Протогеровисти

Протогеровистите, също Вътрешна македонска революционна организация (протогеровисти), а след 1930 година също Шандановисти, са идейно и политическо течение във Вътрешната македонска революционна организация, което се оформя след убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година, като опозиция на водената от Иван Михайлов политика в организацията.

В годините между 1924 – 1928 година се създават няколко предпоставки за дискредитирането на генерал Александър Протогеров в редиците на Вътрешната македонска революционна организация. След подписването и оповестяването на т. нар. Майски манифест върху тримата членове на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, Тодор Александров и Петър Чаулев пада сянка на съмнение, както в самото ВМРО, така и от буржоазните среди в и извън България. Александър Протогеров присъства на убийството на Тодор Александров и в следващите дни остават силни съмнения за участието му в заговора. Въпреки това, по време на Горноджумайските събития Александър Протогеров не е сред наказаните и фактически е реабилитиран на конгреса на ВМРО в Сърбиново от 1925 година. Тогава той повторно е избран за член на ЦК на ВМРО заедно с Иван Михайлов и Георги Попхристов, а всякакви обвинения срещу него са отхвърлени, включително от Иван Михайлов.^[1]

В следващите години до 1928 година Александър Протогеров постепенно се дистанцира от дейността на организацията, като отношенията му с Иван Михайлов се изострят. Промяната на тактиката, честите убийства на организационни членове, български политици и общественици, опитите за еднолично управление на Михайлов са сред основните причини за конфликта. В началото на 1928 година започват преговори по свикването на нов общ конгрес на организацията, тъй като мандата на ЦК и Задграничното представителство изтичат през февруари същата година. От март 1928 година това започват поредица тайни срещи, на които присъстват членовете на ЦК, ЗП и техните запасни членове. По предложение на Иван Михайлов е прието решение за съкращаване броя на делегатите за предстоящия конгрес, което удря позициите на ръководителите на Битолския революционен окръг. Второто предложение на Иван Михайлов е да се премахне Задграничното представителство, настройва членовете му срещу самия Иван Михайлов. Последните две причини, поради които преговорите се провалят, а свикването на конгрес се отлага са намерението да се търси сметка на Иван Михайлов за редица издадени от него смъртни присъди без знанието на другите членове на ЦК и засилващите се връзки между него и Иван Вълков и Андрей Ляпчев, като поставя ВМРО на тяхна служба.^[2]

Съставени са няколко помирителни комисии, но фракциите остават непримирими. От едната страна застават членовете на ЦК на ВМРО Александър Протогеров и Георги Попхристов, Задграничните представители Наум Томалевски, Кирил Пърличев и Георги Баждаров, заместниците им Петър Шанданов и Ангел Узунов, а от другата Иван Михайлов, Йордан Гюрков и Йордан Бадев. В такъв момент Иван Михайлов поръчва убийството на Александър Протогеров, което е извършено на 7 юли 1928 година.^[3] Фактически то е координирано от Кирил Дрангов и е извършено със знанието и подкрепата на българското правителство. Като основен аргумент, изтъкнат в брошурата „Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 години.“, се изтъква мнимото участие на генерала в убийството на Тодор Александров^[4].

Веднага след убийството на генерала Петър Шанданов заема неговото място в Централния комитет. Заедно с Георги Попхристов оглавяват опозицията срещу Иван Михайлов. Петър Шанданов, като заместник-член на ЦК на ВМРО трябва да заеме мястото на Александър Протогеров, но отказва да присъства на бъдещия конгрес. Двата враждуващи лагери не признават легитимността на противниковата организация и паралелно продължават революционната дейност със свои централни комитети и печатни издания. След като влизането му в ЦК на ВМРО е оф��циално оповестено в комюнике на ЗП на ВМРО, Петър Шанданов заедно с другия член на ЦК Георги Попхристов излизат с декларация, в която осъждат самоволните действия на Иван Михайлов и започват подготовка за свикване на нов организационен конгрес. Заедно те започват политически и обществени сондажи, като в кратко време разбират, че Иван Михайлов има подкрепата на правителството и македонските емигрантски организации. На съвещание от 20 юли 1928 година Мишо Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членовете на ЗП на ВМРО, приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония. На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев в Белово, след което четите са изпратени на юг. Четите са разбити при Юндола на 25 юли, а втора подобна акция от оцелелите четници е разбита при Обидим на 20 август.^[5]

След тези провалени акции Протогеровистите променят тактиката си. Осланят се на широка пропаганда в България и зад граница. Търсят да установят връзки и да получат финансови помощи за борба с михайловистите. От първостепенна важност е кой ще овладее органа на ВМРО в-к „Македония“. Директорът му Георги Кулишев и редакторът Васил Пундев не следват „правилната линия“ и са противници на братоубийствата. Затова Михайлов ги отстранява и поверява вестника на своя кумец Симеон Евтимов. След убийството на Протогеров Евтимов отначало заклеймява убийците, но после минава в лагера на „михайловистите“. Кулишев и Пундев обаче не млъкват. Те започват да издават в. „Македонски глас“, а после „Вардар“, паралелно издават и „Свобода или смърт“, преименуван по-късно на „Революционен лист“. В началото на 1929 година Протогеровистите осъществяват четническа акция в Западна Македония, което води до популяризиране на тяхната кауза. Петър Шанданов, със знанието на Георги Попхристов, но държейки в ниведение членовете на Задграничното правителство, осъществява редица срещи с представители на ВМРО (обединена), СССР и други заинтересовани кръгове, като потвърждава намерението на протогеровистите с михайловисткото крило на ВМРО. По нареждане на Иван Михайлов започват убийства на висшите функционери на Протогеровистите, като Георги Баждаров, Наум Томалевски, Васил Пундев и други.

Създава се помирителна комисия между двете крила в състав: Климент Бояджиев, Петър Дървингов, Христо Силянов, д-р Никола Стоянов, Димитър Михайлов и Владимир Руменов, но преговорите пропадат след като ВМРО (Михайловисти) подновява политическите убийства, а ВМРО (Протогеровисти) отвръща с убийството на Йордан Гюрков. Със знанието на министър-председателя Андрей Ляпчев Георги Попхристов и Кирил Пърличев са пленени от Михайловистите и са принудени да се оттеглят от борбата във ВМРО.^[7] Крайната нетърпимост между двете крила се изражда в братоубийствена война. Шанданов е основен водач на протогеровистите и оглавява протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която е разбита на 25 юли 1928 г. на Юндола. Застава начело на втора чета, която в началото на август отново е разбита при село Обидим.^[8] Сътрудничи си активно с другите протогеровисти Петър Трайков и Лев Главинчев. Жертви на борбите стават четници, войводи, журналисти и общественици и от двете страни. Така по различно време се стига до убийствата на Михайловите съратници – Димитър Михайлов, Йордан Гюрков, Симеон Евтимов, Щерьо Божинов, Панчо Тодоров, Пандил Шишков, Иван Параспуров и др. Не по-малко са жертвите от страна на протогеровистите.

Постепенно войната между крилата става терористична, докато освободителното движение е в упадък. Враждата превръща отмъщението в цел и енергията на ВМРО отива за вътрешни борби. През лятото на 1931 година е проведен и протогеровистки конгрес с цел легитимизиране и утвърждаване на фракцията в организацията. През 30-те години „протогеровистите“ Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров, Петър Трайков, Лев Главинчев, започват да получават ежемесечно финансова издръжка от Югославското консулство в София чрез Геме Димитров, за да продължават междуособиците във ВМРО.^[9][10] Именно този тип кадри, както и техните поддръжници прибягват към рискованите връзки с Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, с БЗНС „Пладне“ и с про-комунистическата ВМРО (обединена). През 1934 година, поради сложните политически проблеми в България е извършен военен преврат. Превратът е про-югославски проект на хо­рата, с които сръбското разузнаван�� е най-тясно свърза­но: групата около Г. М. Димитров, кръгът на Кимон Георгиев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов и социалистът Димо Казасов.^[11] Да ликвидират царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанда­нов, но царят подписва. Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на ВМРО извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над Иван Михайлов. На 9 октомври 1934 г. в гр. Марсилия Владо Черноземски извършва атентат и убива краля на Югославия. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна, а членове на Звено настояват за разпускане на ВМРО (Протогеровисти), което се случва същата година. През януари 1935 г. в България е съставен нов кабинет, в който военните поемат пряко отговорността за управлението на държавата. За разлика от предходния кабинет, новият продължава с репресиите не само срещу михайловисткото крило, но започва репресии и срещу участвалите в преврата протогеровисти.

През 40-те години на XX век някои от „протогеровистите“ като Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров, Петър Трайков, Лев Главинчев и други заемат крайнолеви позиции и се включват в партизанско движение в България на Отечествения фронт и комунистическата съпротивата във Вардарска Македония на ЮКП по време на Втората световна война. След завземането на властта от комунистите в България и Югославия част от протогеровистите заемат ръководни позиции в ЮКП и БКП, но скоро след това са свалени от постовете си.

• 
  Георги Чангуров, убит в Радомир
• 
  Митре Петров, убит в Радомир
• 
  Ставре Христов, убит при Кромидово

• „Истината върху кризата във В.М.Р.О.“ издадена от Протогеровистите в София, 1929 година

п б р ВМОРО и ВМРО Девиз Свобода или смърт Македония на македонците Цели Автономия за Македония и Одринско Независима Македония Структура Централен комитет Задгранично представителство Структура на революционните окръзи Четнически институт Погранични пунктове (Кюстендилски) Спомагателна организация Разузнавателна организация Хронология Основаване (1893) Пръв устав (1894) Илинден-Преображение (1903) Мюрцщегски реформи Борба с чуждите пропаганди (1904 – 1908) (Сръбска и Гръцка) Разцепление на ВМОРО (1905 – 1908) Легализация (1908 – 1910) (НФП и СБКК) Войни за национално обединение (1912 – 1918) (МОО, Партизански формирования, Тиквешко въстание, Охридско-Дебърско въстание, Валандовска акция, 11 дивизия с Партизански отряд) Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война ВМРО (1919) ВТРО, ВЗРО и ВДРО Братоубийствени войни във ВМРО (Убийство на Тодор Александров, Горноджумайски събития, Протогеровисти) Официална забрана (1934) Категории Дейци на ВМОРО Дейци на ВМРО Ренегати Афери Конгреси Сражения на ВМОРО Сражения на ВМРО Печатни издания Мултимедия Документи Още Кокарди и инсигнии Шифри на ВМОРО и ВМРО Знамена на ВМОРО Българска екзархия ВМОК Македонска емиграция в България МПО Български акционни комитети Охрана

Портал „Македония“