Кожушани

Кожушани
Φιλώτεια
	Кожушани Φιλώτεια
— село —
	Кожушани Кожушани Кожушани
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	179 m
Население	421 души (2021 г.)

Кожушани (на гръцки: Φιλώτεια, Фило̀тия, до 1922 година Κουζούσιανη, Кузусяни^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География

Селото се намира на 10 километра северно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), източно от реката Карадере.

История

В документ от 1184 година се споменава Пузухия-Кузухия (Πουζούχια-Κουζούχια), принадлежащо на Великата лавра в Атон.^[2]

В Османската империя

Според Стефан Веркович към края на XIX век Кожушани (Кожюшани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 623 души и 176 домакинства.^[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Козишоми (Кожушани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 72 българи християни и 1150 българи мохамедани.^[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кузишане (Kouzichané) има 320 българи патриаршисти гъркомани.^[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кожушани има 36 къщи славяни християни, 205 къщи славяни мохамедани и 5 къщи цигани християни.^[6] Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция, предимно от Хили (Шиле) и района.^[2] В 1922 година е преименувано на Филотия. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 315 души.^[7]

В 1981 година селото има 647 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-бежанско като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.^[8]

Старата, изписана църква на селото „Свети Димитър“ пострадва от земетресение в 1990 година. Новата също е посветена на Свети Димитър.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Кожушани на 6 август 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Байко^[9] или Байчо^[10]	Μπάϊκο	Полемисту	Πολεμιστοϋ^[11]	местност на ЮЗ от Кожушани^[9]
Коларово^[9]	Κολάροβο	Хориятис	Χωριάτης^[11]	местност на ЮЗ от Кожушани^[9]
Мъгленица^[9]	Μ(π)ογλενίτσας	Потами	Ποτάμι^[11]	река в Мъглен^[9]

Преброявания

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население								647		639	543	421

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в Η Φιλώτεια // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
↑ ^а ^б ^в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Δήμος_Εξαπλατάνου-2] а ^б ^в Η Φιλώτεια // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.

[3] Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)

[6] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)

[7] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[8] Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

[Ген-9] а ^б ^в ^г ^д ^е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[ЮНА_50-10] Topografska Karta JNA 1: 50.000.

[Περὶ_μετονομασίας-11] а ^б ^в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)

[1]