Лотар II
| Лотар II Lothar II. | |
| крал на Лотарингия | |
 Лотар II (крал на Лотарингия) | |
| Роден |
835 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пиаченца, Италия |
| Семейство | |
| Род | Каролинги |
| Баща | Лотар I |
| Майка | Ирмингард фон Тур |
| Братя/сестри | Лудвиг II Карл Карлман Хилтруда Берта (Ерменгарда) Гизела |
| Съпруга | Теутберга (855) |
| Партньор | Валдрада |
| Деца | Хуго (Елзас) Берта Ерменгарда |
| Лотар II в Общомедия | |
Лотар II (на немски: Lothar II.; * 835; † 8 август 869, Пиаченца) е франкски крал от 855 до 869 г. от фамилията на Каролингите.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на император Лотар I и съпругата му Ирмингард фон Тур.
След смъртта на баща му († 855) неговото царство Lotharii Regnum (или Среднофранкско кралство), е разделено между неговите трима сина (разделението от Прюм): най-големият син Лудвиг получава Италия и императорската титла, Лотар II получава Кралство Лотарингия, включително резиденцията Аахен, и най-малкият син Карл получава Прованс и Бургундия. Царството на Лотар II – Лотарингия, обхваща територията на днешните Фризия, Нидерландия и Райнланд.
Лотар II е женен от ок. 855 г. за Теутберга от рода Бозониди, дъщеря на граф Бозон от Арл. Двамата нямат деца. Лотар се разделя с нея, за да се ожени през 862 г. за метресата си Валдрада, с която вече има син Хуго. Не получава развод.
Лотар умира през 869 г. по време на връщането му от посещението му при папа Адриан II в Рим. Погребан е в манастира „Св. Антонин“ при Пиаченца.
След смъртта на Лотар Средното кралство е разделено през 870 г., според договора от Меерсен, между Карл Плешиви и Лудвиг Немски.
Теутберга става през 869 г. абтеса на Sainte-Glossinde в Мец и умира пр. 25 ноември 875 г. Валдрада умира сл. 9 април 868 г. като калугерка в манастира Ремирмон.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Лотар II и Валдрада имат четири деца:
- Хуго (* 855/860; † сл. 900), херцог в Елзас
- Гизела от Нивел (* 860/865; † 907), абтеса на Нивел и Фос
- Берта от Лотарингия (863 – 925), графиня на Арл и маркграфиня на Тусция
- Ерменгард († 6 август сл. 895/898), калугерка
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Werner Goetz, Lothar II. In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 5, 1989, Sp. 1224 f.
- Hinkmar, „Opusculum de divortio Lotharii regis et Tetbergae reginae.“ in Patrologia Latina, Cursus completus patrologiae, Bd. 75, Hg. Jacques Paul Migne. Paris, 1857 – 1879
- Max Sdralek, Hinkmars von Rheims kanonistisches Gutachten uber die Ehescheidung des Königs Lothar II. Freiburg, 1881
- Ernst Dümmler, Geschichte des ostfränkischen Reiches Leipzig, 1887 – 1888
- Engelbert Muhlbacher, Die Regenten des Kaiserreichs unter den Karolingern. Innsbrück, 1881
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Genevra Kornbluth The Seal of Lothar II. Model and copy. in Francia (Zeitschrift) 1990, Jg. 17, H. 1, S. 55ff.