Лозанско метро

Лозанско метро Métro de Lausanne
Информация
Място	Лозана, Швейцария
Станции	28
Пътници	40 млн. годишно (2013)
Уебсайт	www.t-l.ch
Пусната	1991
Разширение	2008 (М2)
Дължина	13.7 km
Брой линии	2
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	да
Схема
Лозанско метро в Общомедия

Лозанското метро е метросистемата в град Лозана, Швейцария.

Лозанското метро има 2 линии. Първата линия има 15 станции, от които само 3 са подземни, поради което то се приема като Леко метро. Втората линия е автоматизирана и има 14 станции. Пресечна точка е спирка „Флон“ (FLON), която е крайна спирка за Първа линия. Първата линия пътува от северозапад до центъра. Втората линия пътува от север на юг към Женевското езеро.

Линия М1 е открита на 24 май, 1991. Тя е собственост на компания, наречена TSOL. (трамвай Du Sud-Ouest lausannois) и това съкращение е широко използвано от пътуващите, които ползват линията. М1 е наричана Леко метро, защото само три станции са подземни, макар че на практика е LRT.

Линията, която е 8 км дълга, свръзва центъра на Лозана с големите университети (ЕПФЛ, UNIL) и гара Renens. Линията се експлоатира от Транспорт публика де ла région lausannoise

(TL, по-рано трамвайни трасета Lausannois).

• 
  Мотриса чака на метростанция Рененс
• 
  Една от наземните метростанции на първи метродиаметър (М1)
• 
  Мотриса на Лозанското метро

Линия м2 на Лозанското метро е напълно автоматизирана, управлявана от команден център (т.е. няма машинисти в мотрисите). Влаковете са с гумени колела. В края на станция Ле Croisettes е предназначено да се реализира бъдещо удължаване на линията на север към Epalinges-Село, или дори Le Chalet-à-Gobet. Открита е на 27 октомври 2008 г. Ето и нейната история:

• Допълнителни запитвания: септември 2001
• Решение на Държавния съвет: юни 2002
• Източник на финансиране, поискан от Висшия съвет: септември 2002
• Народен вот: края на 2002
• Начало на строителство: 2004
• Продължителност на строителство: 4 до 5 години
• Официално откриване: 18 до 21 септември 2008
• В експлоатация от: 27 октомври 2008

• Тъй като град Лозана е разположен на стръмен склон, се налага втората линия на метрото (М2) да бъде стръмна. Някога линията е била фуникульор.
• Средният наклон е 5,7%.
• Максималната скорост е 60 км в час.
• Пътуването от единия до другия край отнема само 18 минути.
• В пиковите часове влакчетата се движат през 3 минути.
• 70% от линията е под земята, а другата част е наземно.

• 
  Строеж на втората линия на Лозанското метро
• 
  Мотриса
• 
  Мотриса в М2 (Без машинист и със спускащи се седалки)
• 
  Мотриса на гара

Линия М3 на метрото ще се движи в направление на запад от Лозана (за бързо реагиране, Renens Bussigny). M3 линия може да бъде стандартен трамвай и ще бъде в съответствие с М1, М2 и LEB жп гара в Лозана-Flon. Ще има ескалатори на свръзващите станции Лозана-Flon и Лозана-CFF. Първият участък от линията (Flon – Renens-Gare) е планирано да влезе в експлоатация през 2015 г., като цялата линия трябва да заработи през 2018 г.

• Влаковете са задвижвани от 4 талиги.
• Капацитетът на влаковете от втора линия е 222 правостоящи пътнищи и 62 седящи.

• Дължина на влака: 30,68 м
• Дължина на влака: 15,34 м
• Ширина на влака: 2,45 м
• Височина на влака: 3,47 м
• Маса на празен влак: 57 316 кг
• Маса на влака при максимално натоварване: 72 856 кг (ако един човек тежи 70 кг)
• Ширина на достъп врати: 1,65 м
• Височина на вратите за достъп: 1,9 м

• Списък на метрополитени
• Софийско метро

• www.railway-technology.com
• www.urbanrail.net Архив на оригинала от 2006-12-31 в Wayback Machine.
• www.swissinfo.ch^{[неработеща препратка]}
• carto.metro.free.fr
• iguide.travel
• commons.wikimedia.org
• www.alstom.com^{[неработеща препратка]}
• www.fotopedia.com^{[неработеща препратка]}