Петър Волгин

Петър Волгин
български журналист
Волгин през 2024 г.
Роден	28 септември 1969 г. (55 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	роман
Семейство
Съпруга	Даниела Големинова
Деца	Теа, Александър
Петър Волгин в Общомедия

Петър Петров Волгин е български журналист, писател и политик. От юни 2024 г. е български евродепутат от политическа партия Възраждане.

Рожденото му име е Петър Петров Георгиев. Променя фамилията си на Волгин, по името на рода на баща му, който е с руско потекло.^[1] Роден е в София на 28 септември 1969 г. Баща му Петър Николов Георгиев Волгин е поет, преводач от руски и редактор в БНР. Има издадени стихосбирки.^[2] Бил е и драматург в няколко столични театъра. Майка му Галина Лилова Банчева е строителен инженер.

Петър Волгин от дете участва в Детската театрална студия на Двореца на пионерите, а едва 10 годишен печели конкурс за изпълнител на детски роли в радиопиесите на БНР.^[3] Основното си образование завършва в 32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“ в София. След това е приет в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, където се дипломира през 1988 г. В периода 1988-1990 г. отбива задължителната си военна служба. През 1990 г. започва да следва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която завършва пет години по-късно с дипломна работа, посветена на руския литературен авангард през 20-те години на 20 век.

Първото радиопредаване, в което е водещ, се казва „Без контрол“, започнало да се излъчва на 1 април 1998 г. в ефира на Българско национално радио (БНР).^[4]. От 2005 до 2010 г. води авторско телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия TV7^[5] Автор и водещ на предаването „Деконструкция“^[6], което се излъчва всяка събота между 12 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. управителният съвет на БНР обявява^[7], че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено.

След спирането на „Деконструкция“, Волгин става част от редакторския колектив на обедното предаване „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на това предаване излизат с позиция, осъждаща изявите на Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването^[8].

От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по БНР – „Политически НЕкоректно“, в което му партнира водещата Силвия Великова.^[9]

Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.^[10] Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.^[11] На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.^[12]

На 20 март 2023 г. Съветът за електронни медии публикува доклад във връзка с извършения от медийния регулатор мониторинг на предаването „Политически некоректно“ за осемте издания, разпространени между 05.11.2022 г. и 29.01.2023 г. за спазването на принципите в чл. 6, чл. 8, чл. 10, чл. 11 и чл. 17 от Закона за радиото и телевизията.^[13] Наблюдението е извършено по предложение на журн��листката и член на СЕМ Пролет Велкова.^[14] В наблюдавания период СЕМ обработва 11 писма, които съдържат сигнали относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за невярна информация за природния газ и газовите доставки.

През 2024 г. Волгин започва да записва и излъчва подкаст в YouTube, който се казва „Абсолютно свободно с Петър Волгин“.

На изборите за европейски парламент, които се провеждат на 9 юни 2024 г., Волгин взема участие като кандидат на партия Възраждане, като е на второ място в листата.^[15] След преброяването на бюлетините става ясно, че Волгин е получил най-много преференции от всички кандидати за евродепутати – 71 224 гласа.^[16]

Волгин е женен за Даниела Големинова, водеща в обедното предаване на програма „Хоризонт“ „12+3“. Двамата имат две деца - Теа и Александър.^[17][18]

• Носител на наградата "Сребърна вълна" на Медийния фестивал в Албена през 2000 г. за най-добро радиопредаване "Без контрол"
• Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г.
• Носител на наградата "Сребърна вълна" на Медийния фестивал в Албена през 2003 г. за най-добро радиопредаване "Дим над водата"
• Носител на приза "Номер 1" на програма "Хоризонт" на БНР през 2013, 2014 и 2015 г.
• Носител на наградата "Златен глас" на името на Надежда Дженева през 2014 г.
• Носител на наградата на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в категорията "За професионална и гражданска етика" през 2016 г.
• Носител на наградата "Златно перо" за принос към българската журналистика на СБЖ през 2020 г.
• През 2013 г. художествено-документалният му роман "Радикална еврейска енциклопедия" е номиниран за литературната награда "Хеликон"

• Медиен апокалипсис. Велико Търново: Gaberoff, 2000, 192 с. ISBN 954-9607-35-6 ^[19][20]
• Лудница. Велико Търново: Gaberoff, 2004, 384 с. ISBN 954-9607-99-2
• Неудобните. София: Слънце, 2004, 320 с. ISBN 954-742-078-X
• (в съавторство с Искра Ангелова) Обичам ли те?. София: Изток-Запад, 2007, 238 с. ISBN 978-954-321-359-7
• Радикална еврейска енциклопедия. София: Изток-Запад, 2013, 288 с. ISBN 978-619-152-156-2 ^[21][22]
• Политически НЕкоректно. София: Слънце, 2018, ISBN 978-954-742-255-1
• Живот в радиото. София: Изток-Запад, 2022, ISBN 978-619-01-1006-4

Статии

• „Свободният дух“, в. „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002 г.
• „Крахът на пазарната утопия“, в. „Преса“, бр. 100 (451) от 11 април 2013 г.
• „Търси се истинската левица“, в. „Преса“, бр. 114 (465) от 25 април 2013 г.
• „1 процент забогатели от прехода срещу 99 процента опропастени от него“ Архив на оригинала от 2016-01-21 в Wayback Machine., в. „Земя“, 20 май 2013 г.
• „В защита на държавата“, Offnews.bg, 4 юни 2013 г.
• „Голямата протестърска измама“, в. „Земя“, 9 септември 2013 г.

Интервюта

• „Лица в ухото“, Христо Буцев и Борислав Борисов разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 18, 7 май 1999 г.
• „Петър Волгин – журналистът картезианец“, Копринка Червенкова и Митко Новков разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г.
• „Петър Волгин: Агресията в ефира се диктува от водещия“, интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 25 септември 2009 г.
• „Петър Волгин: Журналистиката е меч, който използваме за трошене на орехи“, интервю на Бистра Величкова, Offnews.bg, 7 февруари 2013 г.
• „Роден съм с пъпна връв около шията – Петър Волгин – радиожурналист“, сп. „9 месеца“, бр. 96

За него

• Албена Драганова, „Петър Волгин от малък не се подчинявал на нищо“ Архив на оригинала от 2020-10-18 в Wayback Machine., в. „Сега“, 24 март 2001 г.
• Зорница Веселинова, „Те го познават отблизо“, в. „Новинар“, 18 август 2001 г.

Портал „Русия“

Нормативен контрол GND ISNI LCCN NKC VIAF WorldCat