Роберто Боланьо

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Роберто Боланьо Roberto Bolaño
чилийски писател
Графити в Барселона с образа на Роберто Боланьо, 2012
Роден	28 април 1953 г. Сантяго, Чили
Починал	15 юли 2003 г. (50 г.) Барселона, Испания
Религия	атеизъм
Националност	Чили
Литература
Период	1975 – 2003 г.
Жанрове	Роман, разказ, поезия
Известни творби	„Ералде“ (1998) „Ромуло Галегос“ (1999)
Повлиян	Хорхе Луис Борхес[1]
Семейство
Съпруга	Каролина Лопес
Деца	Лаутаро, Алехандра
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Роберто Боланьо в Общомедия

Роберто Боланьо Áвалос (на испански: Roberto Bolaño Ávalos) е чилийски писател, автор на романи, разкази, стихотворения и есета. „Ню Йорк Таймс“ го нарича „най-значимия за поколението си глас на латиноамериканската литература“.

Романът му „Диви детективи“ („Los detectives salvajes“) – неговият пръв реален пробив на испански – е награден с две от най-значимите международни награди за испаноезична литература: „Ералде“ през 1998 и „Ромуло Галегос“ през 1999 година. Световният успех на Боланьо обаче идва посмъртно, след превода на романа му „2666“ на английски език. Въпреки че текстът не е окончателно подготвен за печат поради ранната смърт на Боланьо, той е публикуван и през 2008 г. е отличен с Наградата за художествена литература на Американската асоциация на литературните критици.

Роберто Боланьо е роден на 28 април 1953 г. в Сантяго, Чили, но през 1968 г. цялото му семейство се мести в Мексико Сити. Там той прекъсва училище, работи като журналист и става ляв политически активист.

През 1973 г., преизпълнен с ентусиазъм, се връща от Мексико в Чили, където на власт е единственият законно избран президент социалист в Латинска Америка, Салвадор Алиенде, но така се получава, че месец след като се е прибрал, е извършен държавен преврат и започва кървавата диктатура на военните, начело с Аугусто Пиночет. Този епизод е ключов за Боланьо, който по-късно го споменава в няколко от творбите си (в които впрочем често се появява неговото алтер его Артуро Белано, чието първо име е заимствано от любимия на Боланьо поет Артюр Рембо). По подозрение, че извършва подривна дейност, той е задържан и прекарва осем дни в ареста, откъдето го спасяват двама негови бивши съученици, работещи като надзиратели (случката е описана в разказа „Ченгета“ от сборника „Телефонни обаждания“).

В текстовете си Боланьо личат смесените му чувства към Чили и чилийците, особено що се отнася до литературата. Писателят не пести критики към литераторите, които намира за посредствени (Исабел Алиенде например) или разочароващи като личности (Пабло Неруда, Алехандро Ходоровски), но и възторзи по отношение на онези, които смята за особено даровити (Никанор Пара, Енрике Лин, Родриго Лира и други).

Пред 1974 г. се завръща в Мексико, а през 1975 г. е един от основателите на малкото поетично движение инфрареализъм (бидейки критичен и към собствената си личност и биография, по-късно пародира апломба и съдържанието му в романа „Диви детективи“).

Роберто Боланьо емигрира в Европа през 1977 г. и в крайна сметка се установява в Испания, където се жени и заживява близо до Барселона, на Коста Брава (ивица от средиземноморското крайбрежие на автономната област Каталония). Захваща се с различни занимания: мияч на чинии, пазач на палатков лагер, пиколо, работник в чистотата. Пише нощем и въпреки че живо се интересува от литература и в чилийския, и в мексиканския си период, всичките му публикувани произведения са писани в Европа. Често участва в местни литературни конкурси и получава малки парични награди, които уплътняват бюджета му (ситуация, описана в разказа „Сенсини“ от „Телефонни обаждания“). От 1981 г. до смъртта си живее в малкия каталонски крайбрежен град Бланес.

Боланьо се занимава с поезия докъм 40-ата си година, когато окончателно се преориентира към прозата. В едно интервю казва, че е започнал да пише проза, защото се е чувствал отговорен за благосъстоянието на семейството си, особено след раждането на сина си през 1990-а. Въпреки това продължава да се определя преди всичко като поет и през 2000 г. публикува стихосбирка, компилирана в продължение на 20 години, под заглавието „Романтичните кучета“ („Los perros románticos“).

Боланьо страда от чернодробна недостатъчност и докато работи по романа си „2666“ е в списъка на чакащите за трансплантация. Умира на 15 юли 2003 г. в Барселона, след дълго боледуване.

Боланьо е автор на 10 романа и два сборника с разкази, излезли приживе:

Романи

• 1984 – „Consejos de un discípulo de Morrison a un fanático de Joyce“ – „Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс“ (с А. Г. Порта)
• 1993 – „La pista de hielo“ – „Пързалката“
• 1996 – „La literatura nazi en América“ – „Нацистката литература в Америка“
• 1996 – „Estrella distante“ – „Отдалечена звезда“
• 1998 – „Los detectives salvajes“ – „Диви детективи“
• 1999 – „Amuleto“ – „Амулет“
• 1999 – „Monsieur Pain“ – „Мосю Пен“
• 2000 – „Nocturno de Chile“ – „Чилийско ноктюрно“
• 2002 – „Amberes“ – „Антверпен“ (първият вариант на ръкописа датира още 1980 г.)
• 2002 – „Una novelita lumpen“ – „Лумпенско романче“

Разкази

• 1997 – „Llamadas telefónicas“ – „Телефонни обаждания“
• 2001 – „Putas asesinas“ – „Кучки вероломни“

След смъртта му са издадени още три романа и два сборника с разкази (както и ред есеистични и сборни книги):

Романи

• 2004 – „2666“
• 2010 – „El Tercer Reich“ – „Третият Райх“
• 2011 – „Los sinsabores del verdadero policía“ – „Неволите на истинския полицай“

Разкази

• 2003 – „El gaucho insufrible“ – „Нетърпимият гаучо“
• 2007 – „El secreto del mal“ – „Тайната на злото“

На български език са публикувани:

• сборникът с разкази „Телефонни обаждания“ („Llamadas telefónicas“), превод Нева Мичева, ИК „Жанет 45“, 2011
• романът „Неволите на истинския полицай“ („Los sinsabores del verdadero policía“) превод Маня Костова, ИК „Рива“, 2011.
• романът „Отдалечена звезда“ („Estrella distante“) превод Людмила Петракиева, ИК „Рима“, 2012
• романът „Чилийско ноктюрно“ („Nocturno de Chile“), превод Стефка Кожухарова, ИК „Рива“, 2012
• романът „2666“, превод Катя Диманова, Мариана Китипова, Маня Костова, ИК „Рива“, 2013
• сборникът с разкази „Кучки вероломни“ („Putas asesinas“), превод Нева Мичева, ИК „Жанет 45“, 2015
• романът „Лумпенско романче“ („Una novelita lumpen“), превод Лилия Добрева, ИК „Рива“, 2016

• Стихотворения от Роберто Боланьо, превод от испански Владимир Сабоурин

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roberto Bolaño в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Чили“