Макрофаг
Макрофаг | |
---|---|
Макрофаг под тъмнополеви микроскоп | |
Латински | macrophagocytus |
Код | TH H2.00.03.0.01007 |
Макрофаг в Общомедия |
Макрофагите (от гръцки: μακρός – голям и φάγος – ям) са клетки, получени при диференциацията на моноцитите в тъканите. Човешките макрофаги са около 21 μm в диаметър.[1] Макрофагите, както и техните прекурсори моноцитите са фагоцити – клетки, извършващи активна фагоцитоза. Макрофагите със своята фагоцитираща функция са част от вродения имунитет при човека, но изпълняват и функцията на антиген представящи клетки, с което играят съществена роля и при адаптивния имунитет. Средната продължителност на живот на зрелия макрофаг е няколко дни, докато незрелите могат да живеят месеци и дори години.[2] Макрофагите могат да бъдат идентифицирани по специфичния букет от протеини, които синтезират, в това число: нCD14, CD11b, EMR1, лизозим M, MAC-1/MAC-3 и CD68.[3] Придвижват се с помощта на псевдоподи.
Видове макрофаги в тъканите
[редактиране | редактиране на кода]В зависимост от локацията си макрофагите имат и различни имена:
Име | Локация |
Алвеоларни макрофаги | алвеолите на белия дроб |
Хистиоцити | съединителна тъкан |
Купферови клетки | черен дроб |
Микроглия | нервна тъкан |
Епителиоидни клетки | грануломи |
Остеокласти | кости |
Синузиални клетки | слезка |
Интрагломеруларни месангиални клетки | бъбрек |
Гигантски клетки | струпвания на макрофаги около патоген
или чуждо тяло в съединителната тъкан |
Функция
[редактиране | редактиране на кода]Участие във вродения имунитет
[редактиране | редактиране на кода]Тяхната роля е да фагоцитират (поглъщат и смилат) клетъчни отломки (дебри) патогени, както като стационарни клетки, така и като мобилни. Те са професионалните фагоцитиращи клетки, които атакуват чужди субстанции, включително микроорганизми и туморни клетки, като ги разрушават и поглъщат остатъците от тях. Образуването на гранулом е реакцията на макрофагите срещу големите чужди частици, обикновено резистентни на фагоцитоза и ензимно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, прилепени плътно едни за други. [4]
Участие в придобития имунитет
[редактиране | редактиране на кода]Макрофагите са професионални антиген представящи клетки, експресиращи МНС клас II на повърхността си. След фагоцитозата чуждите антигени (протеини) се процесират и фрагменти от тях се експонират на повърхността на клетката от МНС II молекулите. По този начин антигенът се представя на T-лимфоцитите, които задействат механизма на адаптивния имунен отговор.
Макрофаги и ХИВ
[редактиране | редактиране на кода]Подобно на T-клетките, макрофагите могат да бъдат инфектирани от вируса на СПИН, като даже стават резервоар, от който се освобождават нови вирусни частици в тялото. ХИВ инвазира макрофага чрез своя gp120, който разпознава CD4 и CCR5 по повърхността на макрофага. Както циркулиращите моноцити, така и резидентните макрофаги са мишена за ХИВ.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Krombach, F., Münzing, S., Allmeling, A. M., Gerlach, J. T., Behr, J., Dörger, M. Cell size of alveolar macrophages: an interspecies comparison // Environ. Health Perspect. 105 Suppl 5. 1 септември 1997. DOI:10.2307/3433544. с. 1261 – 3.
- ↑ Daniels, V. G., Wheater, P. R., & Burkitt, H. G. Functional histology: A text and colour atlas. Edinburgh, Churchill Livingstone, 1979. ISBN 0-443-01657-7.
- ↑ Khazen, W., M'bika, J. P., Tomkiewicz, C., et al. Expression of macrophage-selective markers in human and rodent adipocytes // FEBS Lett. 579 (25). October 2005. DOI:10.1016/j.febslet.2005.09.032. с. 5631 – 4.
- ↑ Клинична имунология, издателство Знание. Автори проф. Божко Божков и проф. Михайл Огнянов, 1997
- ↑ Sebastiaan Bol, Viviana Cobos-Jiménez, Neeltje Kootstra and Angélique van ’t Wout, Future Virology Архив на оригинала от 2019-09-12 в Wayback Machine.. Февруари 2011, Dr.Andy Pozo Vol. 6, No. 2, Pages 187 – 208.
|