Направо към съдържанието

Либахово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България със старо име Либяхово, вижте Илинден (село).
Либахово
Φιλυριά
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.9° с. ш. 22.4775° и. д.
Либахово
Централна Македония
40.9° с. ш. 22.4775° и. д.
Либахово
Кукушко
40.9° с. ш. 22.4775° и. д.
Либахово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина160 m
Население192 души (2021 г.)

Либахово или Либа̀во,[1] Либаово[2] (на гръцки: Φιλυριά, Филирия, до 1926 година Λιμπάχοβο, катаревуса: Λιμπάχοβον, Либахово/н[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 160 m надморска височина,[2] на 6 km южно от демовия център Гумендже (Гумениса) в областта Боймия в източното подножие на планината Паяк (Пайко), в Солунското поле.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

На трапецовидна височина на 150 m югозападно от селото е открито селище с останки от праисторическо, римско и елинистическо време. Вля��о от пътя Кушиново (Полипетро) – Либахово, в местността Извор (Ισβόρ) на разстояние 1100 m от Либахово е открита римска сграда с изобилие от керамични остатъци и архитектурни елементи.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Либахово, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Либахово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Света Неделя“ е от първата половина на XIX век.[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Любарово като българско село.[7]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Либахова (Libahova),[8] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Либиновон (Λιμπίνοβον), християнско село.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Либаво (Либахово) живеят 145 българи християни.[10] Цялото население на Либахово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Либаво (Libavo) има 176 българи екзархисти.[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Либаово, 18 /III, 1/2 ч. от Гиракарци. 20 български екзархийски къщи, чифлик. През зимата тук живеят 6-7 влашки семейства[12] - националисти. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, няма никакви имоти. Училището (вакъф) е двуетажно: ниска изба, само класна стая с дюшеме, без таван, големина 6Х5Х2 1/2, добре осветявана. Съградено е в 1905 г.[13] “

Според кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година Либаово има 20 български екзархийски къщи, всички чифлик. Зимно време в селото живеят и 6-7 влашки семейства - „националисти“, тоест с румънско съзнание. Основен поминък е земеделието, лозарството и бубарството. Двуетажната сграда на българското училище е съградена през 1905 година.[14]

По данни на Екзархията в 1910 година Либаново е чифлигарско село с 18 семейства, 128 жители българи и една черква.[15]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λιμπάχοβον) има 120 екзархисти.[9][16]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Либахово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Либахово (Λιμπάχοβο) като село с 83 мъже и 61 жени.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либихово има 40 къщи славяни християни.[17]

От 18 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 16 семейства и в селото остават 2 български семейства.[18] Ликвидирани са 24 имота на жители, преселили се в България.[9] В 20-те години в селото са з��селени гърци бежанци, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[19] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 69 бежански семейства и 234 жители бежанци.[20]

Селото традиционно произвежда предимно жито, тютюн и памук.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Либахово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леска[4] Λέσκα Фундуки Φουντούκι[21] река на ЮЗ от Либахово[4]
Извор[4] Ίσβορον Пиги Πηγή[21] местност на Ю от Либахово[4]
Вакъфи[4] Μακούφια Монастирия Μοναστήρια[21] местност на ЮЗ от Либахово и на ЮИ от Геракарци[4]
Гюпката[4] Γιουπκτα Гифтиса Γύφτισσα[21] местност на Ю от Цигарово и на И от Радомир[4]
Градища[4] Γράδιστα Петротон Πετρωτόν[21] възвишение на З от Цигарово и на С от Радомир[4]
Нишан Таш[4] Νισάν Ντασι Пирамида Πυραμίδα[21] възвишение на ЮЗ от Геракарци и на И от Цигарево (325,6 m)[4]
Орманово[4] Όρμάνοβον Дасотон Δασωτόν[21] местност на ЮЗ от Геракарци и на СИ от Цигарево[4]
Курия[4] Κουρί Дасаки Δασάκι[21] възвишение на СЗ от Либахово и на С от Геракарци (266 m)[4]
Вирот[4] Βίροτ Пиги Πηγή[21] река на И от Либахово[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 144[2] 111[2] 265[2] 462[2] 352[2] 381[2] 333[2] 329[2] 263 263 246 192

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., с. 306
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  6. ↑ 10. Ιερός ναός Αγίας Κυριακής Φιλυριάς // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 24 юни 2014.
  7. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  8. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  9. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  13. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  14. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 85-86.
  15. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  16. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  18. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  19. ↑ Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010 
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Либахово&oldid=12434340“.