Свети Йоан Летни (Поцърненци)

„Свети Йоан Летни“
	„Свети Йоан Летни“
	Местоположение в Радомир
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Поцърненци
Вероизповедание	Българска православна църква
Епархия	Софийска
Тип на сградата	църква
Статут	недействащ храм, паметник на културата
Състояние	нуждае се от спешна реставрация
	„Свети Йоан Летни“ в Общомедия

„Свети Йоан Летни“ е недействаща средновековна българска църква, намираща се на брега на язовир Пчелина, до село Поцърненци, област Перник. Тя е бившата църква на село Пчелинци, което е наводнено и се намира на дъното на язовира. Представлява малка еднокорабна църква с покрив от каменни плочи. Има цилиндричен свод, апсида и две певници в двете надлъжни стени. В нея има частично запазени стенописи от XVI век.^[1]

Описание и особености

Малката църква с патрон „Свети Йоан Кръстител – Летни“ се намира в бившето землище на вече несъществуващото – залято от водите на язовир Пчелина, село Пчелинци, в местността „Камико“, на 2 km северозападно от село Поцърненци. Църквата е изградена на импозантни скали на южния бряг на язовир Пчелина (в миналото носил наименованието Лобош).

Църквата е спомената още от Константин Иречек, който отбелязва, че „В селото Пчелинци лежат на един връх развалини от крепост и църква; там са намерени огромни грънчарски съдове и бакърена мрежа на броня за главата на военен кон.“^[2] От селището и некрополът не са останали видими следи, единствено малкият християнски храм в някогашната местност „Пчелин камък“.

Според едно сведение на Ст. Михайлов от 1973 г., на мястото на напълно измития ктиторски надпис на западната стена на църквата е имало по-късен надпис, вероятно изписан при повторно преизписване на църквата, в който се четяло името на свети Никола Мирликийски и името на ктитор Пейо. Този незапазен надпис може би свидетелства, че първоначалният патрон на църквата е бил Свети Никола. Според Михайлов останки от негово изображение е имало на северната страна пред изчезналия иконостас, където е било обичайното място за изображението на патрона на храма.^[3]

Архитектура

Църквата представлява малка, еднокорабна, псевдотриконхална църква, с полукръгли отвън и отвътре конхи, изградена е от ломен камък и бигорни блокчета. Апсидата има самостоятелно покритие, а певниците изградени до стряхата ѝ са включени в общия двускатен покрив на църквата. В северозападния ъгъл на олтарното пространство на проскомидийната ниша и умивалнята. Зидан каменен корниз обхваща горната част на отделните фасади, а върху него стъпва тежкия покрив от каменни плочи. Входът е на западната стена, а в нишата над него е изображението на патрона на църквата. Южната стена е дълга 5 m и дебела 0,70 m и е изградена откъм платото, а не откъм скалистия бряг на река Струма.^[4]

Църквата е градена с местен ломен камък, обработен откъм лицевата страна и споен с бял, ронлив хоросан. Основите на зидовете са плитки. Те са положени на самата естествена скала и лежат на повърхността на съвременния терен. Камъните са редени в неправилни хоризонтални редове, които на места изчезват.

Планът на църквата е съвсем прост – малък надлъжен кораб с полукръгла апсида от изток и притвор с формата на удължен правоъгълник, разположен по надлъжната ос на църквата.

Стенописи

Цялата вътрешност на храма е била изографисана, както повечето от синхроничните ѝ църкви. Живописта е изписана в смесена техника, а живописният слой е нанесен над фин грунд, положен върху хоросановата мазилка. При стенописите е застъпен съкратеният регистър, поради размера на църквата. Над входа откъм наноса личат следи от фресков надпис, който е много изтрит и в по-голямата си част напълно унищожен, но все още може да се прочете името на първия патрон на църквата Свети Николай Чудотворец. Чете се и името на един от първите ктитори на църквата – Пею, като последният надпис е късен и датира от последното изписване на църквата.

Над цокъла е поясът зает от правостоящите фигури на светци. Над тях са изписани в медальони бюстове на светци, следвани от празнични сцени и Страстите Христови.

Църквата е изоставена под натиска на тоталитарния комунистически режим в края на 1940-те години. Каменните плочи на покрива са били съборени, вследствие на което дъждовните води проникват през свода и стенописите започват да падат.

Едва няколко стенописа са оцелели до наши дни сравнително добре запазени, но със следи от вандалско поругаване, датиращи от 1950-те и 1970-те години. Останали са отделни фрагменти – измити и обезличени в трите конхи и отчасти от стените на кораба. От изображенията най-добре запазено това на Богородица Ширшая Небес, намиращо се в апсидата, което е грубо преизписано в най-ново време. От двете страни на апсидата е канонично разположена сцената „Благовещение“ – Архангел Гавраил (вляво), и вдясно Богородица (които са трудно различими). В южния певник са изписани Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат, а между тях над прозорчето е поместен евангелски текст. В дясно от конхата вероятно са изобразени светците-лечители Козма и Дамян. Западната стена над вратата е заета от „Успение Богородично“. Вдясно от входа все още се личи изображението на Свети Свети Константин и Елена. От северната стена стенописен слой е запазен само в певника, в конхата на певника е поместен образът на Исус Христос. В югозападния ъгъл над този пояс са запазени незначителни фрагменти от някаква сцена, за която се предполага, че е Поругание Христово.

Най-добре в началото на 1980-те години са запазени стенописите от апсидата – Божествената литургия и Евхаристията, които поради някаква причина са снети и изгубени. Вдясно от апсидата над цокъла е сцена изобразяваща Хадес с отворена паст, а над него е изписан свети Стефан.

Спрямо стила на живописната техника и застъпения канон проф. Димитрина Митова-Джонова отнася стенописите към XV-XVI век. Според нея изображенията са едни от редките произведения на средновековната българска живопис, дело на местни, югозападни зографски школи.^[5]^[6]

Съвременно състояние

През 2008 година църквата е ремонтирана, като са подменени покривът и подът. Стенописите имат нужда от реставрация.^[7]

Исторически контекст

Районът на Пчелински камък, където е разположена църквата „Свети Йоан Летни“, е обитаван още от епохата на Неолита. Тук в същата епоха е създадено селище, от което са разкрити фрагменти от керамика. В същата тази местност през Античността, на площ от около 15 декара също е съществувало селище, от което са разкрити в миналото бронзови монети, строителна и битова керамика.

През Средновековието в непосредствена близост до Пчелински камък, в местността Селище, е разположено селище на южния склон на платото над скалистия бряг, на площ от около 25 декара. Това вероятно е селището, към което е принадлежала и самата църква. В непосредствена близост е бил и некрополът на същото селище, от който в миналото са разкрити няколко погребения от късното Средновековие.^[8]^[9]

В голяма близост до двете селища от Античността и Средновековието на естествено възвишение на десния бряг на река Струма, от северните склонове на реката е била изградена и късноантичната крепост Градище – южно от църквата. Константин Иречек смята, че тук е била крайпътната станция Елея на римския път Сердика – Елея – Пауталия – Стоби.

От Градище произхожда и оброчна плочка на Херакъл, което дава основание на археолозите да предположат, че в рамките на фортификационното съоръжение е съществувало светилище, посветено на Херакъл. Плочката е открита по време на оран от Атанас (Танас) Минков през 1891 година. Релефът изобразява Херакъл гол, държащ кривак с дясната ръка и лъвска кожа с лявата ръка. Тя е рядък епиграфски и фигурален паметник – на територията на България са открити едва шест подобни паметника датиращи от I – II век сл. Хр.

По анализа на данните събрани от археологическите находки е установено, че късноантичната крепост е просъществувала и през ранното Средновековие.^[10]

Вижте също

Бележки

↑ „Свети Йоан Летни“ на язовир Пчелина
↑ Иречек, К. „Пътувания по България“ София 1974 г.
↑ Корпус на стенописите от XVII век в България, Институт за изследване на изкуствата, София 2012 г., ISBN 978-954-8594-38-7
↑ Митова – Джонова, Д. „Църкви от късното средновековие в Пернишки окръг“, Годишник на музеите в Югозападна България, София 1984 г.
↑ Митова-Джонова, Димитрина – Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., стр.93
↑ Михайлов. Ст. „Късносредоновековна църква при с. Пчелинци“, сп. Археология XIV, 1973 г., кн.2, стр.59 – 65
↑ svetimesta.com – Средновековен параклис „Св. Йоан Кръстител – Летни“ – с. Поцърненци
↑ Георгиев, Г. „Из живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в България“, Археологически открития в България, София 1957 г., стр 31 – 59
↑ Геров, Б. „Проучвания върху западнотракийските земи през римско време“ ГУСФФL14, 3, 1958/60, София 1961 г., стр. 155 – 406
↑ Doburski, V. „Antike Inschriften aus Bulgarien“, AB XXVIII, 1933, 241.GLLp.113 – 120

[1] „Свети Йоан Летни“ на язовир Пчелина

[2] Иречек, К. „Пътувания по България“ София 1974 г.

[3] Корпус на стенописите от XVII век в България, Институт за изследване на изкуствата, София 2012 г., ISBN 978-954-8594-38-7

[4] Митова – Джонова, Д. „Църкви от късното средновековие в Пернишки окръг“, Годишник на музеите в Югозападна България, София 1984 г.

[5] Митова-Джонова, Димитрина – Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., стр.93

[6] Михайлов. Ст. „Късносредоновековна църква при с. Пчелинци“, сп. Археология XIV, 1973 г., кн.2, стр.59 – 65

[7] svetimesta.com – Средновековен параклис „Св. Йоан Кръстител – Летни“ – с. Поцърненци

[8] Георгиев, Г. „Из живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в България“, Археологически открития в България, София 1957 г., стр 31 – 59

[9] Геров, Б. „Проучвания върху западнотракийските земи през римско време“ ГУСФФL14, 3, 1958/60, София 1961 г., стр. 155 – 406

[10] Doburski, V. „Antike Inschriften aus Bulgarien“, AB XXVIII, 1933, 241.GLLp.113 – 120

[1]