Огняново (област Благоевград)

Огняново
Изглед към Огняново от север
41.611743, 23.787524 Местоположение в България
Общи данни
Население	1567 души[1] (15 март 2024 г.) 151 души/km²
Землище	10 394 km²
Надм. височина	540 m
Пощ. код	2947
Тел. код	07523
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	53326
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Огняново Димитрия Гюрова (СДС, ЛИДЕР)
Огняново в Общомедия

Огня̀ново (изписване до 1945 година: Огнѣново) е село в Югозападна България, община Гърмен, област Благоевград. Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името Фотовища, а до 1966 година – Огненово.^[2]

Село Огняново е разположено на десния бряг на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. От общинския център Гърмен е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е Гоце Делчев – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на диатомит (кизелгур).^[3] Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.^[4]

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от Пирин и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения. Огняново е известен балнеоложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.^[5]

На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение.^[6]

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.^[7]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Фотовища е от първоначалния патроним на – ишти < -itji: *Хотовишти от фамилното име Хотов от личното име *Хото, съкратено от композита като чешкото Chotě-bud, старополското Chotemirus = Chociemir.^[8]

Според Васил Миков етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища („фотос“ – светлина).

В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.^[6]

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 година като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.^[9] Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства.^[10] През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства.^[11] През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства.^[12] В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша.^[13] В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета,^[14] а в този от 1635 година с 37 ханета.^[15] През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета.^[16] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин.^[14] През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз.^[17] Освен под името Хотовища (1625,^[8] на османски турски: حــوطــويــشــتــه), се споменава и под името Фотовища (на османски турски: فــوتــوشـتــه, فـتــوشـتــه).^[18]

През XIX век Фотовища, наричано също Фотовица и Фотигош, е смесено българо-помашко село в Неврокопска кааза на Османската империя. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села Горно Дряново, Бабяк, Скребатно, Избища и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „Успение Богородично“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

„

Храмъ престыѧ влдцы нашеѧ Бцды и приндвы Маріи честнагω и славнаго еѧ успеніѧ сьградисѧ съ доброволна-та помощь на жители-тіе ωт това село Потовище 18 марта 35[19]

“

Част от иконите в църквата са дело на Димитър Молеров.^[20] В 1859 година е отворено първото училище. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Псотовиста (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци.^[21] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фотовища (Photovischta) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.^[22]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотовища:

„

На един час разстояние на юг от село Дряново и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316 ${\displaystyle \textstyle {\frac {3}{4}}}$ гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.[23]

“

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища с 64 български и 20 турски къщи.^[24]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Фотовища (бълг. Фотегуш), при устието на Канина, от Неврокоп на ЮИ. Почва плодородна; главният поминък е земледелието. Българска църква и училище с 30 ученика. 100 къщи, 70 български 30 помашки. Половин час на С от Фотовища до Канина се намират минерални горещи води.[25]

“

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи^[26] и към 1900 година населението му е 540 българи-християни, 200 турци и 30 цигани.^[27] В началото на XX век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.^[28]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

„

С. Фотовища... Има равно хубаво място, разположено в плодородно поле. Има и минерални бани. Фотовища има 103 къщи български с 303 души население и 40 къщи помаци с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Земеделците обработват ориз, лозя, пшеница, ръж. Черквата „Успение Богородично“ е добра и хубава. Има 150 къщи турски, раздадени на селяните. Училището е старо засега. Приложено е до черквата.[29]

“

В селото е образуван комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, оглавен от поп Ангел,^[30] и християнските му жители активно участват в Горноджумайското и Илинденското въстание,^[31][32] като на 6 май 1903 година 5 души от селото са убити с мъчения от турските власти.^[33]

Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[34] През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония – предимно от селата Горно Броди и Каракьой.^[9] В 1924 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.^[3][35]

В 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.^[36]

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.^[37]

Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година[38]
Класове	Ученици			Учители			Учителки
	момчета	момичета	общо	редовни	волнонаемни	общо	редовни	волнонаемни	общо
първи	26	5	31	1	1	2		2	2
втори	27	5	32
трети	20	0	20

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън^[39] е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново.^[2] В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.^[40]

В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009 – 2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.^[41]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[42]

	Численост
Общо	1634
Българи	1177
Турци	33
Цигани	178
Други	9
Не се самоопределят	16
Неотговорили	221

Изповядваните религии са източно православие и ислям. В селото има църква „Успение Богородично“, както и джамия. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително.^[9] Част от иконите от 1836 година са на Димитър Молеров.^[20] Иконата на Свети Йоан Кръстител, рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в Банско.

От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова.^[43] На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия СДС.^[44] На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.^[45]

Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е гоцеделчевският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български говори.

Характеристики

• Застъпници на стб. ѣ са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е.
• Застъпник на стб. ѫ и ъ – винаги ъ: път’, сън’.
• Изговор на удареното o като _уо дифтонг: к_уòн’ (кон), _уòч’и (очи), г_уòст (гост).
• Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), гр_уòбạ (гробът).
• Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.^[46]

Лексика

• мъкло̀ – мътна вода, мътилка^[47]
• мумафчия – клюкар^[48]

На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен събор, който продължава два дни с организирани концерти и борби.

Родени в Огняново

• Ангел Спасов Бумбаров (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров
• Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 и 1890 година^[49]
• Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село^[50]
• Бойко Рашков (р. 1954), български юрист и политик
• Вангел Попангелов Бумбаров (1883 – 1963), възпитаник на Цариградската духовна семинария. След завръщането в родния край, отказва духовния сан и става учител в Неврокoп. Директор на Неврокопската гимназия. Член на неврокопския революционен комитет. Добровелец в четата на дядо Георги Баташки. Дават сражение срещу турците над с. Плетена през октомври  1912 г. Свири на цигулка. Владее френски език. Син на Никола Ангелов Бумбаров и внук на Ангел Спасов Бумбаров.
• Георги Балтаджиев, учител в родното си село между 1845 и 1890 година^[51]
• Димитър Благоев Матеров (1891 – 1971), възпитаник на Солунската търговска гимназия, индустриалец, финансист. Офицер от Първата световна война. Кавалер на орден „За храброст“. Общински съветник, обществен деятел, активен участник в движението за трезвеност. Владее френски, немски и турски езици.
• Иван Бумбаров, учител в селото между 1845 и 1890 година^[52]
• Илия Стойков, учи в родното си село, след това в Галатасарайския лицей в Цариград преди 1877 година, след това се занимава с търговия^[53]
• Любен Пандев (р. 1949), български офицер, генерал-майор
• Никола Ангелов Бумбаров, дякон и учител във Фотовища през Възраждането^[52]
• Никола Атанасов (1886 – 1944), български революционер и политик^[54]
• Никола Дрянков, възрожденски просветен деец, учител и свещеник в родното си село между 1850 и 1862 година и в Ковачевица (1862)^[55]
• Никола Парапанов (1874 – 1937), български военен деец и революционер
• Стоян Спасов Бумбаров, възрожденски просветен деец, брат на Ангел Бумбаров, след 1862 година е учител в селото си^[52]

Македоно-одрински опълченци от Фотовища

• Ангел Ив. Бебечев (Бебечов, Бебешев, 1891 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[56]
• Ангел Т. Димов, четата на Георги Мяхов^[57]
• Апостол Попмагдалинчев (1876 – ?), четата на Георги Мяхов^[58]
• Атанас Димитров (1882 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина^[59]
• Атанас Ив. Цоклев (1894 – ?), Втора рота на Десета прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[60]
• Борислав А. Станков (1892 – ?), четата на Георги Мяхов^[61]
• Вангел Иванов Пандов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина^[62]
• Васил Д. Ангелов, 29-годишен, четата на Георги Мяхов^[63]
• Георги Бебечев (1882 – ?), четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[56]
• Георги Божик Дренков (1883 – ?), четата на Георги Мяхов^[64]
• Георги Бумбаров (1888 – ?), в 1910 година завършва с двадесет и четвъртия випуск Солунската българска мъжка гимназия,^[65]
• Георги Бушбаров (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков^[66]
• Георги Г. Ангелов, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина^[67]
• Георги Григоров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков^[68]
• Георги Дим. Бебечев (1870 – ?), четата на Стоян Мълчанков^[56]
• Георги Ив. Бебечев (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[56]
• Георги Ив. Магдалинин (1892 – ?), четата на Стоян Мълчанков, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина^[69]
• Георги Иванов Магдолинчев (1872 – 1913), Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, убит в Междусъюзническата война на 12 юни 1913 година^[70]
• Георги Попмагдалинчев (1872 – ?), четата на Георги Мяхов^[58]
• Георги Илчев (1884 – ?), четата на Георги Мяхов^[71]
• Георги Лещенли (1884 – ?), четата на Стоя Мълчанков^[72]
• Георги Ст. Матаров, четата на Георги Мяхов^[73]
• Георги Тодоров Георгиев (1886 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина^[74]
• Георги Цоклев, четата на Илия Тетимов^[60]
• Димитър Ангелов Стайков (1886 или 1890 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина^[75]
• Димитър Ат. Делиев (1887 – ?), четата на Георги Мяхов^[76]
• Димитър Костадинов Гюрганчев (1877 – 1942), четата на Стоян Мълчанков^[77]
• Димитър Николов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота Четиринадесета воденска дружина^[78]
• Димитър Спасов (1870 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина^[79]
• Ива Г. Гурманов (1867 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина^[80]
• Иван Лазаров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков^[81]
• Иван Спасов, Трета рота на Пета одринска дружина^[82]
• Илия Бомбаров (Бумбаров, 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на бронзов медал^[83]
• Илия Костадинов, четата на Георги Мяхов^[84]
• Костадин Ан. Илиев (1889 – ?), четата на Георги Мяхов, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина^[85]
• Костадин Алексиев, 20-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Петнадесета щипска дружина^[86]
• Костадин Бошков (1887 – ?), четата на Георги Мяхов^[87]
• Костадин С. Праматаров, четата на Георги Мяхов^[88]
• Костадин Стоянов, четата на Георги Мяхов^[89]
• Лазар Иванов Лазаров (1888 или 1891 – ?), четата на Георги Мяхов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина^[90]
• Манол Георгиев (1886 или 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина^[91]
• Найден Димитров (1876 – ?), Трета рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал^[92]
• Никола Ат. Делиев (1885 – ?), четата на Георги Мяхов^[76]
• Никола Г. Лазаров (1886 – ?), четата на Георги Мяхов^[93]
• Никола Георгиев Терзиев, четата на Георги Мяхов^[94]
• Стоян Георгиев (1872 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина^[59]
• Стоян Т. Манолев (1889 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина^[95]
• Стоян Тодоров (1885 – ?), четата на Стоян Мълчанков, носител на орден „За храброст“^[96]
• Тодор Георг. Лазаров, четата на Георги Мяхов^[97]
• Тодор Николов (1872 – ?), четата на Георги Мяхов^[98]
• Тодор Стевасторов (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков^[99]
• Цветко Попкемилчев (1883 – ?), четата на Георги Мяхов^[100]

Починали в Огняново

• Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер
• Стойко Пашкулев (? – 1912), български революционер

Свързани с Огняново

• Стоян Бабин Еленин, български учител във Фотовища (ок. 1850 – 1862), в Неврокоп и Ковачевица^[101]

• Мальов, Ан. Село Огняново: историческа летопис. Благоевград, 1981.
• Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, [2004]. ISBN 954-9943-75-5.

• Огняново – информационен сайт
• Архив на оригинала от 2020-11-25 в Wayback Machine.

п б р Община Гърмен Селища Гърмен (общински център)  · Балдево  · Горно Дряново  · Дебрен  · Долно Дряново  · Дъбница  · Ковачевица  · Крушево  · Лещен  · Марчево  · Огняново  · Ореше  · Осиково  · Рибново  · Скребатно  · Хвостяне Църкви „Свети Георги“ (Гърмен)  · „Свети Димитър“ (Балдево)  · „Свети Димитър“ (Осиково)  · „Свети Никола“ (Ковачевица)  · „Света Параскева“ (Лещен)  · „Успение Богородично“ (Огняново) Археологически обекти Градище (Долно Дряново)  · Градище (Дъбница)  · Кара кая  · Кози камък (Ковачевица)

Портал „Македония“