Направо към съдържанието

Принцип на най-малкия интерес

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Принципът на най-малкия интерес (на английски: Principle of Least Interest) е идея от социологията, че личността или групата с най-малко количество интерес в продължаването на дадена връзка имат най-голяма власт над връзката. В контекста на динамиката на човешките взаимоотношения принципът определя към коя страна ще се наклони балансът на силите. Принципът е приложим към междуличностните отношения, бизнес отношенията и всякакви други видове връзки, в които участва повече от една страна.

Терминът е въведен в употреба през 1938 година от американския социолог Уилард Уолър в книгата му „Семейството: Динамична интерпретация“ (The Family: A Dynamic Interpretation). Посредством проучванията си Уолър открива, че силите в една двойка в периода на ухажване почти никога не са разпределени поравно между двамата партньори:[1][2] по разнообразни причини единият партньор се ползва с по-голямата власт над взаимоотношенията в двойката. За такива небалансирани отношения Уолър предлага принципа на най-малкия интерес, като го обосновава по следния начин: В една връзка с неравно разпределение на властта единият партньор получава повече от връзката, било то емоционално, физически или финансово. Партньорът, който получава по-малко от връзката, има по-малък стимул да продължи връзката и следователно в по-голяма степен може да заплаши с прекратяването ѝ, така че да накара другия партньор да отстъпи пред исканията му. За партньора с най-малкия интерес продължаването на връзката е от най-малко значение и води до най-малки последици. За другата страна обаче въпросът може да е от много по-съществено значение.

Проучвания на принципа на най-малкия интерес

[редактиране | редактиране на кода]

Първото голямо проучване за тестване на принципа е направено през 1972 година в статия на Еслингър, Кларк и Дайнс.[1] Изследователите са интервюирали 113 случайно подбрани колежани, записали курсове по социология, за да проверят дали съществуват разлики в емоционалното ангажиране във връзките им и дали степента на ангажираност на даден човек се влияе от това как е бил отгледан като дете – бюрократично или предприемчиво. Проучването потвърдило наличието на такава разлика, както и на разлика между мъжете и жените, като най-слабата средна отдаденост при жените била с 4 пункта по-висока от най-силната средна отдаденост при мъжете. Изводът от проучването бил, че мъжете в групата са значително по-слабо заинтересовани да поддържат своите връзки и са били в позиция да използват за своите цели принципа на най-малкия интерес.

Това проучване било затвърдено през 1984 година от проучване[3] на баланса на силите във взаимоотношенията между хомосексуални жени. Почти 40% от участниците в проучването съобщили за неравен баланс на силите във връзката. Нещо повече, същите респонденти отбелязват още, че чувстват, че партньорката, която била по-слабо зависима от взаимоотношението, се ползвала с повечето власт над връзката.

Едно проучване от 1994 година[4] на 413 хетеросексуални американци открива значителна отрицателна корелация между баланса на силите между партньорите и емоционалното ангажиране между тях. Изследователите отбелязват, че усещането за безсилие във връзката нараства с нарастването на емоционалното им ангажиране. 39 процента от участниците в проучването съобщават, че жената във връзката е по-емоционално отдадената страна, в сравнение със само 21 процента от мъжете, които били по-ангажирани.

В продължение на това проучване изследване на Шпрехер и Фелмлий от 2006 година[5][6] на 101 хетеросексуални американски двойки в период на запознанство показва, че партньорите, които се възприемат като по-емоционално ангажирани в двойката, също така се чувстват и по-безсилни.

През 2012 година е проведено проучване[7] на принципа на най-малкия интерес, в който са направени 30 задълбочени интервюта с 15 неженени афроамерикански двойки. Проучването установява, че партньорите, които са по-слабо отдадени в емоционален план, обичайно са тези, които вземат решенията по отношение на контрацепцията.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Eslinger, Kenneth и др. The Principle of Least Interest, Dating Behavior, and Family Integration Settings // Journal of Marriage and Family 34 (2). 1972. DOI:10.2307/350797. с. 269 – 272.
  2. ↑ Strong, Bryan, DeVault, Christine, Cohen, Theodore F. The Marriage and Family Experience: Intimate Relationship in a Changing Society. Cengage Learning, 19 February 2010. ISBN 978-0-534-62425-5. с. 239.
  3. ↑ Caldwell, Mayta A. и др. The balance of power in lesbian relationships // Sex Roles 10 (7 – 8). 1984. DOI:10.1007/BF00287267. с. 587 – 599.
  4. ↑ Felmlee, Diane H. Who's on top? Power in romantic relationships // Sex Roles 31 (5 – 6). 1994. DOI:10.1007/BF01544589. с. 275 – 295.
  5. ↑ Sprecher, Susan и др. The Principle of Least Interest Inequality in Emotional Involvement in Romantic Relationships // Journal of Family Issues 27 (9). 2006-09-01. DOI:10.1177/0192513X06289215. с. 1255 – 1280.
  6. ↑ Strong, Bryan, DeVault, Christine, Cohen, Theodore F. The marriage and family experience : intimate relationships in a changing society. 11th. Belmont, CA, Wadsworth/Cengage Learning, 2010-02-16. ISBN 978-0534624255. с. 239.
  7. ↑ Selma Caal; Kristen Peterson; Lina Guzman; Child Trends (2012). „Relationship Dynamics and Pregnancy Intentions in Couples' Birth Control Use“. 2012 Population Association of America Annual Meeting, San Francisco CA.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Principle of least interest в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Принцип_на_най-малкия_интерес&oldid=11499575“.