Обсада на Солун (1422 – 1430)

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширение по версията на английски език, която е избрана статия. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Обсада на Солун
Информация
Период	1422 – 1430 година
Място	Солун и околностите, със сблъсъци при Галиполи и нападения в Бяло море
Резултат	Османска победа
Територия	Османците овладяват Солун
Страни в конфликта
Османска империя Византийска империя (до септември 1423 г.); Венецианска република (от септември 1423 г.)
Командири и лидери
Мурад II Бурак бей Хамза бей Синан паша Андроник Палеолог Пиетро Лоредано Фантино Михиел Андреа Мочениго
Жертви и загуби
40.6375, 22.945

Обсадата на Солун от 1422 до 1430 година е военен сблъсък между Османската империя, под ръководството на султан Мурад II и Византийската империя, а от 1423 годинао Венецианската република за контрола на град Солун. Османците превземат града и той остава в османски ръце през следващите пет века до 1912 година, когато е анексиран от Кралство Гърция.

Солун е под османски контрол от 1387 до 1403 година, но след битката при Анкара е възстановено византийското управление. В 1422 година, след като византийците подкрепят претендента Мустафа Челеби, Мурад II атакува Солун. Неспособен да осигури хора и ресурси за отбраната на града, неговият владетел Андроник Палеолог го предава на Република Венеция през септември 1423 година. Венецианците се опитват да убедят султана да признае тяхното владение на града, но не успяват, тъй като Мурад смята града за свой по право. Това води до османска блокада на Солун и периодични директни атаки срещу града. На практика обаче конфликтът се състои предимно от поредица от набези та двете страни срещу териториите на другата страна на Балканите и островите в Бяло море. Венецианците многократно се опитват да окажат натиск, като блокират преминаването на Дарданелите при Галиполи, но с малък успех.

Блокадата бързо докарва жителите почти до гладна смърт и кара мнозина да избягат от града. Ограниченията, наложени на жителите от обсадата, неспособността на Венеция да снабдява и защитава добре града, нарушенията на местните обичаи и необузданата алчност на венецианските служители, водят до формирането на партия за предаването в града, която печели подкрепа сред жителите. Митрополитът на града Симеон Солунски насърчава паството си към съпротива. Въпреки това, към 1426 година, когато неспособността на Венеция да наложи мир според нейните условия става видима, мнозинството от местното население започва да предпочита предаването, за да избегне грабежа, който би придружил насилственото завладяване. Усилията на Венеция да намери съюзници срещу османците също се провалят: другите владетели в района или следват своя собствена политика, или самите те са противници на венецианците, или са победени от османците.

След години на нерешаващи сблъсъци, двете страни се подготвят за последна конфронтация в 1429 година. През март Венеция официално обявява война на османците, но дори тогава консервативната търговска аристокрация, управляваща републиката, не се захваща с набиране на армия, достатъчна да защити Солун, а още по-малко способна да принуди султана да търси мир. В началото на 1430 година Мурад успява да съсредоточи силите си срещу Солун и го превзема с щурм на 29 март 1430 година. Лишенията от обсадата и последвалото разграбване превръщат града в бледа сянка на предишното му могъщество - жителите му спадат от около 40 000 жители до към 2000, което налага широкомащабно ново заселване през следващите години. Венеция сключи мирен договор със султана през юли, признавайки новото статукво. През следващите няколко десетилетия антагонизмът между Венеция и османците се превръща в съперничество за контрол над Албания.

След битката при Анкара османската държава изпада в криза. Тримата синове на Баязид I започват война помежду си за султанския трон. Византия се възползва от това и си връща редица територии заедно със Солун – вторият по големина град в империята. За да е защитен по-добре, тя го продава на венецианците през 1423 година.

Оказва се обаче, че Венеция не може да го защитава, тъй като няма сухопътна армия. Турците се възползват от това и обсаждат града. Солун остава във венециански ръце до 29 март 1430 г., когато е превзет от султан Мурад II след продължила осем години блокада по суша.^[1]

Портал „Македония“