Китайско-източна железопътна линия

Китайско-източната железопътна линия (на руски: Китайско-Восточная железная дорога, КВЖД) (от август 1945 година – Китайска чанчунска железопътна линия, от 1953 – Харбинска железопътна линия) е железопътна магистрала в Североизточен Китай и Югоизточна Русия.

Преминава през територията на Китай и съединява Чита в Сибир с възловата гара Харбин в Манджурия, откъдето продължава с разклонения до Владивосток в руския Далечен изток и до стратегическия Порт Артур (на върха на Ляодунския полуостров, днес район на гр. Далян) – владение на Русия (1897 – 1905) и на СССР (1945 – 1955).

Построена е през 1897 – 1903 г. като южно отклонение на Транссибирската магистрала. Завършена е на 1 (14) юни 1903 година. Принадлежала е на Русия и се е обслужвала от нейни поданици.

Строителството на линията е част от проникването на Русия в Манджурия и Корея и усилването на руското военно присъствие на бреговете на Жълто море. Това предизвиква недоволство от китайска страна. Заради китайск��то Боксерско въстание прекъсва работата на редица строителни участъци. По време на въстанието на 23 юни 1900 година китайци атакуват строители, започват да разрушават железния път и постройките, група военни строители са избити.

След поражението на Русия във войната с Япония от 1904 – 1905 година участъкът от Чанчун до Порт Артур е отнет от японците. На 22 октомври 1929 година от Китай са изгонени всички съветски служители в Китайско-източната железопътна линия. Това става повод за бойни действия на железопътната линия между Китай и СССР, продължили от 12 октомври до 22 декември 1929 година.

От септември 1931 до август 1945 година Манджурия е окупирана от Япония, а железопътната линия е под контрола на марионетната държава Манджоу-Го. След войната линията е отново под контрола на СССР. Тя е предадена безвъзмездно от СССР на Китай на 31 декември 1952 година.

• Карта КВЖД
• Александр Васильевич Верещагин. „В Китае“: „На Маньчжурской дороге“, „От Харбина до Порт-Артура“