Сава Чукалов
| Сава Чукалов | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | Министерство на народната просвета Институт за български език към БАН |
Сава Константинов Чукалов е български лексикограф, езиковед и преводач[1][2][3]. Издава първия пълен руско-български речник, който е в употреба много десетилетия[4].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Златица на 16 юли 1889 г. През 1912 – 1913 г. е доброволец в Балканската война. През 1916 г. завършва Духовната академия в Петербург[3][2]
Завръща се в България през 1918 г., открива руска книжарница и издателство „Златолира“, което е закрито от властите след деветоюнския преврат от 1923 г.
Работи като гимназиален учител. По-късно е началник на Културния отдел, главен инспектор на професионалното образование в Министерството на народната просвета от 1931 до 1934 г. Старши научен сътрудник е в Института за български език на Българската академия на науките в периода 1951 – 1960 г.
Превежда от руски език произведения на Александър Сергеевич Пушкин, Иван Тургенев, Максим Горки. Издава списание „Книгопис“ и вестник „Нива“. Умира на 26 януари 1971 г.[1][2] Личният му архив се съхранява във фонд 1567К в Централния държавен архив. Той се състои от 540 архивни единици.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Сава Чукалов пише трудове по история и теория на българската лексикография. Автор е на книгата „Сумерки“, на „Пълен българско-руски речник“ (1951) и „Българо-руски речник“ (1957)[1].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4825 – 4826.
- ↑ а б в Сава Чукалов – писател, езиковед, преводач // Events.bg
- ↑ а б „Кралят на руските поети в България“, в-к „Дума“, 2 април 2011 г.
- ↑ Видни личности от семинариите. 130 години от откриването на първата Българска семинария Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine. // Българска патриаршия
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
