Пъстър смок
Облик
Пъстър смок | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Pallas, 1811 | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Пъстър смок в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пъстрият смок[3] (Elaphe sauromates[4]) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae). Наподобява вида ивичест смок (E. quatuorlineata), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид.
На дължина достига до 2 метра.[5]
Пъстрият смок е разпространен в Тракия, Северна България, крайдунавските части на Румъния, южните части на Молдова, Украйна и Русия до средното течение на река Дон и района на Волгоград и Северозападен Казахстан. Среща се и в района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Турция и в изолирано находище в планината Хермон в Сирия.
Трети подвид, E. q. muenteri, се среща на Цикладските острови. Живее главно в местности със степна растителност, като основната му храна са гризачите.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Elaphe sauromates (Pallas, 1811). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Пъстър смок. Посетен на 10 март 2012
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
- ↑ ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г. // 40-о Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-02-03. Посетен на 8 май 2008.
- ↑ а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
|
|