Направо към съдържанието

Организмична теория

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Организмичните теории в психологията са семейство холистични психологически теории, които се стремят да изтъкнат организацията, единството и интеграцията на човешките същества, изразена чрез вродения стремеж към растеж или тенденция за развитие. Идеите на организмичната теория датират от публикацията на Курт Голдщайн от 1934 г. "Организмът: холистичен подход към биологията получен от патологични данни при човека". Най-директното влияние от психологията идав от гещалт психологията. Този подход е често в противоречие с механистичните и редукционистки перспективи в психологията.

Примери за организмични теории и теоретици

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Goldstein, Kurt. The organism: A holistic approach to biology derived from pathological data in man. New York, Zone Books, 1934/1995. ISBN 0-94-229997-3.
  2. Bertalanffy, Ludwig von. Organismic Psychology and Systems Theory. Worchester, Clark University Press, 1968.
  3. Deci, Edward L. и др. Intrinsic motivation and self-determination in human behavior. New York, Plenum, 1985. ISBN 0-30-642022-8.
  • Hall, Calvin & Lindzey, Gardner. (1970). Theories of Personality. (Second Edition)
  • Maslow, Abraham. Motivation and Personality (1st ed.: 1954, 2nd ed.: 1970)
  • Perls, F., Hefferline, R., & Goodman, P. (1951). Gestalt Therapy: Excitement and Growth in the Human Personality.
  • Rogers, Carl. (1951). Client-centered therapy: Its current practice, implications and theory. London: Constable. ISBN 1-84119-840-4.
  • Werner, H. (1957). The concept of development from a comparative and organismic point of view. In D. Harris (Ed.), The concept of development. Minneapolis, Minn: University of Minnesota Press