Отля
| Отля Отља | |
| — село — | |
 | |
  Отля | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 447 m |
| Население | 3148 души (2002) |
| Пощенски код | 1315 |
| МПС код | KU |
| Отля в Общомедия | |
Отля или понякога книжовно Хотля (на македонска литературна норма: Отља; на албански: Hotla) е село в Северна Македония, в община Липково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово на десния бряг на Липковската река срещу общинския център Липково.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Хотля като българско село.[1] В края на XIX век Отля е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Отля е село, населявано от 40 жители българи християни, 250 арнаути мохамедани и 200 цигани.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Отле има 200 християни - българи патриаршисти сърбомани.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 3148 ж��тели.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 3 |
| албанци | 3137 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 8 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Отля
Мула Дула (Абдула Ебиби, 1904 – 1944), албански революционер- Сульо Отля (Сюлейман Асип, 1875 – 1947), албански революционер
Тодор Кръстев Алгунски (Тодор Крстић-Алгуњски), сърбомански четнически войвода- Хисни Шакири (р. 1949), албански революционер, командир на АНО, по-късно политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
