Павел Павлов

Павел Павлов
български режисьор
Павел Павлов през 2023 г.
Роден	2 април 1934 г. Червен бряг, Царство България
Починал	8 октомври 2023 г. (89 г.)
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Режисура
Значими филми	„Чичовци” (по Иван Вазов) – 3 серии „Нечиста сила” (по Елин Пелин) – 3 серии „Язовецът” (по Емилиян Станев) „Вампир” (по Антон Страшимиров)
Награди	„Златно перо“ (2023)
Уебсайт	pavelpavlov.eu Страница в IMDb

Павел Борисов Павлов е български сценарист и режисьор, театрален постановчик, драматург, писател и преводач. Наричан „баща на телевизионния театър“, Павел Павлов има заснети над 50 постановки за телевизионния театър, над 30 телевизионни филма и е автор на над 20 театрални спектакъла.^[1] В литературата дебютира през 1981 г. с историческия роман за юноши за Светослав Тертер „Време на гарвани – време за орли”. Автор е на над 30 книги – спомени за актьори, с които е работил, пиеси, сценични хроники, разкази, повести, приказки и романи.^[2]

Роден е в на 2 април 1934 г. в Червен бряг. Завършва френска гимназия. През 1958 г. се дипломира от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност театрална режисура в класа на професор Кръстьо Мирски. През 1960 г. специализира телевизионна и кинорежисура в Берлин.^[2]

Павлов е един от основателите на телевизионния театър в Българската национална телевизия и на Драматичен театър „Сълза и смях”. Дълги години работи като режисьор постановчик в Студията за телевизионни филми „Екран“.^[1]

Като режисьор

• Вампир (ТВ, 1992)
• Омагьосаният замък (ТВ, 1990)
• Вечери в Антимовския хан (ТВ, 1988), 2 серии
• Делници и празници (ТВ 1986), 4 новели
• Горски хора (ТВ, 1985)
• Трите златни лъвчета (ТВ, 1984)
• Римска делва (ТВ, 1983)
• Есенно слънце (ТВ, 1982)
• Язовецът (ТВ, 1981)
• Нечиста сила (ТВ, 1978), 3 серии
• Чичовци (по Иван Вазов, 1976), 3 серии
• Господинката (по Генчо Стоев)
• ��пилитим и Рашо (детски), 10 мини серии

Като сценарист

• Вампир (ТВ, 1992)
• Нечиста сила (ТВ, 1978), 3 серии
• Белимелецът (ТВ, 1974)

• Едуардо де Филипо – „Милионерският Неапол“
• Лопе де Вега – „Изобретателната влюбена“
• Иван Радоев – „Светът е малък“
• Хенрик Ибсен – „Призраци“
• Уилям Шекспир – „Комедия от грешки“
• Калдерон де ла Барка – „Невидимата дама“
• Николай В. Гогол – „Женитба“
• Ст. Л. Костов – „Женско царство“
• Ги дьо Мопасан – „Развод по френски“
• Жан-Пол Сартр – „Случаят Некрасов“ („Жорж дьо Валери“)
• Евгени Шварц – „Обикновено чудо“
• Петър Незнакомов – „Хитър Петър“
• Вера Мутафчиева – „Из големия път“
• Джером Селинджър – „Очите ми зелени, устата ми хубава“
• Фани Попова-Мутафова – „Солунският чудотворец“
• „Душата ми е стон“ (Яворов, Мина, Лора) (драматург П. Павлов)
• Иван Вазов – „Митрофан и Дормидолски“
• Верена Канаан – „Аз, ти, мила, Анна“
• Стефан Груев – „Последните 13 дни на Борис III“
• Виктор Юго – „Мария Тюдор“

• Вацлав Хавел – „Аудиенция“ (1990)
• Цветана Нинова – „Обратно към небето“ (1989) (по мотиви от романа „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери)
• Йордан Йовков – „Милионерът“ (1988)
• Ст. Л. Костов – „Морската болест“ (1987)
• Иван Вазов – „С чужди – драг, вкъщи – враг“ (1985)
• „Страстната неделя“ (1978) (драматург П. Павлов)
• Пиер дьо Бомарше – „Севилският бръснар“ (1976)
• Н. В. Гогол – „Нос“ (1974)
• Молиер – „Скъперникът“ (1972)
• Кристофър Марлоу – „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970)
• Иван Вазов – „Кандидати на славата“
• Любен Каравелов – „Българе от старо време“
• Мигел де Сервантес – „Интермедии“ („Саламанската пещера“, „Бдителният страж“, „Ревнивото старче“)
• Фриц Кун – „Кредит при Нибелунгите“
• „Адвокатът Патлен“
• Кристофър Марлоу – „Малтийският евреин“
• Уилям Шекспир – „Двамата веронци“
• Уилям Шекспир – „Напразни усилия на любовта“
• Оноре Балзак – „Делото за опекунство“
• Тирсо де Молина – „Севилският прелъстител“
• Ричард Шеридан – „Училище за сплетни“
• Карло Голдони – „Феодалът“
• Виктор Юго – „Лукреция Борджия“
• Викториен Сарду – „Мадам Сан Жен“
• Проспер Мериме – „Испанци в Дания“
• Алфред дьо Вини – „Разплатата“
• Алфред дьо Мюсе – „Увлечението“
• Александър Пушкин – „Каменният гост“
• Антон Страшимиров – „Свекърва“
• Джон Пристли – „Розата и венецът“
• Иван С. Тургенев – „Провинциалистката“
• Емануел Роблес – „Прозорецът“

• „Хастарът на историята“, пиеси, 2021, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-28-3
• „Окървавената палитра: Караваджо“, роман, 2021, изд. Изкуства, София
• „Светослав Тертер, книга 3: Полетът на орлето“, роман, 2021, изд. Изкуства, София, ISBN 9786197243932
• „Било ли е, не е ли било: епистоларен роман“, 2020, Фабер, Велико Търново, ISBN 978-619-00-1212-2
• „Костеливите орехи“, пиеси, 2019, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-25-2
• „Някога и много преди“, белетристика, 2018, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-24-5
• „Шепа мигове“, Том IV: Спомени, 2017, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-26-9
• „Наяве и насъне“, пиеси, 2016, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-23-8
• „Нямало едно време: от приказка до приказка", приказки, 2016, изд. „Захарий Стоянов“ , София, ISBN 978-954-09-0831-1
• „Шепа мигове“, Том III: Спомени, 2014, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-18-4
• „Светослав Тертер, книга 2: Орел срещу орлица“, роман, 2014, изд. Изкуства, София, ISBN 978-954-9463-98-9
• „Земя на божи длани, Част 2: Възпитание на чувствата“, роман, 2013, Делакорт, София, ISBN 978-954-690-038-8
• „Светослав Тертер, книга 1: Орел сред гарвани“, роман, 2012, изд. Изкуства, София
• „Земя на божи длани, Част 1: Опитомяване на страстите“, роман, 2012, Делакорт, София, ISBN 978-954-690-033-3
• „Шепа мигове“, Том II: Спомени за български писатели, 2010, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-05-4
• „Шепа мигове“, Том I: Спомени за български актьори, 2010, Издателска къща Библиоскоп, ISBN 978-954-8586-04-7
• „Дисаги бивалици и небивалици: разкази и приказки", 2009, изд. СемаРШ, София, ISBN 978-954-8021-96-8
• „Брод през времето", повести, 2009, изд. СемаРШ, София, ISBN 978-954-8021-99-9
• „Бутилка в морето", повести, 2007, изд. СемаРШ, София, ISBN 978-954-8021-85-2
• „Тъкачи на сънища", повест, 2006, изд. СемаРШ, София, ISBN 978-954-8021-79-1
• „Орфеида. Сценични хроники“, 2006, изд. СемаРШ, София, ISBN 954-8021-83-8
• „Пленени от спомена: Леда Тасева, Апостол Карамитев, Невена Коканова, Антон Горчев, Катя Паскалева, Кръстьо Мирски“, 2005, изд. СемаРШ, София, ISBN 954-8021-58-7
• „Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър“ (с Радко Шопов), 2005, изд. СемаРШ, София, ISBN 954-8021-51-X
• „Ванга, каквато я видях“, 2003, ИК Марица, Пловдив, ISBN 954-9969-14-2
• „Нощна стража: Леда Тасева, Апостол Карамитев, Антон Горчев“, 2001, ИК Марица, Пловдив, ISBN 954-9969-10-X
• „Ездачът на мълнии: Роман-концерт за гений и епоха [за Кристофър Марлоу]“ , 2001, Делакорт, София, ISBN 954-8415-60-7
• „Невена, непознатата“, 2000, ИК Марица, Пловдив, ISBN 954-9969-09-6
• „Орфеида или Вариации за седмострунница“, пиеса, 1998, Делакорт, София
• „Градината и плевелите: Сцени от едно безвремие“, пиеса, 1997, Делакорт, София
• „Костеливият орех: Сцени от живота на Франсоа Вийон“, пиеса, 1994, Делакорт, София, ISBN 954-8415-07-0
• „Циганско лято“, роман, 1993, Индра, София
• „Страстната неделя: сцени из Велчовата завера“, пиеса, 1993, Делакорт, София
• „Орфеида: Митичен роман [за юноши]“, 1988, изд. „Отечество“, София
• „Торба лакърдии: Разкази“, 1985, изд. „Георги Бакалов“, Варна
• „Време на гарвани - време за орли: роман [за юноши за Светослав Тертер]“, 1981, изд. „Отечество“, София

• Професионална биография на Павел Павлов в сайта на Националния филмов център Архив на оригинала от 2017-10-16 в Wayback Machine.
• Павел Павлов в Internet Movie Database
• Библиография на Павел Павлов в сайта на ИК Библиоскоп Посетен на 14 февуари 2024.
• В близък план: Павел Павлов, сценарист и режисьор Димитър Шарков, БНТ, 27 май 2019

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI LCCN PLWABN VIAF WorldCat