Кин Стоянов
| Кин Стоянов | |
| български журналист и общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Период | 1976 – |
| Жанрове | роман, фейлетон |
| Дебютни творби | 1976 |
| Семейство | |
| Баща | Радой Ралин |
| Съпруга | Капка Георгиева Десислава |
| Деца | Димитър Стоянов Калина и Ралица |
Кин Димитров Стоянов е български общественик, син на Радой Ралин и баща на евродепутата Димитър Стоянов. Автор е на фейлетони и роман. Работи като журналист и сценарист на предавания, издавал е вестник „Щастливец – 1992“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Завършва философия в Софийския държавен университет[1]
Редакторска кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1983 г. става редактор в списание „Смяна“. Той е заместник главен редактор на списание „Български журналист“ (1990), заместник главен редактор на вестник „Демокрация“ (1990 – 1991), основател и главен редактор на вестник „Щастливец – 1992“. Главен редактор е на издателство „Отечество“ (1995)[1]
От 2007 до 2014 г. заедно с Емил Янев е водещ на предаването „Инфохолиците“ по БНР[1].
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]Кин Стоянов е директор на Националния дарителски фонд „13 века България“ през 1992 – 1995 и 1997 – 2005 г. По време на президентския мандат на Петър Стоянов е член на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ (1995 – 2002)[1].
От 2000 до 2002 г. е член на Програмния съвет на Българската национална телевизия.
През юли 2001 г. е обвинен от Софийската градска прокуратура, че като директор на НДФ „13 века България“ е допуснал финансови нарушения при разпределяне на дарена нафта за отоплението на домове за сираци, училища и детски градини. СГС твърди, че „се губят“ 420 тона нафта за около 360 000 лева и още за 13 000 лв. заради самоволно наемане на фирма без конкурс[2].
По негова инициатива през 2003 г. Прокуратурата внася обвинителен акт в Софийския градски съд. Делото тръгва през септември 2004 г.[3] На 14 ноември 2007 г. делото е приключено с оправдателна присъда.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първите си публикации прави в сатиричния вестник „Стършел“ през 1976 г.[1]
Библиография:
- Камъчета за късмет. Роман. София: Народна младеж, 1989
- Ориентиране в обстановката. Хумористични разкази. София: Стършел, 1990
- Гражданинът щастливец. Мемоарен репортаж. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1994
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]Кин има и 2 дъщери близначки Калина и Ралица Стоянови.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д „Предложение за избор на член в Съвета за електронни медии“, вносител Слави Бинев Архив на оригинала от 2022-01-22 в Wayback Machine., сайт на Народното събрание на РБ, 15 април 2016 г.
- ↑ Корупционни практики и антикорупционни действия в България. Медиен мониторинг за периода 23 – 31 август 2004 г.
- ↑ „Тръгна делото срещу Кин Стоянов в Софийския градски съд“, в-к „Стандарт“, 18 септември 2004 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Кин Стоянов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Кин Стоянов във
Facebook
|
