Света Параскева (Енидже Вардар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.
| „Света Параскева“ Άγιας Παρασκευής | |
 | |
 Местоположение в Енидже Вардар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Енидже Вардар |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Воденска, Пелска и Мъгленска |
| Архиерейско наместничество | Енидже Вардар |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | XV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Света Параскева“ (на гръцки: Άγιας Παρασκευής) е православна църква в южномакедонския град Енидже Вардар (Яница), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия.[1][2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена през XV век като джамия, вероятно мавзолей на някой от наследниците на Евренос, описан от Евлия Челеби, като направен от големи камъни. В 1947-1948 година архимандрит Никандър Папайоану, собственик на парцела и на сградата, превръща джамията в църква.[4][5] В 1951 година той дарява храма, аязмото и целия парцел на Воденската и Пелска митрополия. Църквата функционира като манастир около четиридесет години и има помощни помещения и конаци. От октомври 1995 година храмът е енорийска църква, а до него има гробище.[5]
До храма е построена нова по-голяма църква.
Църквата е обявена за исторически паметник на 13 юни 1990 година.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Оригиналната сграда е предната част на днешната църква – осмоъгълна постройка, типична за мавзолеите от XV век, с 3,5 m дължина ��а стената и 7 m височина на купола. По-късно служи за манастир. Направени са архитектурни изменения и е построена камбанария на мястото на разрушеното минаре.[2] Изписването е дело на зографите Карлас, Вирон и Аврамидис.[1][2] Иконите са дело на монаси от манастира „Свети Дух“ в Оропос.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ιερός ναός Αγίας Παρασκευής // Η πόλη μας. Посетен на 12 септември 2016.
- ↑ а б в Γιαννιτσά - η πρωτεύουσα του κάμπου // Τσακήλι. Посетен на 12 септември 2016.
- ↑ а б Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα // с. 42. Посетен на 16 януари 2020 г.
- ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/9835/222/25-4-1990 - ΦΕΚ 355/Β/13-6-1990 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ а б Πασχούδη, Μαρία Χρ. Από τις Καρυές Ανατολικής Ρωμυλίας στα Γιαννιτσά (Ιστορία – Πνευματικός βίος). Διπλωματική εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2010. с. 75.
| ||||||||||||||||||||||||||||||
