Русилово

Русилово
Ξανθόγεια
	Русилово Ξανθόγεια
— село —
	Русилово Русилово Русилово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Воден
Географска област	Нидже
Надм. височина	620 m
Население	0 души (2021 г.)

Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Драмско вижте Ресилово (дем Просечен). За селото в Русия вижте Русилово (Русия).

Русилово (на гръцки: Ξανθόγεια, Ксантогия, до 1926 година Ροσίλοβον, Росиловон^[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География

Селото е разположено на западно от град Воден (Едеса), на 2 km североизточно от Острово (Арниса), на 620 m метра в планината Нидже (Ворас).^[2]

История

В Османската империя

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Русилово като българско село.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Русилово (Roussilovo) е посочено като село във Воденска каза с 47 къщи и 190 жители българи.^[4] Църквата „Свети Димитър“ датира от 1884 година.^[5]^[6]

В началото на XX век Русилово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Русилово живеят 250 българи християни.^[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 360 българи екзархисти.^[8]

В 1910 година в селото (Ρουσίλα) има 300 жители екзархисти.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Русилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Изплатени са 17 имота на жители, които са се изселили в България.^[11] Според преброяването от 1913 година Русилово има 148 мъже и 133 жени.^[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Русилово има 45 къщи славяни християни.^[13] В 1926 година селото е прекръстено на Ксантогия, но старото му име продължава да се използва.^[14] В 1927 година селото е отбелязано като чисто местно, без бежански семейства.^[12] Селото пострадва през Гражданската война, като част от жителите му емигрират в Югославия. След войната започва миграция към Воден.^[2] След 50-те години жителите на Русилово постепенно основават ново селище – Ново Русилово (Неа Ксантогия) на 2 километра от старото, което привлича жителите на селото.^[2]

Преброявания

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	335^[2]	378^[2]		478^[2]	405^[2]	385^[2]	261^[2]	161^[2]	2^[2]	2^[2]	1^[2]	0

Личности

Родени в Русилово

Иван Василев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина^[16]
Мирка Гинова (1923 – 1946), гръцка комунистическа партизанка, смятана за народен герой на Югославия.
Нацо Настев, български революционер
Ристо Русуленчич, (1883 – ?) ранен македонист
Пандо Ташев, български революционер от ВМОРО, четник на Иванчо Христов^[17]
Шули Шияка (? – 1944), гръцка комунистка; през окупацията е учителка в Катраница, Кайлярко; влиза в КПГ, арестувана е от окупационинте власти и е разстреляна^[18]

Свързани с Русилово

Дине Донев (р. 1965), джаз композитор и изпълнител от Гърция

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)
↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
↑ Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία^{[неработеща препратка]}
↑ Γκότση, Ευδοξία. Οι αύλιοι χώροι εκκλησιών της Νάουσας. Δράμα, Τ.Ε.Ι. Καβάλας. Σχολή Τεχνολογίας Γεωπονίας και Τεχνολογίας Τροφίμων. Τμήμα Αρχιτεκτονικής Τοπίου, 2011. σ. 37. Архив на оригинала от 2022-05-26 в Wayback Machine.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικ��σμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 875.
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
↑ ^а ^б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
↑ www.edessacity.gr
↑ Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 347. (на английски)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_57-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)

[3] Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.

[4] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.

[5] Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία^{[неработеща препратка]}

[Γκότση_37-6] Γκότση, Ευδοξία. Οι αύλιοι χώροι εκκλησιών της Νάουσας. Δράμα, Τ.Ε.Ι. Καβάλας. Σχολή Τεχνολογίας Γεωπονίας και Τεχνολογίας Τροφίμων. Τμήμα Αρχιτεκτονικής Τοπίου, 2011. σ. 37. Архив на оригинала от 2022-05-26 в Wayback Machine.

[7] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.

[8] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)

[9] Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικ��σμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)

[10] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 875.

[11] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)

[lit.vodena.en-12] а ^б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012

[13] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)

[14] www.edessacity.gr

[15] Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.

[16] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.

[17] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48

[18] Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 347. (на английски)

[1]