Серафим Михайлов
| Серафим Благоев | |
| български иконописец | |
| Роден | |
|---|---|
Серафим Михайлов е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя, в семейството на зографа Михаил Благоев. Рисува заедно с чичо си Христо Благоев стенописите в построената през 1893 година църква „Свети Илия“ в Лъжене, но по-късно те са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 - 1903“.[1] В 1907 година заедно с Христо изографисва църквата „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат.[2][3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Благой Дамянов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Благоев | Христо Благоев (1863 — 1947) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Серафим Михайлов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Василиев, Асен. Бълг��рски възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 200.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 198.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 69, 177.
