Пантелей (село)

Пантелей
Пантелеј
	Пантелей Пантелеј
— село —
	Изглед към Пантелей.
	Пантелей
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Кочани
Надм. височина	828 m
Население	64 души (2002)
Пощенски код	2300
МПС код	КО
	Пантелей в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Пантелей.

Пантелей (на македонска литературна норма: Пантелеј) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География

Селото е разположено на 12 километра северозападно от град Кочани. Намира се между хълмистия и планинския югозападен дял на Осоговската планина. Местността е богата на извори.

История

В XIX век Пантелей е чисто българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пантелей има 220 жители, всички българи християни.^[1]

През 80-90-те години на ХІХ век около селската църква „Свети Пантелеймон“ е изграден едноименен манастир. В 1872 година първо е изградена църквата „Успение на Пресвета Богородица“, а в 1885 - и главната манастирска црква „Свети Пантелеймон“. Към 1900 година манастирът има трима монаси.^[2] Манастирът е подведомствен на Българската екзархия. Името си селото дължи именно на храма, посветен на Свети Пантелеймон, наричан простонародно Пантелей.

В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 28 сръбски патриаршистки къщи.^[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пантелей (Pantelei) има 192 българи екзархисти и 96 патриаршисти сърбомани.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Пантелей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Според преброяване от 2002 в селото има 29 домакинства с 55 къщи.^[6]

Личности

Родени в Пантелей

Алекса Попкаранфилов (Каранфилов), деец на ВМОРО^[7]^[8]
Дамян Стоимилов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов^[9]
Серафим Христов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, каменоделец, 2 рота на Кюстендилската дружина^[10]
Стефан Давидов (Караджата, 1878 – 1934), български революционер, войвода на ВМРО
Тасе Стефанов (1854 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина^[11]
Трифон Савев (1900 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
Яне Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов^[9]

Бележки

↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. ІІ, София 1932, стр. 478
↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.
↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
↑ ^а ^б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.

[1] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.

[2] Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. ІІ, София 1932, стр. 478

[3] Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.

[4] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.

[6] Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..

[Абазов_200-7] Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.

[8] Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.

[strumski.com-9] а ^б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5

[10] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.

[11] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.

[1]