепи правителството на Башар ал-Асад в борбата му срещу сирийската опозиция и Ислямска държава (ИД).^[42][43] Руското правителство и правителството на Асад отдавна са съюзници и падането на режима би означавало загуба на важен руски съюзник в региона.^[44] Руските сили се оказват решаващ фактор във войната, помагайки на режима на Асад да остане на власт.^[45] Сирийската война се превръща във важна изпитателна площадка и тласък за руските наемни армии, като групата Вагнер.^[44] През 2022 г. Русия изтегля по-голямата част от войските си от Сирия, за да подсили армията си на фронта в Украйна.^[46] Към 2024 г. приблизителният брой на руските войски в Сирия е 4000 души.^[9]

В интервю за руски медии през март 2023 г. Асад заявява, че би приветствал повече руски войски и военни бази на сирийска територия.^[47]

Създаден на 23 август 2011 г., Националният съвет е коалиция от антиправителствени групи, базирани в Турция. Групата включва подписалите Декларацията от Дамаск от 2005 г., сирийските мюсюлмански братя, кюрдски и асирийски фракции, представители на алауитските общности и местни координационни комитети.^[48] Националният съвет се стреми към края на управлението на Башар ал-Асад и създаването на модерна, гражданска, демократична държава. СНС има връзки със Свободната сирийска армия. Кюрдските партии в крайна сметка напускат Съвета, след като той се противопоставя на исканията им за политическа децентрализация.^[48]

На 11 ноември 2012 г. в Доха Националният съвет (НС) и други опозиционни групи се обединват като Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили,^[49] или Сирийска национална коалиция (СНК). Сирийският национален съвет има 22 от 60 места на Сирийската национална коалиция.^[50] На следващия ден тя е призната за легитимно правителство на Сирия от множество арабски държави от Персийския залив, а по-късно и от САЩ, Франция, Турция, Испания и Обединеното кралство.^[51]

Делегатите в ръководния съвет на коалицията трябва да включват жени и представители на религиозни и етнически малцинства, включително алавити. Съобщава се, че военният съвет ще включва Свободната сирийска армия.^[52] Основните цели на Националната коалиция са смяна на правителството на Башар ал-Асад и негови символи и стълбове на подкрепа, демонтиране на службите за сигурност, обединяване и подкрепа на Свободната сирийска армия, отказ от диалог и преговори с правителството на Асад и „подвеждане под отговорност на отговорните за убийството на сирийци, унищожаването на [Сирия] и разселването на [сирийците].^[53]

НС е критикуван за слабата си политическа и организационна динамика, породена от вътрешни властови конфликти.^[48] Основната функция на НС е да координира хуманитарната помощ, вместо да формира истинско политическо ръководство.^[48]

През 2013 г., след натиск от Франция, Турция и Катар, Сирийската национална коалиция формира Временно сирийско правителство, за да управлява териториите, които са били освободени от режима.^[54][48] То е създадено, за да даде на опозиционното движение повече легитимност „на място“, като предлага хуманитарна помощ и управление.^[48] Министърът на отбраната трябва да бъде избран от Свободната сирийска армия.^[55] Седалището на временното правителство в Сирия се намира в град Азаз в провинция Алепо.^[56] От юни 2019 г. неин министър-председател е Абдурахман Мустафа, а от юли 2021 г. неин президент е Салем ал-Меслет.

Формирането на Свободната сирийска армия (ССА) е обявено на 29 юли 2011 г. от група дезертиращи офицери от сирийската армия, насърчавайки други да дезертират, за да защитават цивилни протестиращи от насилие от страна на държавата и да осъществят смяна на правителството.^[57] До декември 2011 г. оценките за броя на дезертьорите към ССА варират от 1000 до над 25 000.^[58] Групата получава оръжие, провизии и пари от регионални държави като Саудитска Арабия, Катар и Турция и от САЩ.^[59] ССА, първоначално със „щаб квартира“ в Турция, премести централата си в Северна Сирия през септември 2012 г. и в момента функционира повече като организация-чадър, отколкото като традиционна военна командна верига.^[60][59]

Групата започва с набези и засади в партизански стил, но когато се събират повече членове, са използвани по-сложни тактики за нападение.^[59]

Определянето на ССА от Запада като умерена опозиционна фракция му позволява, съгласно програмите, управлявани от ЦРУ,^[61][62] да получи сложни оръжия и друга военна подкрепа от САЩ, Турция и някои страни от Персийския залив.^[63] Помощта, която идва от други страни обаче не протича през централизирано командване, а по фрагментиран начин, базиран на лични контакти, което води до вътрешно съперничество в ССА.^[59]

Абу Юсаф, командир на Ислямска държава (ИД), заявява през август 2014 г., че много от членовете на ССА, които са били обучени от американски и турски и арабски военни офицери, са се присъединили към Ислямска държава.^[64] Въпреки това до септември 2014 г. ССА се присъединява към съюз и общ фронт с кюрдските милиции, включително Отряда за народна защита, за да се бори срещу ИД.^[65]

През декември 2015 г., според Американския институт за изучаване на войната, групи, идентифициращи се като ССА, все още присъстват около Алепо и Хама и в Южна Сирия, а ССА все още е най-голямата и най-светската от бунтовническите групи.^[66] Въпреки това групата продължава да търпи загуби от бойци, които се присъединяват към Сирийските демократични сили или ИД.^[67]

След турската военна намеса в Сирия през 2016 г. и след като други страни започват да намаляват участието си, ССА става по-зависима от турската помощ.^[68] За ССА Турция е убежище и източник на доставки. От края на август 2016 г. турското правителство събира нова коалиция от сирийски бунтовнически групи, включително много, които са в ССА. Често наричана подкрепяната от Турция Свободна сирийска армия, тази сила ще приеме името Сирийска национална армия през 2017 г. ^{[69] [70]}

До март 2017 г. ССА заедно с кюрдските милиции завършва прочистването на Ислямска държава от северната част на Сирия.^[71]

ССА работи в 55-километровата зона покрай границата с Ирак и Йордания, за да предотврати трафика на наркотици и дейността на ИД в региона.^[72][73]

На 30 декември 2017 г. най-малко 30 фракции, действащи под знамето на сирийското временно правителство, се сливат в единна въоръжена група след четири месеца подготовка. Джавад Абу Хатаб, министър-председател и министър на отбраната, обявява формирането на Сирийската национална армия (СНА) след среща с бунтовнически командири в град Азаз. Новосформираното тяло твърди, че има 22 хил. бойци, много от които обучени и оборудвани от Турция.^[74] Въпреки че е съсредоточена в окупираните от Турция райони, първоначално като част от операция „Ефратски щит“,^[75] СНА също установява присъствие в провинция Идлиб по време на офанзивата в Северозападна Сирия през 2019 г.^[76][77][75] и консолидира присъствието си когато Националният фронт за освобождение се присъединиява към СНА на 4 октомври 2019 г.

Официалните цели на групата са да подпомогне Република Турция в създаването на безопасна зона в Сирия и да създаде Национална армия.^[78] Те са силни противници на Сирийските демократични сили (СДС),^[79][80] и също така са се сражавали срещу Ислямска държава (ИДИЛ) и, в по-малка степен, срещу Сирийската арабска армия на баасисткото сирийско правителство.^[75] СНА има еквивалент на правоохранителните органи, Свободната полиция, която също е подкрепена от Турция. В момента СНА контролира района на Африн и близките райони на Сирия, граничещи с Турция, включително град Джарабалус.^[81] Понастоящем те се оценяват на около 70 000 бойци и участват в сблъсъци с групировката на Хаят Тахрир ал-Шам от 2022 г.^{[9] [81]}

Създаден през 2011 г. и базиран в Дамаск, Националният координационен комитет за демократична промяна (НККДП) е опозиционен блок, състоящ се от 13 леви и арабски националистически политически партии и независими политически и младежки активисти.^[82][48] Тя е определена от Ройтерс като основната група чадър на вътрешната опозиция.^[83] През 2011 г. групата организира първата си конференция, противопоставяща се на милитаризацията, интернационализацията и фракционарността на въстанието.^[48] Първоначално НККДП има няколко кюрдски политически партии като членове, но всички с изключение на Партията на демократичния съюз напускат през октомври 2011 г., за да се присъединят към Кюрдския национален съвет.^[84]

Отношенията с други сирийски политически опозиционни групи като цяло са лоши. През 2011 г. протестното движение на място отхвърля НККДП в полза на Сирийския национален съвет (СНС).^[48] Генералната комисия на сирийската революция, местните координационни комитети на Сирия и Върховният съвет на сирийската революция се противопоставят на призивите на НККСП за диалог с правителството на Баас.^[85] Някои от организациите обвиняват комитета, че е параванна организация за правителството на Башар ал-Асад, а някои от членовете му, че са бивши членове на правителството.^[86] През септември 2012 г. СНС потвърждава, че въпреки разширяването на членството си, няма да се присъедини към „течения, близки до [НККСП]“. ^[87] Въпреки че СНС признава ��вободната сирийска армия на 23 септември 2012 г.,^[88] Свободната сирийска армия отхвърля СНС като продължение на правителството, заявявайки, че „тази опозиция е само другото лице на същата монета“.^[83]

През юни 2023 г. СНС постига споразумение със Сирийския демократичен съвет и двете групи публикуваха „консенсусен документ“, в който заявяват своите общи цели и визии за бъдещето на Сирия.^[89] Тези цели включват изготвянето на нова конституция, отхвърлянето на сепаратистките и разделящи групи и създаването на единен национален демократичен фронт. ^[89]

Ал-Кайда е джихадистка въоръжена група, основана през 1988 г. в Пакистан от Осама бин Ладен.^[90] Няколко групи, свързани с Ал Кайда, стават въоръжени участници в Гражданската война в Сирия.

Преди експанзията на ИДИЛ – сирийския клон на Ал Кайда,^[92] фронтът Ал Нусра често се смята за най-агресивната и насилствена част от опозицията.^[93] Отговорна за над 50 самоубийствени атентата, включително няколко смъртоносни експлозии в Дамаск през 2011 и 2012 г., той е признат за терористична организация от Сирийската арабска република и е определена като такъв от Съединените щати през декември 2012 г.^[94] През април 2013 г. лидерът на Ислямска държава в Ирак пуска аудио изявление, в което обявява, че Фронтът Ал-Нусра е неин клон в Сирия.^[95] Лидерът на Ал-Нусра, Абу Мохамад ал-Джулани, казва, че групировката няма да се слее с Ислямска държава в Ирак, но ще продължи да поддържа вярност към Айман ал-Зауахири, лидерът на Ал-Кайда.^[96] От 2012 г. до 2016 г. приблизителната работна сила на Фронта ал Нусра е приблизително 6000–10 000 души, включително много чуждестранни бойци.^[97][98][99]

Отношенията между Фронта Ал-Нусра и местната сирийска опозиция са напрегнати, въпреки че Ал-Нусра се сражава заедно с Свободната сирийска армия в няколко битки и някои бойци на ССА преминават към Фронта Ал-Нусра.^[100] Строгите религиозни възгледи на муджахидините и желанието им да наложат законите на Шериата обезпокояват много сирийци.^[101] Някои бунтовнически командири обвиняват чуждестранни джихадисти в „кражба на революцията“, ограбване на сирийски фабрики и проява на религиозна нетърпимост.^[102]

Фронтът Ал-Нусра се преименува на Джабхат Фатех ал-Шам през юни 2016 г. През 2017 г. групата се слива с други групи в Хаят Тахрир ал-Шам.

През януари 2017 г. е създадена Хаят Тахрир ал-Шам (ХТШ), когато ал-Нусра се присъединява към други салафитски фракции Ансар ал-Дин, Джейш ал-Суна, Нур ал-Дин ал-Зенки и Лива ал-Хак. (Фронтът Ансар ал-Дин и движението „Нур ал-Дин ал Зенки“ се отделят оттогава).^[103][104] Новосформираната Хаят Тахрир ал-Шам продължава да печели повече последователи от дезертьори от Ахрар ал-Шам. Бойците му преследват бойци на Ислямска държава, които бягат в Идлиб след поражението си и разбиват Хурас ал-Дин – друга въоръжена група с връзки с Ал-Кайда.^[105]

През ноември 2017 г. ХТШ създава Сирийско правителството на спасението – алтернативно правителство на сирийската опозиция, което в момента управлява части от провинция Идлиб. То се смята за нелегитимно от главното сирийско временно правителство на опозицията.^[106] Първоначално то налага строго тълкуване на ислямския закон, но през последните години групата става по-толерантна.^[107] Религиозната полиция е разпусната и лидерът на ХТШ се застъпва срещу определянето на групата от САЩ като терористична организация, наричайки я несправедлива.^[107] Противно на Ал-Кайда ХТШ не се стреми да създаде глобален халифат, а е по-локално ориентирана, като основната й цел е установяването на ислямско управление в Сирия чрез сваляне на престъпния режим на Асад и прогонване на иранските милиции.^[108] Групата печели пари чрез плячка, заловена от режима и опозиционните фракции, сделки за размяна на затворници, плячкосване на исторически обекти и продажба на артефакти, претенции за частна собственост от християни и поддръжници на правителството и чрез данъци.^[109][110]

Настоящият лидер на ХТШ е Абу Мохамад ал-Джулани. Групата има приблизително 10 000 членове през 2024 г.^[111] ХТШ отрича да е част от Ал-Кайда и казва в изявление, че е „независим субект, а не продължение на предишни организации или фракции“.^[112] Тя участва в ожесточени сблъсъци със Сирийската национална армия в северната част на Сирия от 2022 г.^[113] В началото на 2024 г. в провинция Идлиб избухват протести срещуХТШ, тяхното лошо управление на местната икономика и задържането и изтезанията на политически затворници.^[114]

Танзим Хурас ал-Дин е салафитска джихадистка група, създадена като сливане между няколко групировки, свързани с Ал-Кайда през февруари 2018 г.^[115] Ръководителят на групата, Абу Хумам ал-Шами, е сириец, който се е сражавал с Ал-Кайда в Афганистан през 90-те години и преди това с Фронта ал-Нусра, но който напуска, когато групата скъсва официалните връзки с Ал-Кайда ^{[116] [117]} От 2020 г. ХД не е официално одобрен от Ал-Кайда.^[115] Понастоящем групата се оценява на около 2500 бойци, около половината от които са чуждестранни бойци, което е много по-висок процент, отколкото в ХТШ.^[118][116]

Групата, наречена Да'еш или Ислямска държава (съкр. ИД, ИДИЛ или ИСИС), започва да постига бързи военни успехи в Северна Сирия от април 2013 г. и от средата на 2014 г. контролира големи части от този регион, където Сирийската обсерватория за правата на човека я определи като най-силната група.^[119] Групата се стреми да установи глобален халифат, като води война срещу неверниците.^[120] Тя налага строг закон на Шариата върху земята, която контролира. Групата е открита от иракския боец Абу Бакр ал-Багдади и има около 7000 бойци в Сирия, включително много не-сирийци, до края на 2013 г.^[121] ИД първоначално е свързана с Ал-Кайда, докато Ал-Кайда официално не прекъсна връзките си с нея в началото на 2014 г.^[121]

Групата привлича международното внимание със своите ужасяващи нарушения на човешките права и с това, че не толерира неислямистки милиционерски групи, чуждестранни журналисти или хуманитарни работници, чиито членове е експулсира, затваря или екзекутира.^{[122] [123]} Точно от другата страна на границата със Сирия в Ирак, ИД извършва геноцид над езидите, убивайки стотици мъже, поробвайки хиляди жени и деца и прогонвайки езидите от родината им.^[124]

До лятото на 2014 г. ИД контролира една трета от Сирия.^[125] Тя се утвърждава като доминиращата сила на сирийската опозиция, побеждавайки Джабхат ал-Нусра в провинция Дейр ез-Зор и претендирайки за контрол над по-голямата част от добива на нефт и газ в Сирия.^[125] Най-вече групата участва в офанзиви срещу сирийските въоръжени сили и Свободната сирийска армия, но те също се насочват към Сирийските демократични сили.^[126] ИД залагат бомби в района на древния град Палмира, който се счита за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, тъй като е дом на някои от най-обширните и най-добре запазените древни римски руини в света.^[127] След като губят почти половината от територията си в Ирак между 2014 и 2016 г., някои лидери на Ислямска държава в Ирак се местят в Сирия, като допълнително дестабилизиратрегиона.^[128]

От 2014 г. международна коалиция от държави се намесва срещу ИД. Редица държави, включително някои отделни членки на НАТО, участват във въздушни операции в Сирия, които започват да бъдат наблюдавани от Комбинираната съвместна оперативна група, създадена от Централното командване на САЩ за координиране на военните усилия срещу ИД в съответствие с техните колективно поети ангажименти, включително тези от 3 декември 2014 г.^[129] Тези, които нанасят въздушни удари в Сирия, включват Съединените щати, Австралия, Бахрейн, Канада, Франция, Йордания, Нидерландия, Саудитска Арабия, Турция, Обединените арабски емирства и Обединеното кралство.^[130] Някои членове участват в конфликта отвъд борбата с ИД; Турция е обвинена, че се бие срещу кюрдските сили в Сирия и Ирак, включително в сътрудничество на разузнаването с ИД в някои случаи.^[131]

Към декември 2017 г. Русия обявява ИД за напълно победена в Сирия.^[132] В края на 2018 г. САЩ ги обявиха за победени, въпреки че техните съюзници Великобритания и Германия не бяха съгласни. ^{[133] [134]} На 23 март 2019 г. подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили обявяват ИД за победена, след като превземат последния им анклав от територия.^[135] През октомври 2019 г. САЩ убиват лидера на ИД Ал-Багдади.^[136][137] ИД определя Абу Ибрахим ал-Хашими ал-Курайши за наследник на Багдади.^[138] Към 2024 г. ИД продължава да е активна във военно отношение в Североизточна Сирия, въпреки че е загубила почти цялата си територия.^[139] Вместо това по-голямата част от дейността на групата днес се извършва от филиали в Афганистан, Пакистан и различни страни в Африка.^[140] Някои международни сили остават в Сирия, за да изпълняват мисии срещу членове на ИД и да предотвратят възраждането на движението.^[141]

Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (ААСИС), известна също като Роджава, е де факто автономен регион в Североизточна Сирия.^[142][143] Състои се от самоуправляващи се подрегиони в областите Африн, Джазира, Ефрат, Ракка, Табка, Манбидж и Дейр ез-Зор.^[142][144] Регионът придобива фактическата си автономия през 2012 г. в контекста на продължаващия конфликт в Роджава и по-широката сирийска гражданска война, в която взе участие неговата официална военна сила, Сирийските демократични сили.^[145][146] Сирийският демократичен съвет е политическото крило на Сирийските демократични сили и служи като законодателно правителство на ААСИС.

Сирийският демократичен съвет е създаден на 10 декември 2015 г. в Ал-Маликия.^[147] Той е съосновател на видния активист за правата на човека Хайтам Мана и е замислен като политическо крило на Сирийските демократични сили. Съветът включва повече от дузина блокове и коалиции, които подкрепят федерализма в Сирия, включително Движението за демократично общество, Кюрдския национален алианс в Сирия, Движението за право–гражданство–права и от септември 2016 г. Движението за утрешния ден на Сирия. През март 2016 г. Съветът обявява създаването на автономна федерация в Североизточна Сирия и през август същата година отркива публичен офис в Ал-Хасака.^[148][149]

Сирийският демократичен съвет е изключен от международните мирни преговори Женева III за Сирия през март 2016 г., както и от други преговори след това, поради съпротивата на Турция.

Сирийските демократични сили са съюз от предимно кюрдски, но също и арабски, сирийско-асирийски и туркменски милиции с предимно леви и демократични конфедералистки политически наклонности. Те се противопоставят на правителството на Башар ал-Асад, но насочват повечето си усилия срещу Фронта Ал-Нусра и ИД.

Групата, създадена през декември 2015 г., е ръководена предимно от предимно кюрдския Отряд за защита на народа (YPG). Оценките за неговия размер варират от 55^[150] до 80 хиляди бойци.^[151] Въпреки че са предимно кюрди, се смята, че около 40% от бойцит�� не са кюрди.^[152] Кюрдите – предимно мюсюлмани сунити, с малко малцинство от езиди, представляват 10% от населението на Сирия в началото на въстанието през 2011 г. Те страдат от десетилетия на дискриминация и пренебрежение, като са лишени от основни граждански, културни, икономически и социални права.^[153] Когато започват протестите, правителството на Асад най-накрая дава гражданство на около 200 000 кюрди без гражданство в опит да неутрализира потенциалната кюрдска опозиция.^[154] Въпреки тази отстъпка повечето кюрди продължават да се противопоставят на правителството, надявайки се вместо това на по-децентрализирана Сирия, основана на федерализма.^[155] Сирийският военен съвет, подобно на много сирийско-асирийски милиции (като Гвардия „Хабур“, Наторех и Суторо), първоначално сформиран, за да защитава асирийски села, но се присъединява към кюрдските сили, за да си върне Ал-Хасеке от ИД в края на 2015 г.^[156] „Женските сили за защита на Земята между двете реки“ е изцяло женска сила от асирийски бойци в Североизточна Сирия, която се бие срещу ИД заедно с други асирийски и кюрдски части.^[157]

Сирийските демократични сили получават военна и икономическа подкрепа от САЩ, които смятат групировката за важен съюзник в борбата си срещу Ислямска държава (ИД).^[158]

Сирийска арабска република и съюзници Коалиция „Русия–Сирия–Иран–Ирак“	Сирийска опозиция и съюзници	Автономната администрация на Северна и Източна Сирия и съюзници	Салафистки джихистки организации
Сирийски правителствени сили Въоръжени сили на Сирия Сирийска арабска армия Републиканска гвардия 100-ен артилерийски полк 101-ви охранителен полк 102-ри охранителен полк 103-та командна бригада Сирийски морски пехотинци 104-ти въздушнодесантна бригада 105-а механизирана бригада 107-и артилерийски полк 108-и бронетанков полк 109-и бронетанков полк 124-та бригада за специални сили 151-ви механизиран полк 152-ри механизиран полк 800-и полк Лъвиците на отбранителния бронетанков батальон Народни сили за сигурност и поддръжка 30-а дивизия[159] Доброволци „Кууат ал-Гадаб“ Четвърта бронетанкова дивизия 38-а бронетанкова бригада 40-ти бронетанкова бригада 41-ва бронетанкова бригада 42-ра бронетанкова бригада 138-а механизирана бригада 154-ти артилерийски полк 333-ти пехотен полк 550-и полк на специалните сили 555-и полк на специалните сили (въздушен) 666-и пехотен полк Бригада „Ал-Имам Хюсеин“ Харакат Хезбула ал-Нуджаба сирийско крило[160] Защитни лъвове Командване на специалните сили 25-а дивизия на специалните сили Бригада на силите на пантерата Бригада на силите на читата Сили на чита екип 3 Сили на чита екип 6 Бригада на силите на леопарда Група/полк „Термах“ (или Тармех) Група „Таха“ Група/полк „Яруб“ Група/полк „Шахийн“[161] Група/полк „Шабаат“ Група/полк „Ал Хауарит“ (Група „Наварис“)[162] Група/полк „Зайдар“ Група/полк „Ал Шабур“ Група/полк „Ал-Комет“[163] Група/полк „Ал-Луют“ (Група „Шади“)[162] Група/полк „Хайдер“ Бригадни ястреби „Ракка“[164][165] 629-и батальон Бригада „Пустинни соколи“ 1-ви корпус 5-а механизирана дивизия 12-та бронетанкова бригада 38-а пехотна бригада 59-и команден батальон 175-и артилерийски полк 6-а бронетанкова дивизия 55-а механизирана бригада 45-и полк на специалните сили 7-а механизирана дивизия 78-и бронетанкова бригада 70-а артилерийска бригада 9-а бронетанкова дивизия 52-ра механизирана бригада 89-а артилерийска бригада 15-а дивизия на специалните сили 2-ри корпус 1-ва бронетанкова дивизия 171-ва пехотна бригада 141-ви артилерийски полк 167-и противотанков полк 2-ра бронетанкова дивизия 73-та пехотна бригада 826-и брегови полк 10-а механизирана дивизия 122-ри артилерийски полк 14-та дивизия на специалните сили 3-ти корпус 3-та бронетанкова дивизия 21-ва механизирана бригада 155-а ракетна бригада Сили на Щита на Каламун Щурмуващи батальони Ракетен батальон 8-а бронетанкова дивизия 45-а артилерийски полк 45-а механизирана бригада 11-а бронетанкова дивизия 87-а механизирана бригада 17-а резервистка дивизия 137-а механизирана бригада 93-та бронетанкова бригада 54-и полк за специални сили 18-а бронетанкова дивизия 120-а механизирана бригада 64-и артилерийски полк Сили за гранична охрана (Сирия)Сили за гранична охрана Пехотна гранична бригада 99-и армейски полк 111-ви армейски полк 5-и полк 6-и полк 8-и полк 10-и полк 11-и полк 12-и полк Сили на лъвския щит Ловци на ИД[166][167] Мъченици на свободата Легион Баас, формиран от доброволците на бригади Баас Сили на Щита на Родината Елитна лека пехотна бригада 5-и щурмови корпус 1-ва щурмова бригада 2-ра щурмова бригада 3-та щурмова бригада 4-та щурмова бригада Бригади Баас 5-а щурмова бригада 6-а щурмова бригада 7-а щурмова бригада 8-а щурмова бригада Лиуа ал-Кудс[168] Батальон „Лъвове на ал-Кудс“[168] Батальон „Заяита на Халеб“ Батальон за възпиране Батальон „Лъвове на ал-Шахба“[169] 103-та и 148-а артилерийски бригади 12-и атакуващ ескадрон (MiG-21MF/UM)[170] 24-та хеликоптерна бригада (Mi-8)[170] 4-та учебна летателна ескадрила Сирийски сили за противовъздушна отбрана Сирийски арабски флот Сили за национална отбрана Милиции Лиджан[171] Голански полк Първи батальон Втори батальон Трети батальон Национален щит на патриотичните сили[172] Силите на бригадата на ястребите „Кунейтра“ от Хан Арнабах Бригада на ястребите "Ал-Кунейтра" Племенни милиции Та'ие Бригада „Абу Джабал“ Бригада на свободни патриотити Милиции на Сейд-Ная на силите за национална отбрана Единица Тайбат ал-Имам Единица на Хама Единици от Сукайлабия Единици от Мухрада Единици от Масиаф Доброволци от Ас-Сувайда на силите за национална отбрана Гарнизон на Палмира на силите за национална отбрана Полк на Хермон Лоялни племенни милиции[173] Кууат Дир' ал-Уатан[174] Местни сили за отбрана Фавж Шухада Нубл уа ал-Захраа Дивизия „Камр Бани Хашим“ 313 сили Батальон за специални задачи Бригада „Бакир“ Лъвове на Хюсеин[175] Племенен полк на Мамбидж Полк на Ас-Сафира Батальон на Ал-Найраб– специални операции Милиции от Нубул и ал-Захраа[176] Дирекция на военното разузнаване Военни сили за сигурност Соколи за военна сигурност Бригада Южен щит Силите на щита на ал-Асад Полк на пустинните командоси Лъвове на Хамидия Силите на бойците на племената Соколите на Ефрат Народна съпротива на източния регион Сирийса съпротива[177] Соколи на Джазира и Ефрат[178] Разузнавателно управление на ВВС Пазители на зората Лъвове на херувима Earthquake of Jobar Ararat Group Lions of the Valley Intervention Regiment Lions of Dwel’a Khaybar Brigade[179] Nusur Homs Regiment[180] Unit 333 Sahabat Group [[Шабиха] Полицейски сили на Сирия Министерство на вътрешните работи Syrian Police Дирекция "Политическа сигурност". Главно разузнавателно управление Дирекция "Криминална сигурност". Сирийски сили за специални мисии Allied armed groups: Народна съпротива в Хасака Народна съпротива в Мамбиж SSNP[181][182] Eagles of the Whirlwind Al-Suqaylabiyah Unit Mahardah Unit Arab Nationalist Guard[183][184] Army of Monotheists[181] Rijal al-Karama[185] Forces of Abu Ibrahim[186] Bayraq al-Suwayda[187] Mountain Brigade Rocks of Urman Battalion[188] Druze Militias Sootoro People's Army[189] Loyalist Army[190] al-Jabal Brigade[191] Jalamid Urman Brigade al-Zaghaba Ammar bin Yasir al-Suqur al-Basha Arab Socialist Movement Al-Awda (Allegedly) Homeland Protection Forces[192] Saladin Brigade[193] Jaafariyah Force[194] Sayyida al Raqqia Brigade[194] al-Mukhtar al-Thiqfi Brigade[194] Shield of the Coast[195] Shield of the Lion's Lair[195] Brigades of the Den[196][197] al-Hosn[195] al-Berri tribe militias[198][199] Tayy tribe militias[200] Raqqawi Tribe Militias al-Jihesh Tribe Militias[201] al-Jabalawi Battalion Liwa Sayf al-Mahdi Saraya al-Areen Kata’ib Humat al-Diyar[202] Harakat Abna al-Jazeera wal Furat Palestinian Militias as-Sa'iqa[203] PFLP–GC[204] Popular Committee-Yarmouk Refugee Camp Galilee Forces[205] Fatah al-Intifada[206] Palestine Liberation Army[207] Palestinian Islamic Jihad[208] Al-Quds Brigades Free Palestine Movement[209] PPSF[210] Palestinian People's Party[211] Liwa Fatemiyoun[212] Hazrat-e Abolfazl Brigade[213] Liwa Zainebiyoun[214] Mukhtar Army Return Forces Al-Mukhtar Brigades Syrian National Resistance[215][216] Kafr Saghir Martyrs Brigade (unclear) Liwa Abu al-Fadhal al-Abbas[217] Far-Right Volunteers[218] Russian Imperial Movement[219] Руски имперски легион Falanga volunteers[220] Third Way Гръцки националисти[221] Златна зора Черна лилия[222] Slavonic Corps[223][224] ENOT Corp[225] 12th Peacekeeping Brigade LAAG[226] Fulfilled Legion[227] Arab Socialist Ba'ath Party – Lebanon Region[228] Arab Unification Party[229] Движение „Амал“[230] (denied by Amal)[231][232] Хизбула Сила Редуан[233] Единица 910[234] Ракетна дивизия Хизбула 45-и независим полк на специалните сили 47-и независим полк на специалните сили 53-ти независим полк на специалните сили 54-ти независим полк на специалните сили[235] Ливански съпротивителни бригади Лиуа Дну ал-Фикар Бригаден щит на Родината Леопарди на Хомс Лиуа ал-Имам ал-Хюсеин Сирийска Хизбула Кууат ал-Лидха[236][237] Лиуа ал-Имам ал-Махди[238] Национална идеологическа съпротива[239][240][237] Полк "Имам ал-Худжа"[237] Воини на Махди[237] Aл-Галибун[241] Сариат ал-Шахиид Абу Ясир[242] Сариат ал-'Ишк[242] Кашафат ал-Уилая[242] Скаути "Имам ал-Махди"[242][237] Полк "Фатима ал-Захара"[242] Нахса[243] Иран[244][245][246] Ирански въоръжени сили IRGC[247] Сила Кудс[248] Басидж[249][250][251] 17-а дивизия Али ибн Аби Талеб[213] IRGC Сухопътни войски Езеница Саберин[252] 110-а Бригада за специални операции "Салман Фарси"[253] 25-а дивизия на Карбала[254] Imam Sajjad Takavar Brigade of Kazerun[255] Дивизия Исфахан 102-ри батальон "Имам Хюсеин" Сирийски помощници 313-ти батальон[256] Батальон "Султан Али"[257] Liwa al-Mukhtar al-Thiqfi[258] Ruhollah Formations Дивизия Алборз Иранска армия Ирански сухопътни войски 65-та бригада специалните ВВС[259] Ирански ВВС Русия[260] Руски въоръжени сили Руски военновъздушни сили Руски флот Руска морска пехота[261] Русия Каспийска флотилия[262] Руски въздушно-космически сили Генерален щаб на въоръжените сили на Руската федерация GRU Spetsnaz GRU[263] 431st Naval Reconnaissance Spetsnaz Point[263] Командване на специалните операции Сили за специални операции[263][264][265] Руски сухопътни сили 29-а комбинирана армия 200-а артилерийска бригада[266] Военна полиция 2nd Guards Motor Rifle дивизия[267] 74-а Separate Guards Motor Rifle Brigade Руски въздушнодесантни сили 31-ва гвардейска десантно-щурмова бригада[268] 56-и гвардейски десантно-щурмов полк Федерална служба за сигурност Спец група "K" съветници[269] Служба за външно разузнаване Kadyrovites Група „Вагнер“[270] 5-а щурмова единица[271] DShRG Rusich Interbrigades[272] "Thorbrandr" (Scandinavian volunteers)[273] Народни мобилизационни сили Kata'ib Sayyid al-Shuhada Организация „Бадр“[274] Forces of Martyr Muhammed Baqir al-Sadr[275] Asa'ib Ahl al-Haq Kafeel Zainab Brigade[276] Haidar al-Karar Brigades[274] Kata'ib Hezbollah[277] Harakat Hezbollah al-Nujaba Golan Liberation Brigade[278] Ammar ibn Yasir Brigade[279] Peace Companies[280] Kata'ib al-Imam Ali Iraqi Liberation Movement (Harakat al-Abdal)[281][282] Force 313[282] Promised Day Brigade Zulfiqar Brigade[283][284] Сарая ал-Хусарани Сарая ал-Джихад[285] Dir’ al Wilaya Brigades[281] Сарая Ансар ал-Акееда[286] Ансар Аллах ал Ауфия в Ирак и Сирия[287] Jihad Companies[287] Лиуа а Zulfiqar[288] Сили „Абу ал-Фадл ал-Аббас“[289] Джайш ал-Му'аммал[290] Военна подкрепа: Русия[291][292] Иран[293] Китай[294] Израел[295][296][297] (твърди се) Подкрепа за съоръжения:  Ирак (2013)[298]  Ирак (ограничени въздушни удари срещу ИДИЛ в Източна Сирия, 2017) Иракски въоръжени сили Иракски ВВС	Сирийска национална армия Свободна сирийска армия 1-ви легион Движение „Хазм“ Бригада „Мунтасир Билах“ Ахрар ал-Шаркия[299] Бригада „Араб Ахуаз“ Бригада 123 Батальон „Мъченици на Бадр“ Джайш ал-Нухба Бригада „Ануар ал-Хак“[300] Батальон „Мимати“[301] Източна армия Бригада „Самарканд“ Бригада „Сулейман Шах“ Бригада „Султан Мехмед завоевател“ Легион „Шам“[302] Бригада „Мъченици на Исляма“ Централна дивизия[303] Бригада „Суюф ал-Шахба“ 20-а дивизия Бригада „Ислямски командоси“ 2-ри легион Дивизия „Султан Мурад“ Специални сили „Алпарслан“ Дивизия „Хамза“ Бригада на кюрдските соколи Бригада „Дхи Кар“ Бригада „Северен гръм“ Бригада за съпротива „Маре“ Бригада за специални операции 1-ва бригада 5-а бригада Бригада 51 Бригада „Ал-Мутасем“ Елитна дивизия Бригада „Мъже на войната“ 3-ти легион Завоевателна бригада Батальон „Мутана ибн Харита“ Батальон „Хураба ал-Шам“ Батальон „Дир ал-Уафа“ Бригада „Джунд ал-Ислам“ Суюф ал-Шам Саджидун Левантински фронт Ахрар ал-Шам Лиуа Умана ал-Ракка 19-а дивизия 32-ра дивизия[304] Революционери на Атариб Бригада „Северна буря"[305] Джайш ал-Шамал[306] Завоевателна бригада Батальон „Ал-хамза“ Бригада „Меч на Леванта“ Северна армия Бригада „Ислямски воини“ Бригада „Левантински воини“ Бригада „Вруг Туркмен“ Батальон „Туар ал Шам“ Съвместен отбранителен съюз[307] Корпус на славата[308] Движение „Нур ал-Дин ал-Зенки“[309] Батальон на левантинските революционери Движение „Ислямски знамена“ Ахл ал Дияр QamishliщShield Африн щит Таджама а-Туар ал-Курд Бригада „Мустафа“ Бригада „Северни ястреби“ Бригада „Ваккас“ Бригада на лъвовете завоеватели Бригада „Решителни бури“ Бригада „Султан Отман“ 5-и полк Втора армия Съюз на справедливостта Национален фронт за освобождение Свободна идлибска армия[310] 13-та дивизия Джабхат Туар Саракиб[311][312] Северна дивизия Бригада „Планински ястреби“ Бригада „Свободни източни хора“[313] 1-ва крайбрежна дивизия 2-ра армия[314] 46-а дивизия 312-та дивизия 314-та компания Lightning Battalion 2-ра крайбрежна дивизия Джайш ал-Ахрар[315] Джайш ал-Наср[316] Бригада „ал-Адият“ Ахрар Дирая[317] Бригади „Сукур ал-Шам“ Бригада на ислямската свобода[318] Дамаско сбиране Батальони „Хамза ибн Абдул Муталиб“[319] Бригади и батальони за обединяване на столицата Бригада „Микдад ибн Амр“ Отдел 82 SWAT сили Свободна хаянска бригада Батакьон „Абу Убайдах ибн ал-Джара“ 23-та дивизияi[320] Сирийски фронт за освобождение Катибат ал-'Икааб[321] Шейх Фадел ал-Акел Катибат ал-Бая Лилах Катибат Усуд ал-Таухид Лиуа ал-Адиятt Батальон „Мъченик Абу Омар“ Бригада „Ал-Таухид“ Свободна северна бригада Батальон „Кабда ал-Шамал“ Батальон „Имам Али“[322] Бригада „Дарат Иза“ Бригада „Фурсан ал Джабал“ Батальон „Мъченик Ибрахим Афеш“ Бригади „Фарук“ Полк 777 Бригада „Омар ал-Фарук“ Бригада „Саладин Аюби“ Джабхат Хураба ал-Шам[323] Джайш ал-Изза (Армия на славата) Бригади на победата[324] Лиуа Ахрар Сурия Сирийски туркменски бригади Бригада „Султан Малик-Шах“[325] Бригада „Мунтасар Билах“[326] Южен фронт Революционна армия Ярмукска армия Бригада „Му'таз Билах“ Алианс на южните сили[327] Omari Brigades 18-омартенска дивизия Инженерно-ракетен батальон 46-а пехотна дивизия Южен алианс[328] Сирийски революционен фронт[329] Идлибски военен съвет Бригада „Халид ал-Уалид“ Бригада на сирийските мъченици Бригада на идлибските мъченици[330] 406-а пехотна дивизия[331] Бригада „Лъвове на Сунна“ First Corps Youth of Sunna Forces Army of the South[332] Jaysh al-Ababil[333] Alawiyat al Qasioun Alawiyat jidor horan Revolutionary Army of the Jidor Area Holding Fast Operations Room al-Hara Military Council Tasil Military Council Swords of Truth Room Liwa Ahrar Qita Manifest Victory Operations Room Aligned Factions of the Eastern Region First Army Hawks of the South[334] Daraa Military Council Quneitra Military Council Tawhid Kata’ib Horan[335] Damascus Military Council Революционна командна армия[336] Lions of the East Army Forces of Martyr Ahmad al-Abdo Army of Free Tribes Ahrar al-Jazeera Ahfad al-Rasul Brigades Ummah Brigade Syrian Salvation Front Free Zawiya Union Liwa Sham al-Rasul Liwa al-Asifa Gathering of Revolutionaries of Mahajah[337] Liwa Omar al-Mukhtar Liwa Muhammad ibn Abdullah Liwa al-Fatah 404 Lions of Golan дивизия[338] Brigades and Battalions of the Unification Army Martyrs of Dignity Brigade Free Men of Deir Makar Brigade Norsur Artuz Brigade Strangers of the Countryside Brigade Aisha, Mother of Believers, Battalion Neighbourhoods of Jihad Battalion Syrian Front for Liberation Ал-Джазира–Еврат освободителен фронт (FAEL)[339] SRCC 5th Corps (Syrian rebel group) 21st Combined Force Съюз „Фустаким“ Army of Mujahideen[340] Azadî Battalion[341] Atarib Martyrs Brigade Ислямски фронт Джайш ал-Ислам Военен съвет на Дамаск и неговите предградия Кюрдски ислмистки фронт Национална коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили 3-та пехотна дивизия 4-та пехотна дивизия 5-а командна дивизия 7-а дивизия 11-а дивизия Liwa Jund al-Rahman Liwa Chouhada' Deïr ez-Zor Liwa al-Khadra' Liwa al-Abbas Liwa al-Qadisiya Liwa al-Muhajirin ila Allah Lions of Al Jazeera Harakat Abna' al-Islam Jaysh Al-Tawhid Kata'ib al-Sa’iqa SRGC 313th Brigade Syrian Islamic Front Ansar al-Sham[342] Fatah Halab[343] Falcons of al-Ghab[344] Лиуа ал-Хак Катибат ал-Бара' Катибат Saraya ал-Furat Свободно офицерско движение Aleppo Revolutionary Council Джайш Халаб Батальони „Абу Амара“ Ashida'a Mujahideen Brigade 1st Regiment Al-Safwa Islamic Battalions Джайш ал-Умма Сирийски ислямски освободителен фронт UMCEG Ajnad al-Sham Islamic Union Al-Habib al-Mustafa Brigade al-Rahman Legion Бригада „Ал-Бара“ Glory Brigades Бригада „Абу Муса ал-Шари“ Liwa Homs al-Adiya Mashaal Tammo Brigade Ayad al-Fahri Battalion Hawar Kilis Operations Room Фронт за автентичност и развитие Unification Army[345] Бялата плащаница Liwa al-Mujahid Omar al-Mukhtar Liwa al-Qadisiya al-Islamiyya awhid Army[346] Tajamuu Alwiyat al-Iman Billah Liwa Hamah al-Aqidah Lions of Islam Brigade Talbisah Brigade Falcons of Talbisah Brigade Muawiyah Ibn Abi Sufyan Brigade Sword of Islam Battalion Tajamuu Alwiyat wa Kataib Suyuf al-Haq Jaysh Ahl as-Sunna wa-l-Jama’a Liwa al-Athar Liwa Usud as-Sunna Liwa Ahl al-Raya Kataib Abd al-Rahman 9-а дивизия на специалните сили 112-та бригада Regiment 111[347] Hasakah Shield Brigade Tajamu Saraya Darayya[348] Salvation Front[347] 40th Brigade[349] Потомци на бригадата на Саладин Mare' Operations Room[350] Оперативна зала „Отблъснете нашествениците“ Оперативна зала „Буниян ал-Марсус“ Close Ranks Operations Room Оперативна зала „Триъгълник на смъртта“ Оперативна зала „Отблъснете агресорите“ Итихад Кууат Джабал ал-Шеих Бригада „Омар бин ал-Хатаб“[174] Бригада „ал-Ез“[174] Национален фронт за освобождение на Сирия[351] Jabhat Ansar al-Islam Операционна зала в провинция Северен Хомс Легион на Хомс Аджнад ал-Хомс 313 Бадр бригада Дживение за национално освобождение[303][314] Бригада „Божи мъже“[352][353] Leon Sedov Brigade[354][355] Харакат ал-Киям Армия за освобождение „Шам“ Western Qalamoun Union Армия за освобождение на Леванта Бригада „Мъченик Мохамед Касем“[356] Джайш ал-Шам Ислямски освободителен фронт на Ефрат Ансар ал-Шария Ансар ал-Хилафах[357] Ансар ал-Хилафах на Халеб Ансар ал-Хилафах на ал-Хасака Fursan al-Joulan Abdal al-Sham[356] Zabandani Hawks Brigade[358] Стаи за съвместни операции Единен военен съвет (Идлиб) Al-Fatah al-Mubin Azm Unified Command Room[359] Akhtarin Military Council[360] Военен съвет „Ал-Баб“ Tal Rifaat Military Council[361] Qabasin Military Council Mare Military Council Китай Полицейски сили Свободна полиция[362] Специални сили[363] Ex-Free East Ghouta Police forces[364] Allied armed groups: Сиви вълци[365][366] Мюсюлманско братство Мюсюлманско братство в Сирия[367] Shields of the Revolution Council Хамас[368][369][370] Aknaf Bait al-Maqdis Свободна иракска армия[371][372][373] Ислямска армия (Ивица Газа)[374] Турция Turkish Armed Forces Turkish Land Forces 1-ва армия 7th Commando Brigade 2-ра армия 1st Commando Brigade 3rd Commando Brigade 4-та командна бригада[375] 11-та командна бригада[376] Трета армия 57-и команден батальон[377] Gendarmerie General Command[378] Специално командване за обществена сигурност на жандармерията Gendarmerie Special Operations (JÖH) Система за селска стража[379] Турски ВВС Турски военноморски сили[380] SAT SAS Marines General Staff Special Forces Command General Directorate of Security[381] Отдел за специални операции на полицията (PÖH) Национална разузнавателна организация (MİT)[382][383] САЩ (срещу ИД, 2014–2017, и ограничени удари срещу проправителствени сили, 2017–2018) Въоръжени сили на САЩ Армия на САЩ Американски ВВС[384] Пехота на САЩ Специални сили на американската армия Великобритания (ограничени удари срещу проправителствените сили, 2017–2018)[385] Британски въоръжени сили  Кралски военновъздушни сили Франция (ораничени удари срещу проправителствените сили, 2017–2018)[385] Френски ВВС Френски флот Израел (ограничени удари срещу проправителствените сили, 2017) Израел Въоръжена подкрепа: Катар [386][387] Турция[388] Саудитска Арабия (2012–17)[386][389][390] Франция (2011–18)[391] Нидерландия (2014–18) Норвегия (2016–18)[392] САЩ (2011–17)[393][394] ЦРУ[395] Обединено кралство (2011–18)[396] Тайна разузнавателна служба (непотвърдено)[397] Бахрейн (2012–16) Йордания (2012–17)[398] ОАЕ (2012–16)[399] Либия[400] Египет (2012–13) Израел (твърди се)[401][402] Подкрепа: Канада (2012–18)[403] Германия (2012–18)[404] Сирийско правителство на спасението Тахрир ал-Шам Джейш ал-Усра Движение на муджахидините на иранските сунити Армия на Умар Ибн Хатаб Армия на Абу Бакр ас-Садик Армия на Утма ибн Афан Батальон „Таухид и Джихад“ Народни съпротивителни компании Батальон на град Халеб Червени ленти Бригада „Ал худжра“ Бригада „Ислямска зора“ Лиуа Моаауих Бин Аби Софиян Sa’ad bin Abi Waqas Brigades Bin Al-Walid battalions Katibat al-Ghuraba al-Turkistan[405] Аджнад ал-Кавказ[406][407] Jamaat Jund al-Qawqaz Jama'at Ansar al-Haq[408] Джунуд ал-Махиди[409][410] Джамаат Булгар Джайш ал-Шомал ал-Ислами Абу Амара Battalions Covert Special Tasks Force[314][411][412] Alwiya al-Furqan Ислямска партия на Туркистан в Сирия[413] Съюз на ислямския джихад[414] Ансар ут-Туркистан[415] Катибат Джабал ал-Ислам[416] Malhama Tactical Джунуд ал-Шам Лиуа Усуд ал-Идлам Движение на Салах ал-Дин кюрда[417] Подкрепа: Турция[418][419][420][421] Катар (до 2017)[422][423][424]	Сирийски демократични сили People's Protection Units (YPG) YPG International Battalion (formerly International Anti-Fascist Battalion)[425] Western leftist/anarchist YPG volunteers Martyr Abid Battalion Martyr Erdal Brigade Free Men of the Homeland American, British and German fighters 4th дивизия of Girê Spî Women's Protection Units (YPJ) Rukan Battalion Martyr Avesta Xabur Battalion[426] Anti-Terror Units (part of YPG & YPJ) Kurdish Supreme Committee Democratic Union Party Movement for a Democratic Society (TEV-DEM) Kurdish National Council Kurdish Democratic Progressive Party[427] Special Forces Regiment[428] Euphrates Region Sapper unit[429] Shammer tribe militias[430] Al-Sanadid Forces Syria's Tomorrow Movement[431] Елитни сили (неясно)[432][433][434] Saadallah al-Jabiri Battalion[435] Army of Revolutionaries Кюрдски фронт Tel Rifaat Revolutionaries Battalion[436] Shahba Women's Protection Front[437][438] Liwa Ahfad Othman Harakat al-Fedayeen Brigade 313 – Free Men of Aqrab Gathering Homs Revolutionaries Martyr Qasim Areef Battalion[439] Martyr Yusuf al-Quzhul Company Division 30 remnants[440] Seljuk Brigade Hammam Turkmen Martyrs Brigade[441] al Qa'qa Brigade[442] Homs Commandos Brigade 99th Infantry Brigade 455th Special Tasks Brigade Tribal Forces[443][444] Southern Storm Company Eagles of the Sunnah Company Truthful Promise Company Fighters for Justice Company Revolutionary Shield Brigade[445] Северна демократическа бригада[446] Shahba Forces[447] Военен съвет на Идлибl[448] Liwa Thuwar al-Raqqa Батальон „Свободни жени на Ракка“[449] Brigade Groups of Al-Jazira Raqqa Hawks Brigade Ghanim group[450] Северен съюз[451] Martyr Tasleem Jimmo Brigade[452][453] Idlib Revolutionaries Brigade Liwa Jund al-Haramain[454] Бригада „Мъченици на Ракка“[455] Полк на Ракка[456] Jazeera Knights[457] Liwa Owais al-Qorani[458] Free Officers Union (неясно)[459][460][461] Jaysh al-Salam Liberation Brigade Tell Abyad Revolutionaries Brigade Бригада „Свободна Ракка“ Бригада „Свободна Табка“[462] Бригада „Уманаа ал-Ракка“ Бригада „Харун ал-Рашид“ Euphrates Volcano Dawn of Freedom Brigades[463] Армия на възмездието Jarabulus Company[464] Бригада „Джихад по божия път“ Northern Brigade faction[465] Al-Bab Revolutionary Front Qebasîn Martyrs Brigade Al-Bab Countryside Martyrs Battalion Free Arima Battalion Martyr Silo al-Rai Brigade Kieba Martyrs Brigade Сирийски военен съвет (MFS) Syriac-Assyrian Military Council[466][467] Bethnahrain Women's Protection Forces[468][469][470] Syriac Union Party Special Forces unit[471] International volunteers[472] Ashur Forces Khabour Guards Martyr Joel Hanna Nattoreh Martyr Amara Arab Women's Battalion[473] Jazira Region Young Women's Union volunteers[474] Доброволци от Съюза на младите жени в региона на Ефрат[475] Battalion of Karachok Martyrs[476] al-Shaitat tribe militias[477] Badia Hawks Brigade[478] Martyr Nubar Ozanyan Brigade Революционни сили[479] Brigade for the Liberation of Idlib and Afrin[480] Idlib Revolutionaries Brigade[481] Wrath of Olives Operation Room Afrin Liberation Forces[482] Соколо на Африн Harabiyya tribe militias[483] Ajeel tribe militias[484] Al-Baggara tribe militias Zubayd tribe militias[485] SDF военни съвети Manbij Military Council Northern Sun Battalion Euphrates Brigades Soldiers of the Two Holy Mosques Brigade Euphrates Martyrs Brigade Dam Martyrs Brigade Al-Qusais Brigade Manbij Turkmen Brigade Euphrates Liberation Brigade[486] Manbij Hawks Brigade Manbij Revolutionaries Battalion Martyr Adnan Abu Amjad Regiment Martyr Abdo Dushka Regiment Al-Bab|al-Bab Military Council[487] Female Battalion[488] Jarabulus Military Council[489] Euphrates Jarabulus Brigades Martyr Yusuf al-Jader Battalion Euphrates Shield Battalion Jarabulus Knights Battalion Martyr Zaki Jader Brigade Instructor Jader Brigade Juma al-Jader Brigade Gwadar Martyrs Brigade Jarabulus Armoured Battalion Jarabulus Hawks Battalion Free Jarabulus Battalion Deir ez-Zor Military Council[490] Gathering of al-Baggara Youth Khabat al-Sha'iti Battalion[491] Hajin battalion[491] DZMC military units[492] Local tribal forces Serê Kaniyê Military Council[493] Ayn Issa Military Council[494] Martyr Ilan Kobanê Brigade Martyr Adel Manbij Brigade Thuwar Tal Abyad Annaba Clan Volunteers Tal Abyad Military Council[495] Qamishli Military Council[496] Raqqa Military Council[497] Hasakah Military Council[498] Al-Shaddadi Military Council[499][500] Полицейски сили Сили за вътрешна сигурност на Северна Сирия Asayish [501] Anti-Terror Forces (HAT SWAT units)[502] Manbij Internal Security Forces Quick Reaction Force unit[503] Raqqa Internal Security Forces[504] Quick Reaction Force unit[505] Deir ez-Zor Internal Security Forces[506] Quick Reaction Force unit Суторо[507] Bethnahrain Women's Protection Forces police branch Части за гражданска защита Self-Defense Forces (HXP)[508] Military Discipline Unitsщ Special Forces[509]Статии със самостоятелно публикувани източници [самостоятелно публикуван източник?] Civilian Defense Force (HPC)[510] Syrian Border Security Force (BSF)[511][512] Съюзнически въоръжени групи: Кюрдска работническа партия People's Defence Forces Free Women's Units People's Liberation Faction International Freedom Battalion[513] Марксистко-ленинистка комунистическа партия[514][515] Martyr Serkan Battalion Communist Party of Turkey/Marxist–Leninist Turkey Workers and Peasants Liberation Army Maoist Communist Party United Freedom Forces Marxist–Leninist Armed Propaganda Uniт[516] Revolutionary Communard Party[517] Türkiye Devrim Partisi Sosyal İsyan[518][519] Kadın Özgürlük Gücü Devrimci Karargâh Aziz Güler Özgürlük Gücü Milis Örgütü Kader Ortakaya Timi Kızılbaş Timi Mahir Arpaçay Devrimci Savaş Okulu Necdet Adalı Müfrezesi Spartaküs Timi Şehit Bedreddin Taburu Emek ve Özgürlük Cephesi[520][521] Martyr Mahir Arpaçay Battalion[522] Marxist-Leninist Party (Communist Reconstruction)[523] Communist Labour Party of Turkey/Leninist Revolutionary Communard Party/Birlik[517] Revolutionary Union for Internationalist Solidarity[524] International Revolutionary People's Guerrilla Forces The Queer Insurrection and Liberation Army[525][526] Michael Israel Brigade[527] Анархистка борба[528][529] Henri Krasucki Brigade[530] Бригада „Боб Кроу“ No Surrender Motorcycle Club[531] Народно единно революционно движение[532] Anti-Turkish insurgents in Afrin District injar Alliance Sinjar Resistance Units Êzîdxan Women's Units Kurdistan Freedom Party[533] Иракски Кюрдистан Пешмерга Кюрдистанска демократическа партия Пешмерга Патриотически съюз на Кюрдистан Пешмерга Counterterrorism Group[534] Кюрдистански регион[535][536]  Ирак (до 20 ноември 2018) Иракски въоръжени сили (20 май – ноември 2018) Ирак ( – 20 June November 2018)[537] Counter Terrorism Service Иракски сили за сигурност Armament support: Иракски Кюрдистан Кюрдистанска демократическа партия[538] Патриотичен съюз на Кюрдистан [539] САЩ[540] Русия (понякога)[541][542] ОАЕ[543] Саудитска Арабия (от 2018)[544][545] Италия[546] Сирия (понякога)[547][548][549][550][551][552] Комбинирана съвместна оперативна група – операция Inherent Resolve (срещу ИД) САЩ[553] (also supported SDF in clashes with pro-government forces, 2017–present) Въоръжени сили на САЩ Армия на САЩ Специални сили на американската армия Delta Force[554] 101st Airborne Division US Air Force United States Air Force Tactical Air Control Party[555] United States Air Force Combat Control Team[556] 9th Bomb Squadron[557] 432nd Wing[558] US Navy[559] US Marine Corps 11th Marine Expeditionary Unit 1st Battalion, 4th Marines[560] United States special operations forcesF[561] 75th Ranger Regiment[562] 5th Special Forces Group[556] Обединено кралство[563] British Armed Forces Обединено кралство [Royal Air Force[564] United Kingdom Special Forces Special Air Service[565]  Франция[566] French Armed Forces French Army 68e Régiment d'Artillerie d'Afrique[567] French Air Force Special Operations Command (France)[568] Task Force Wagram (heavy artillery) [404] German Air Force Kommando SpezialkräfteШаблон:Citation needed (denied by Germany)Шаблон:Citation needed [569] Шаблон:Данни страна Netherlands[570] [571] [572] [573] [544][574][575][576]  Ирак (limited airstrikes and border operations against ISIL in northern Syria, June – Nov 2018) Ирак (до 20 ноември 2018)[577] Шаблон:Данни страна Iraq (until 20 November 2018) Former: (2014–16)[578] (2014–16)[579][580] (2014–17)[581] Шаблон:Данни страна Australia (2015–17)[582][583] (2014–16) (2014–16) (2014–16) Руска федерация[584][585][586][587][588][589] (срещу ИД и Turkish-backed rebels, 2015–2017) Russian Air Force	Ал-Кайда Завоевателна армия Тахалуф Фатах ал-шам Лиуа ал-Джихад Таджаму ал-Муджахидин Науа Лиуа Ансар ал-Хак Лиуа ал-Umawayn ал-Ислами Фронт „Ал-Нусра“ Джабхат Фатах ал-Шам Група „Хорасан“ Сукур ал-Ез Два батальона ал-Нусра Елитни ударни части на Ингимасийен Бригади Нусра Муджахидински Шура съвет Катибат Усуд ал-Сунна Армия на Ахл ал-Суни уал Джама Джабхат ал-Джихад уал-Бина Баярк ал Шаитаат Лиуа ал-Кадисия Армия на Маоата ал-Ислами Army of-Ikhlas ал-Ка'ка Алианс за подкрепа на исляма[590] Джайш ал-Харамун[591] Бригади „Меч на ал-Шам“ Бригада „Ез“ Лиуа Фурсан ал-Шейх Лиуа Джабал ал-Шейх LЛиуа Осама бин Заид Лиуа Омар ибн ал-Хатаб Лиуа Саяд ал-Усуд Харакат Шухада ал-Шам Оперативна зала „Пробуди вярващите“ Ансар ал-Таухид[592] Фиркат ал-Гураба Хурас ал-Дин Фронт „Ансар ал-Дин“ Harakat Sham al-Islam Харакат Fajr ash-Sham al-Islamiyya Ansar al-Islam in Kurdistan[593][594] Джайш ал-Сунна[595] Xhemati Alban[596] Оперативна зала „Бъди така твърд“ ал-Muqatileen al-Ansar Brigade Координационна група „ал-Джихад“[597][598] Катиба Абд ар-Рахман[599] Caucasus Emirate[600] Tarkhan's Jamaat Ajnad al-Sham iwa al-Muhajireen wal-Ansar Зелен батальон Islamic Unity and Liberation Front Hudhayfah ibn al-Yaman Brigade Баталиони „Победа на Саладин“ Бригада „Наср Саладин“ Katibat Mohammed bin Abdullah Katibat Musaib bin Umair Katibat Abu Dujana Katibat Shuhada al-Jamaa Jund al-Rahman Katibat Ahrar al-Badiyah Jamaat Bayt al-Maqdis al-Islamiyya Katibat al-Tawhid wal-Jihad[601] Jama'at Ansar al-Furqan in Bilad al Sham Ghuraba al-Sham[602] Taliban[603] Pakistani Taliban[604] Imam Bukhari Jamaat[601] Fatah al-Islam[605][606][607] Muhajirin wa-Ansar Alliance[608] Liwaa al-Umma Jabhat al-Jihad wal-Bina' al-Islamiyya Liwa Jaf’ar al-Tayyar Liwa la Ilaha illa Allah Liwa al-Hawaz Liwa Ibn Qiam Liwa al-Risalla Liwa al-Tawhid al-Islami Liwa Othman bin Afan Liwa Ahfad Mohammad Liwa Sarayat al-Rasoul Liwa Sadiq al-Amin Tajamm’u al-Rachidin Brigade of al-Qaka[609] Tawhid and Punishment Battalions and Brigades[610] Движение „Садха Уа'дах“[611] Ислямска държава Ислямска държава на Ирак Военна дейност на ИД Клон на ИД в Халеб Ал-Бараках (ISIL administrative district) Tayy tribal forces Jibur tribal forces "Army of the Caliphate" elite units Unit 335[612] Вилает ал-Хаир Вилает ал-Шам al-Khayr district[613] al-Furat district[613] Wilayat Deir ez Zor Garrison of Deir ez-Zor Province Wilayat Dimashq Wilayat Halab pro-ISIL local tribes Badr Katiba Вилаеъ Хомс Garrison of Homs Province Вилает Ракка Majority of al-Breij tribe Elements of al-Ajeel tribe Elements of al-Na'im tribe Ахлул Сунна уал Джамаа[614] Assoud al-Islam Brigade Bayada Martyr's Brigade Въстанически сили Army of the Security Forces[615] Полиция Хисба Баталщон „Хорасан“ Bayt al-Maqdis Армия на Халеб Inghimasi units[616] Рускоговорящ батальон[617] Армия на Хасеке Knights Battalion[618] Халифатска армия Katibah Nusantara elements[619] Батальон за бързо реагиране Caliphate Cubs[620][621] Tell Abyad sleeper cells[620] Абу Убада ал-Шами Комитет за военно производство и развитие Авиационен сектор Бригада „Ал Бара’ бин Малик“ Badr Battalion[622] Sabri Battalion[622] Kurdish units Sharia police Field army[623] Defences of Al-Thawrah[624] Defences of Raqqa city[625] Large number of foreign mujahideen[626] Defences of al-Fakhikha Khalid ibn al-Walid Army[627] Yarmouk Martyrs Brigade[628][629][630] Islamic Muthanna Movement[631] Jaysh al-Jihad[632] Dokumacılar[633][634] Джунд ал-Акса[635] Лиуа Дауд[636] Лиуа Акаб ал-Ислами Group of the One and Only Катиба ал-Биттар ал-Либи [Al-Khansaa Brigade

Шаблон:Update section Шаблон:Syrian Civil War map

• Съединените щати твърдят, че Беларус и Куба са предоставили или са се опитали да предоставят пряка военна подкрепа на сирийското правителство. И двете страни отричат това.^{[637][638][639]} Има и непотвърдени сведения, че Алжир предоставя военна подкрепа на сирийското правителство.^[640][641]
• Има редовен конфликт между различните бунтовнически групи^[642] в конфликта между бунтовниците по време на Сирийската гражданска война.^[608]
• Джунд ал–Акса е съюзник с фронта ал-Нусра и други бунтовници като част от Армията на завоеванието, която групата напуска през октомври 2015 г. и впоследствие е обвинена, че е съюзник с ИД, участвайки в ръководени от ИД офанзиви като Ханасирските офанзиви през 2016 г. Джунд ал-Акса обаче отново работи с Армията на завоеванието и други бунтовници по време на кампанията в Южен Алепо през 2016 г. В крайна сметка по-голямата част от Джунд ал Акса се присъединява към Ал Нусра. Конфликтът между двете избухва през 2017 г.
• Кюрдският национален съвет се присъединява към Сирийската национална коалиция, макар и без официално да ангажира военни сили към опозицията, като същевременно запазва членството си в Кюрдския върховен комитет, заедно с PYD.^[643]
• Канада изважда реактивните изтребители от водената от САЩ коалиция срещу ИД на 15 февруари 2016 г..^[644]
• Сирийският военен съвет (включително Силите за защита на жените в Бетнахрейн), Суторо, Силите на Ашур (гвардията на Хабур и Натторе) представляват асирийския народ на Сирия.
• Турция е част от CJTF–OIR срещу ИД, но също така се бие срещу SDF, която се подкрепя от CJTF–OIR.^[645][646]
• Русия осигурява въздушна подкрепа на сирийското баасистко правителство. Преди това също така предоставя въздушна подкрепа на Турция и Сирийските демократични сили съответно срещу ИДИЛ и някои сирийски бунтовнически групи, но не и една срещу друга.^{[647][648][649]}
• Сърбия, традиционен православен съюзник на Русия, който подкрепя правителството на Асад, многократно е помагала на руските войски в хуманитарни мисии.^[650]
• Армения, Египет, Венецуела, Алжир и Китай изпращат несмъртоносна подкрепа на сирийското правителство.
• Израел е неутрален по време на войната, но се ангажира с Иран като част от опосредствания конфликт между Иран и Израел.