Луи Арагон
Луи Арагон Louis Aragon | |
френски поет и писател | |
Роден |
3 октомври 1897 г.
|
---|---|
Починал | 24 декември 1982 г.
Париж, Франция |
Погребан | Сент Арну ан Ивлин, Франция |
Националност | Франция |
Литература | |
Псевдоним | Arnaud Saint Romain,[1] Arnaud de Saint-Roman,[1] François la Colère,[1] Témoin des martyrs,[1] Albert de Routisie |
Период | 1920 – 1971 г. |
Жанрове | Поезия, проза |
Направление | Дадаизъм, сюрреализъм |
Течение | Дадаизъм, Сюрреализъм |
Известни творби | „Приключенията на Телемах“ (1922) „Селянинът от Париж“ (1926) „Очите на Елза“ (1942) „Орелиен“ (1944) „Незавършен роман“ (1956) |
Награди | |
Семейство | |
Баща | Луи Андрийо |
Съпруга | Елза Триоле |
Уебсайт | |
Луи Арагон в Общомедия |
Луи Арагон (на френски: Louis Aragon), роден Луи-Мари Андрийо (на френски: Louis-Marie Andrieux) е френски поет, редактор, журналист и романист, представител на дадаизма и сюрреализма, член на Гонкуровската академия. Той е деятел на Френската комунистическа партия и носител на Ленинска награда за мир (1957 г.). Мъж е на френската преводачка и писателка Елза Триоле.
От 50-те година на 20 век насам много от неговите стихотворения са превърнати в музика и изпети от Лео Фере и Жан Фера, което позволява на широката публика да се запознае с творчеството му. Заедно със съпругата си са една от емблематичните двойки на френската литература от 20 век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Луи Арагон е роден по всяка вероятност на 3 октомври 1897 година в Париж. Той е извънбрачно дете на политика Луи Андрийо, бивш депутат и бивш префект на полицията в Париж, потомък на богато протестантско семейство. Майка му, Маргарит Тука, католичка от средната класа е седемнадесетгодишна, когато го ражда. Андрийо не признава официално сина си, който дълго време го смята за свой кръстник. Арагон е отгледан от баба си по майчина линия.
Луи Арагон е роден на място, което не е известно със сигурност: най-вероятно Париж, но може би Ньой сюр Сен, цитиран от някои източници, или Тулон (място, където бременната му майка се оттегля, за да „скрие това нещастие“)[2] Той израства заобиколен от жени. Името „Арагон“ е избрано от Луи Андрие при декларацията за раждането на детето в памет на Арагон, известен като посланик в Испания. За да се запази честта на майчиното семейство, произтичащо от Масилон, и това на префекта, детето се представя като едновременно осиновен син на баба си по майчина линия Клер Тука, брат на майка му и кръщелник на баща му. Творчеството на Луи Арагон ще отрази тайната рана, че не е бил признат от баща си, тридесет и три години по-възрастен от майка му.
Луис Арагон учи в училището Сент Пиер в Ньой сюр Сен, където е заедно с братята Жак Превер и Пиер Превер, след което продължава обучението си в Лисе Карно.
Мобилизиран е през Първата световна война, на фронта той преживява гледката на ранената плът, насилието, ужаса, от който човек никога не се възстановява напълно, но който се появяваа отново в творчеството му и който е в основата на бъдещи ангажименти. Той получава военен кръст и остава мобилизиран две години в окупирания Рейнланд.
Начало на литературна дейност
[редактиране | редактиране на кода]След края на Първата световна война Арагон се включва в движението на дадаизма, а през 1924 година е сред основателите на групата на сюрреалистите, заедно с Андре Бретон и Филип Супо. Заедно с други сюрреалисти той симпатизира на Френската комунистическа партия и в началото на 1927 година става неин член, като остава комунист до края на живота си.
Скъсване със сюрреализма
[редактиране | редактиране на кода]През 1933 година Луи Арагон започва редовно да пише за рубриката „Новини накратко“ във вестника на Френската комунистическа партия „Юманите“. Придържа се към официалната политика на партията и през 1935 година остро критикува Бретон, който защитава свързвания с Лев Троцки руски писател и революционер Виктор Серж.
40-те години
[редактиране | редактиране на кода]Поезията му е вдъхновявана от любовта към съпругата му – Елза Триоле, снаха на Владимир Маяковски. През Втората световна война заедно с поетите Пол Елюар, Жан Превост, Жан-Пиер Росне и др. взема активно участие в антинацистката Съпротива.
Следвоенен период
[редактиране | редактиране на кода]През 1957 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на съпругата си на 16 юни 1970 г. Арагон публично оповестява, че е бисексуален, заживява с поета Мишел Ларивиер, и взема участие в гей паради.[3][4] Умира на 24 декември 1982 г. в Париж.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г jn19981000131 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ Schneider, Michel. Le fils caché // 26 април 1997 г.
- ↑ Azérad 2010, с. 296.
- ↑ Stern 2013, с. 25.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Azérad, H., Collier, P. Twentieth-Century French Poetry: A Critical Anthology. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2010. ISBN 9780521886420.
- Stern, K. Queers in History: The Comprehensive Encyclopedia of Historical Gays, Lesbians and Bisexuals. Dallas, Texas, USA, BenBella Books, 2013. ISBN 9781935251835.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|