Магон I

Магон I (на латински: Mago I.) e генерал, мелек и монарх на Картаген между 550 – 530 пр.н.е., основател на династията Магониди.

Създава картагенския военен модел като бойна сила, сменяйки гражданската милиция с наемни войски, в които картагенците (пуните) служили като офицери. Въз основа на този военен модел насетне възниква и добилия нарицателна слава в античността израз „пуническа вярност“. За „новия град“ останала традицията в краен случай да свиква гражданско опълчение, като това за пръв път /в размер на 40 хил. картагенци/ се наложило по време на т.нар. африканска експедиция на Агатокъл.

Магон укрепва наново картагенската доминанция над Сардиния, която била предходно загубена временно от неговия предшественик Малх. Участва победоносно в битката при Алалия (през 539 пр.н.е. или 535 пр.н.е.) в съюз етруските срещу древногръцките колонии в Западното Средиземноморие начело с Масалия.

Съпругата му произхожда от Сиракуза. Неговият син Хасдрубал I го наследява през 530 пр.н.е. на своеобразния тирски/тирански трон на Картаген до 510 пр.н.е. Другият му син Хамилкар I става малх от 510 до 480 пр.н.е. на Пунически Картаген.

• John G. Gammie, The Sage in Israel and the Ancient Near East, EISENBRAUNS, 1990, 77 p. ISBN 0-931464-46-3
• John Bagnell Bury, The Cambridge Ancient History, EISENBRAUNS, 1928, 368 p. ISBN 0-521-23348-8
• Garnsey, Peter; C. R. Whittaker (1978). Imperialism in the Ancient World: The Cambridge University Research Seminar in Ancient History. Cambridge University Press. pp. 77. ISBN 0-521-03390-X, 9780521033909. books.google.com