Сакен Сейфулин

Сакен Сейфулин
Роден	15 октомври 1894 г. Жанааркински район, Руска империя
Починал	25 април 1938 г. (43 г.) Алмати, СССР
Религия	ислям
Партия	КПСС
Награди	Червено знаме на труда (СССР)
Литература
Жанрове	Повест, роман
Сакен Сейфулин в Общомедия

Саке́н (Садвака́с) Сейфу́ллин (на казахски: Сәкен (Сәдуақас) Сейфуллин; 1894 – 1939) е основоположник на съвременната казахска литература, поет и писател, държавен деец, виден член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Сейфу́ллин е основател на Съюза на писателите на Казахстан и един от първите председатели на Съвета на народните комисари (правителството) на Киргизката автономна съветска социалистическа република (днешен Казахстан).

Роден е в номадски аул в Акмолински уезд на тогавашната Акмолинска област (сега в Карагандинска област). Между 1905 и 1908 година учи в руско-казахското училище в Акмолинск. През 1912 година е учител по руски език в мюсюлманско медресе. На 21 август 1913 година постъпва в Омската учителска семинария, където учи с Магжан Жумабаев. Попада в архивите на Охранката, след като става ръководител на културно-просветното дружество на казахските младежи „Бірлік“ („Единство“).

През 1914 година издава стихосбирката „Өткен күндер“ („Отминали дни“), а през 1916 одина – стихотворението „Вълнение“, посветено на Казахското въстание. Подкрепяйки Февруарската революция, през 1917 г. Сакен Сейфулин създава обществено-политическото и културно дружество „Жас қазақ“ („Млад казах“) и вестника „Тіршілік“ („Живот“).

Веднага след Велик��та октомврийска социалистическа революция Сейфулин пише стихотворението „Ану-ка, джигиты!“, което се счита за първото произведение на казахската съветска литература. На 27 декември 1917 година Сейфуллин е избран за народен комисар по просвещението. През Гражданската война е задържан от белогвардейците на атамана Аненков, но след 47 дни успява да избяга. На 7 май 1920 г. е назначен за помощник-завеждащ административния отдел на Революционния комитет в Акмолинск.

През октомври 1920 година става член на президиума на Централния изпълнителен комитет на Киргизката АССР, а през декември 1922 година е избран за председател на Съвета на народните комисари на Киргизката АССР. Участва в присъединяването на Акмолинска област и Семипалатинска област към Киргизката АССР. Издава вестник „Еңбекши қазақ“ („Трудов казах“). Радее за официално деловодене на казахски език.

След 1925 година постепенно преминава от политиката в науката и образованието. Назначен е (7 април 1925 година) за председател на Академическия център – първата научна организация в Казахстан, през 1926 г. става завеждащ филиала в републиката на Института по история на Октомврийската революция. От 1927 г. е ректор на Къзълординския институт за народна просвета, от 1928 година – ректор на Ташкентския казахски педагогически институт и лектор по казахска литература в Ташкент, а от 1934 година е професор в Казахския комунистически институт по журналистика. Събира образци на казахското устно творчество, издава учебник по история на казахската литература, сатиричен роман и повест.

На 24 септември 1937 година Сейфулин е арестуван от НКВД, изтезаван^[1] и осъден на смърт като „враг на народа“. Разстрелян е на 25 април 1938 година в Алма-Ата.^[2] Реабилитиран е от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 21 март 1957 година.

• Шъгармалар (Съчинения), т. 1 – 6, Алма-Ата, 1960 – 1964
• Сейфуллин Сакен. Стихотворения и поэмы ((ru)), Москва, 1958
• „Тернистый путь“, Алма-Ата, 1964
• „Наш быт“, роман
• „Айша“, повест

• Произведения Сакена Сейфуллина Архив на оригинала от 2010-10-15 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сейфуллин, Сакен“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол FAST GND ISNI LCCN Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Политика“          Портал „Казахстан“          Портал „Съветски съюз“