Панде Ефтимов

Панде Сотиров Ефтимов (на македонска литературна норма: Панде Ефтимов) е български журналист, поет и общественик от Северна Македония.

Панде Ефтимов е роден през 1932 година в преспанското село Претор, тогава в Кралство Югославия.^[2] Внук е на революционера от ВМОРО и ВМРО Панде Суджов. Началното си образование получава в Претор, прогимназиалното - в Ресен, средното - в Битоля,^[3] а висшето - във Филологическия факултет на Скопския университет.^[4] От 1948 година е член на нелегална организация, наречена ВМРО, заедно с Дане Поповски и Илия Христов от Царев двор, Григор Кръстевски от Прилеп, Коста Смичков и други. През 1949 година участва на конгреса на тази организация в Стари град. При ареста на част от членовете на организацията през 1950 г. не е издаден.^[5] Работи като учител в Стрежево, Лера, Дихово, Цапари и Долно Дупени.^[3] От 1960 година е журналист - първночално в Радио Скопие, а след това - във вестник „Народна просвета“.^[3]

През 1956 година уведомява българските власти за откриването на Битолския надпис на цар Иван Владислав, като тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград.^[6] Участва и в други патриотични групи, целящи независимостта на Македония, заради което е арестуван и затварян. През 1955 и 1957 година без съд и присъда влиза в затвора.^[3] г. През 1972 година е осъден за вражеска дейност на три години затвор.^[7] След това отново е подложен на гонение от властите в Скопие. До 1992 г. не получава лични документи - лична карта или паспорт.^[8]

Принуден е да смени няколко професии, но не се отказва от идеалите си.^[9] След 1986 година участва в процеса по формирането на ВМРО-ДПМНЕ.^[10]

През 2001 година публикува две книги с поезия, отпечатани на книжовен български. Заради репресиите, роднините му са принудени да емигрират. През 2007 година той получава българско гражданство^[11].

Умира на 13 август 2017 г. в София след продължително боледуване.^[12][13]

На 25 юни 2018 г. посмъртно е награден с орден „Стара Планина“ втора степен, „за изключително големите му заслуги за популяризирането на българската история през периода на войните за национално обединение и за съхранение на българщината в Република Македония“.^[14]

• 7 години лежах в югославските затвори, защото съм българин. Панде Ефтимов, пред „Гласът на България“, интервю на Румен Леонидов.
• Почина Панде Ефтимов – големият български родолюбец от с. Претор, Ресенско.
• Панде – железният българин от Преспа.
• Георги Митринов. Панде Евтимов – един българин от Македония.
• Георги Митринов. Приносите на род Суджови за опазване на българското културно-историческо наследство във Вардарска Македония. – Българска реч 2016, № 2, ISSN 1310-733Х, с. 104 – 112.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Панде Ефтимов.

Портал „Македония“