Кизляр
| Кизляр Кизляр | |
| — град — | |
 _(1842).png) | |
 | |
  Кизляр  Кизляр | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Дагестан |
| Площ | 30 km² |
| Надм. височина | 1 m |
| Население |  48 907 души (2018) |
| Основаване | 1735 г. |
| Пощенски код | 368830–368833 |
| Официален сайт | mo-kizlyar.ru |
| Кизляр в Общомедия | |
Кизляр (на руски: Кизляр) е град в Русия, административен център на Кизлярски район на Дагестан, разположен на границата с Русия. Към 1 януари 2018 г. населението на града е 48 907 души.[1]
Основан е през 1735 година като руска крепост на река Терек.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името Кизляр идва от местното население, което нарича така приток на река Терек и в превод от тюркменски означава „червен обрив“. Разпространена е и легенда, че името идва от търговията с роби по тези места. Селище на терските казаци е споменато за пръв път през 1652 г. Унищожено е от наводнение праз 1725 г. През 1735 г. генерал В. Левашов основава крепостта Кизляр.
От крепостта на Светия кръст в Сулак, съборена по нареждане на Надир шах, тук са прехвърлени казаци и севернокавказци, които отдавна са били на руска служба (чеченци, кабардинци). Всички те започват да се наричат Терско-Кизлярски казаци. Рускоговорещите казаци заживяват в обособен квартал на Кизляр. Казаците от тези войски са се подчинявали непосредствено на коменданта, който е бил пряк началник на Гребенската войска, намираща се по нагоре по течението на река Терек.
От 1785 г. Кизляр е обявен за град. Правителството активно привлича население, за да укрепи позицията на Русия в този край. В града се заселват арменци, грузинци, чеченци, ногайци, осетинци, кабардинци.
През 1805 г. тук е открито първото училище по винарство в Русия. От 1822 е в състава на Кавказка област. През 1831 г. поради Кавказката война е разрушен и после построен отново. От 1860 г. градът е център на Кизлярски окръг.
Терористичен акт
[редактиране | редактиране на кода]На 9 януари 1996 година, разположената край града руска вертолетна база е атакувана от чеченски бойни групи, начело на които са военно-полевите командири Салман Радуев, Турпал-Али Атгериев и Хункар-Паша Исрапилов.
След ожесточени бойни действия, чеченски бойци започват отстъпление и се укрепяват в местната болница, взимайки за заложници 3700 граждани и медицински персонал. На 10 януари бойците и техните заложници напускат града и се придвижват към границата с Чечня. въпреки последвалите бойни действия в село Первомайское, бойните групи се завръщат в Чечня, на 18 януари.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кизляр“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |