Модрище
| Модрище Модриште | |
| — село — | |
 Църквата в Модрище | |
  Модрище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 589 m |
| Население | 39 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Модрище в Общомедия | |
Модрище или Модрища (на македонска литературна норма: Модриште) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Долно Поречие на десния бряг на река Треска (Голема).
История
[редактиране | редактиране на кода]На километър северно от Модрище е разположена късноантичната и средновековна крепост Кале.[1] Църквата на Модрищкия манастир „Свети Атанасий“ е изградена в 1728 година.[2]
В XIX век Модрище е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Модрища (Modrischta) е посочено като село с 16 домакинства със 78 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Модрища е населявано от 130 жители българи християни и 35 българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Модрища е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[5]
Цялото село в началото на XX век е екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Модрища има 144 българи екзархисти.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Модрища като българско село.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола А. Несторов от Байрамбунар е български кмет на Модрище от 5 септември 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Симеон В. Стоянов от Горна Лисина (17 март 1942 – 20 октомври 1942), Борис Хр. Иванов от Кръстоар (25 декември 1942 – 26 юли 1943) и Димитър Дим. Костов от Битоля (26 юли 1943 – 9 септември 1944).[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 39 жители – 38 македонци и 1 сърбин.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 163.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 септември 2007
