Направо към съдържанието

Медковец (община)

(пренасочване от Община Медковец)
Медковец (община)
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ191.09 km²
Население4 030 души
Адм. центърМедковец
Брой селища5
Сайтwww.medkovec.bg
Управление
КметВеромир Миланов
(ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет11 съветници
  • БСП-АБВ Медковец (6)
  • Коалиция за възраждане и развитие на община Медковец (3)
  • ГЕРБ (2)
Медковец (община) в Общомедия

Община Медковец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на Област Монтана. С площта си от 191,089 km2 е най-малката сред 11-те общините на областта, което съставлява 5,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Геоложка характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

В геоложко отношение е установено, че теренът на община Медковец е изграден от еднообразни квартерни глини, представляващи част от деградирали и овлажнени льосовидни глини, загубили характерните за льоса свойства. По дълбочина на профила са разкрити следните пластове характезиращи геоложката основа на района.

Релефът на община Медковец е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина.

Тя е разположена в междуречието на реките Лом и Цибрица, като вододелът между двете реки е изместен в близост до долината на Лом. Поради тази причина като цяло наклонът на терена е от северозапад на югоизток, като най-високата ѝ точка от 212 m н.в. се намира в крайния югозапад, западно от село Сливовик. Най-ниската точка – 61 m н.в. се намира западно от село Аспарухово, където землището на селото опира в коритото на река Лом.

В най-южната част на общината, в землището на село Сливовик, на протежение от 4 – 5 km преминава малък участък от горното течение на река Цибър (ляв приток на Цибрица). В останалата ѝ част няма постоянно течащи води. На множеството сухи дерета, в които през пролетния сезон протичат временни водотоци са изградени няколко микроязовира („Червен бряг“, „Слатина“, „Козоровец“, „Сврача бара“, „Гръгоровото“, „Яза“ и др.), водите на които се използват за напояване.

общината има умерено континентален климат. Далечните, но високо простиращи се линейни орографски бариери – Карпатите и Стара планина, предизвикват значителна трансформация на нахлуващите откъм северозапад влажни океански въздушни маси и преминаващите през студеното полугодие, студени континентални въздушни маси, които определят коренно различен климатообразуващ ефект. Характерна е добре изразената валежна сянка и средно годишните валежи са под 500 l/m2. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум и изразената тенденция за балансиране на сезонните валежни суми. В Западната Дунавска равнина средно годишните валежни количества са значит��лно по-големи от средно годишната валежна сума за цялата страна. Този факт се обяснява с преобладаването на северозападния въздушен пренос и с постепенното намаляване на значително обеднелите на влага океански въздушни маси. Сравнително висока е средната януарска температура -1,6 °C, а средно юлската е 23 °C. Средната годишна температура за района е 9 – 10 °C. Снежната покривка се задържа 50 до 80 дни през годината, а средната ѝ височина е 10 – 20 см. Броят на засушаванията с продължителност 10 и над 10 дни за периода април-октомври е 4,5 – 5 дни. Средна скорост на вятъра в 85% от случаите на наблюденията е под 2 m/sec, в 42,7% времето през годината е тихо – през есента това е 51%, а през лятото 32,7%. Преобладаващи са западни и северозападни ветрове.

Почвената покривка е относително еднообразна и е представена от три групи почви. Около 30% от територията на общината е заета от карбонатни черноземи, около 60% – от излужени черноземи, а останалите 10% са ливадни почви.

Общината има 5 населени места с общо население 3085 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място (Старо име) Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2024)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Аспарухово (Кърки жаба) 448 525 20,416 25.72
Медковец (Метковец) 1409 1546 81,697 18.92
Пишурка (Бъз къръ) 91 75 6,278 11.95
Расово 874 996 46,413 21.46
Сливовик 263 445 36,285 12.26
Общо за общината: 3085 3587 191,09 18.77
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021)

[редактиране | редактиране на кода]
Община Медковец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 12110 12746 12548 11229 9463 7687 6855 5661 4029 3085
Източници: Национален Статистически Институт, [2][1]
Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
3085 130 146 138 137 117 96 133 122 173 194 192 216 239 243 300 213 160 136
Етноси в община Медковец (2021)
Етническа група процент
българи
  
80.53%
цигани
  
19.09%
турци
  
0.14%
други и неопределени
  
0.58%


Етнически групи към 2021 година[3]:

  • българи: 2345
  • цигани: 556
  • турци: 4
  • други: 5
  • неопределени: 17
  • служебно преброени (данни, взети от административни източници): 173

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува м. Бъз къръ на м. Пишурка;
  • МЗ № 1689/обн. 27 септември 1937 г. – преименува с. Кърки жаба на с. Аспарухово;
  • МЗ № 1380/обн. 1 юни 1939 г. – признава м. Пишурка за с. Пишурка;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на с. Метковец на с. Медковец без административен акт.

През общината от югоизток на северозапад, на протежение от 10 km преминава участък от трасето на жп линията МездраБойчиновциБрусарциВидин.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,3 km: