Клодин (Монако)
Клодин | |
господарка на Монако | |
Родена |
1451 г.
|
---|---|
Починала | 19 ноември 1515 г.
|
Погребана | Монако |
Управление | |
Период | юли 1457 – 16 март 1458 |
Предшественик | Бианка дел Карето |
Наследник | Антония Савойска |
Герб | |
Семейство | |
Род | Грималди по рождение и по брак |
Баща | Каталан Грималди |
Майка | Бианка дел Карето |
Съпруг | Ламбер I Грималди |
Деца | Жан II Грималди Луи Грималди Бланш Грималди Огюстен Грималди Франсоаз Грималди Люсиен I Грималди |
Клодин в Общомедия |
Клодин Грималди (на италианскиː Claudina Grimaldi) или Клодин от Монако (Claudina di Monaco; * 1451, Монако, † 19 ноември 1515, пак там) е дама (господарка) на Монако (юли 1457 – 16 март 1458) с регентката и баба Помелина Фрегозо – вдовица на Жан I.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е единствената дъщеря на Каталан Грималди (* 1415, † 1457), владетел на Монако (1454 – 1457), и на съпругата му Бианка дел Карето (* 1432, † 1458) от маркизите на Финале.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Клподин е една от двете жени, които царуват в Монако,[1] но тя има само благородническата титла, тъй като Оноре II е назначен за първи принц през 1612 г. от регентката на Кралство Франция Мария де Медичи.
Баща й е решил в завещанието си, че малката Клодин трябва да се омъжи (което се и случва през 1465 г.) за нейния 30-годишен братовчед Ламбер Грималди от клона на Антиб, господар на Вентимиля (1463 - 1469)ː настоящата управляваща династия на Монако произлиза от тях.
Клодин овдодява през март 1494 г. и от многото й деца само четири са живи.
На 16 март 1458 г., според желанието на нейната енергична баба Помелина Фрегозо, тя абдикира в полза на своя братовчед и бъдещ съпруг Ламбер I, наследен от нейните синове Жан II и Люсиен I.
Тя се посвещава преди всичко на семейния живот и безпомощно свидетелства за трагичните събития на династията, включително много сериозното убийство на Жан II от неговия брат Люсиен I, за да има достъп до трона.
Умира през 1515 г. на 64 години - значителна възраст за онези времена. Владетелите на Монако, включително Клодин, са погребани в катедралата на Непорочното зачатие в Монако.
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ за Ламбер Грималди (* 1420, Монако, † март 1494, пак там), син на господаря на Антиб Николо Грималди и на съпругата му Чезарина Дория, от когото има четири сина и две дъщери:
- Жан II Грималди (* 1468, † 11 октомври 1505), господар на Монако (1494 – 1505), ∞ за Антония Савойска, от която има 1 дъщеря;
- Луи Грималди, умопомрачен;
- Бланш Грималди;
- Огюстен Грималди (* 1482, † 14 април 1532), епископ на Грас, господар на Монако;
- Франсоаз Грималди († пр. 1523), ∞ за Лука Дория; нейният син Бартоломео Дория убива брат й Люсиен;
- Люсиен I Грималди (* 1487, † 22 август 1523 убит), господар на Монако (1505 – 1523), ∞ за Жана дьо Понтиев-Кабан, от която има 4 сина и 1 дъщеря
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Françoise de Bernardy, Princes of Monaco: the remarkable history of the Grimaldi family, editions Barker, 1961
- Paolo Lingua, I Grimaldi di Monaco, De Ferrari editore, Genova, 2014
- Michel-Yves Mourou, Princesses de Monaco, Editions du Rocher, Monaco, 2010
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В историята на Монако наследяването минава по женска линия още два пъти: с Луиза-Иполита, единствена суверенна принцеса (1731), и с Шарлот, наследница на Луи II, която се отказва от управлението в полза на сина си Рение III (1949).
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Claudina di Monaco в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |