Медковец (община)
Медковец (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Монтана |
Площ | 191.09 km² |
Население | 4 030 души |
Адм. център | Медковец |
Брой селища | 5 |
Сайт | www.medkovec.bg |
Управление | |
Кмет | Веромир Миланов (ГЕРБ; 2023) |
Общ. съвет | 11 съветници
|
Медковец (община) в Общомедия |
Община Медковец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в северната част на Област Монтана. С площта си от 191,089 km2 е най-малката сред 11-те общините на областта, което съставлява 5,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Лом;
- на изток и югоизток – община Якимово;
- на юг – община Монтана;
- на запад и северозапад – община Брусарци.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Геоложка характеристика
[редактиране | редактиране на кода]В геоложко отношение е установено, че теренът на община Медковец е изграден от еднообразни квартерни глини, представляващи част от деградирали и овлажнени льосовидни глини, загубили характерните за льоса свойства. По дълбочина на профила са разкрити следните пластове характезиращи геоложката основа на района.
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на община Медковец е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина.
Тя е разположена в междуречието на реките Лом и Цибрица, като вододелът между двете реки е изместен в близост до долината на Лом. Поради тази причина като цяло наклонът на терена е от северозапад на югоизток, като най-високата ѝ точка от 212 m н.в. се намира в крайния югозапад, западно от село Сливовик. Най-ниската точка – 61 m н.в. се намира западно от село Аспарухово, където землището на селото опира в коритото на река Лом.
Води
[редактиране | редактиране на кода]В най-южната част на общината, в землището на село Сливовик, на протежение от 4 – 5 km преминава малък участък от горното течение на река Цибър (ляв приток на Цибрица). В останалата ѝ част няма постоянно течащи води. На множеството сухи дерета, в които през пролетния сезон протичат временни водотоци са изградени няколко микроязовира („Червен бряг“, „Слатина“, „Козоровец“, „Сврача бара“, „Гръгоровото“, „Яза“ и др.), водите на които се използват за напояване.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]общината има умерено континентален климат. Далечните, но високо простиращи се линейни орографски бариери – Карпатите и Стара планина, предизвикват значителна трансформация на нахлуващите откъм северозапад влажни океански въздушни маси и преминаващите през студеното полугодие, студени континентални въздушни маси, които определят коренно различен климатообразуващ ефект. Характерна е добре изразената валежна сянка и средно годишните валежи са под 500 l/m2. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум и изразената тенденция за балансиране на сезонните валежни суми. В Западната Дунавска равнина средно годишните валежни количества са значит��лно по-големи от средно годишната валежна сума за цялата страна. Този факт се обяснява с преобладаването на северозападния въздушен пренос и с постепенното намаляване на значително обеднелите на влага океански въздушни маси. Сравнително висока е средната януарска температура -1,6 °C, а средно юлската е 23 °C. Средната годишна температура за района е 9 – 10 °C. Снежната покривка се задържа 50 до 80 дни през годината, а средната ѝ височина е 10 – 20 см. Броят на засушаванията с продължителност 10 и над 10 дни за периода април-октомври е 4,5 – 5 дни. Средна скорост на вятъра в 85% от случаите на наблюденията е под 2 m/sec, в 42,7% времето през годината е тихо – през есента това е 51%, а през лятото 32,7%. Преобладаващи са западни и северозападни ветрове.
Почви
[редактиране | редактиране на кода]Почвената покривка е относително еднообразна и е представена от три групи почви. Около 30% от територията на общината е заета от карбонатни черноземи, около 60% – от излужени черноземи, а останалите 10% са ливадни почви.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 5 населени места с общо население 3085 жители към 7 септември 2021 г.
Населено място (Старо име) | Преброяване (от септември 2021)[1] |
По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2] |
Площ (km²) |
Гъстота (д/km²) |
---|---|---|---|---|
Аспарухово (Кърки жаба) | 448 | 525 | 20,416 | 25.72 |
Медковец (Метковец) | 1409 | 1546 | 81,697 | 18.92 |
Пишурка (Бъз къръ) | 91 | 75 | 6,278 | 11.95 |
Расово | 874 | 996 | 46,413 | 21.46 |
Сливовик | 263 | 445 | 36,285 | 12.26 |
Общо за общината: | 3085 | 3587 | 191,09 | 18.77 |
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. |
Население (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]Община Медковец | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 12110 | 12746 | 12548 | 11229 | 9463 | 7687 | 6855 | 5661 | 4029 | 3085 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [2][1] |
Възрастов състав
[редактиране | редактиране на кода]Население по възрастови групи към септември 2021 година [1] | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
3085 | 130 | 146 | 138 | 137 | 117 | 96 | 133 | 122 | 173 | 194 | 192 | 216 | 239 | 243 | 300 | 213 | 160 | 136 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]
Етнически групи към 2021 година[3]:
- българи: 2345
- цигани: 556
- турци: 4
- други: 5
- неопределени: 17
- служебно преброени (данни, взети от административни източници): 173
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува м. Бъз къръ на м. Пишурка;
- МЗ № 1689/обн. 27 септември 1937 г. – преименува с. Кърки жаба на с. Аспарухово;
- МЗ № 1380/обн. 1 юни 1939 г. – признава м. Пишурка за с. Пишурка;
- през 1965 г. – осъвременено е името на с. Метковец на с. Медковец без административен акт.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]- 2003 – Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 61% срещу Горан Бонов (НДСВ).
- 1999 – Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 57% срещу Кирил Стоичков (СДС).
- 1995 – Венцислав Кудкудейски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур със 71% срещу Иван Иванов (Народен съюз).
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината от югоизток на северозапад, на протежение от 10 km преминава участък от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,3 km:
- участък от 11,7 km от Републикански път II-81 (от km 127,8 до km 139,5);
- началният участък от 20,6 km от Републикански път III-8105 (от km 0 до km 20,6).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-11. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|