Мудроско примирие
_12-inch_gun_replacement_at_Malta_1915.jpg)
Мудроското примирие е сключено между Османската империя и Антантата на британския линеен кораб „Агамемнон“ в пристанището на Мудрос (остров Лемнос, Гърция) на 30 октомври 1918 г. С него империята излиза от Първата световна война.
Мудроското примирие бележи края на Османската империя.[1]
Страни
[редактиране | редактиране на кода]Интересното по него е, че страни са само Британската империя (като представляваща Антантата) и Османската империя. То е сепаративен мир, наложил се най-вече предвид сключеното предходно Солунско примирие. Всички опити на френския адмирал Аме да участва в преговорите са отклонени от британците с аргумента на Лойд Джордж, че Франция подписала Солунското примирие с България сепаративно. Подписите под примирието са на тримата представители на Високата порта и на британския вицеадмирал Артур Калтроп. [2]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Примирието съдържа 25 параграфа, но най-важните касаят Близкия Изток, завоюван за османлиите от Селим I, и естествено черноморските проливи. Босфора и Дарданелите се отварят за кораби на Антантата, включително и посредством окупация. Баку и Батуми са окупират от победителите. Османците се евакуират от Иран, Задкавказието, Киликия, Триполитания и Киренайка.
Примирието съдържа всички гаранции срещу възобновяването на който и да е от петте фронта на османците по време на ПСВ – морски, Балкански, Персийски, Анадолски и Триполитански. [3]
Условия
[редактиране | редактиране на кода]Според този договор османците трябва да изтеглят гарнизоните си от Арабския полуостров, Либия, Месопотамия, Сирия. Освен това Дарданелите и Босфорът, както и Батуми, планината Тавър и 6 области, населени с арменци в североизточните части на Анадола, са окупирани от войски на Антантата. [4]
Османците остават само с ограничени въоръжени сили за гарантиране на вътрешния ред и сигурност. Установява се съюзнически контрол върху всички морски съдове, пристанища и железопътни линия на Османската империя. [5]
Севърски договор
[редактиране | редактиране на кода]Мудроското примирие е заменено със Севърския договор, но той не може да влезе в сила, тъй като избухва Турската война за независимост, водена от „бащата на турците“ Мустафа Кемал Ататюрк.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 325 – 331. Фабер, Велико Търново., 2000.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 330 – 331. Фабер, Велико Търново., 2000.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 330 – 331. Фабер, Велико Търново., 2000.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 330 – 331. Фабер, Велико Търново., 2000.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 330 – 331. Фабер, Велико Търново., 2000.