Калково (община Валандово)

Калково
Калково
	Калково Калково
— село —
	Калково
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Валандово
Географска област	Боймия
Надм. височина	187 m
Население	? души (?)
Пощенски код	2464
МПС код	SR
	Калково в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Калково.

Калково (на македонска литературна норма: Калково; на турски: Kalkova) е село в община Валандово, Северна Македония.

География

Калково е разположено на около 7 километра северозападно от град Валандово в южното подножие на планината Плавуш.

История

В XIX век Калково е смесено село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Калкуви (Calcouvi) е посочено като селище със 130 домакинства, като жителите му са 97 българи и 230 помаци.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. К��лково има 280 жители българи християни и 350 турци.^[3]

В началото на XX век българското християнско население на Калково е разделено в конфесионално отношение, тъй като в селото пуска корени униатската пропаганда. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Калково (Kalkovo) има 64 българи екзархисти и 56 българи униати.^[4]

След установяването на сръбската власт в селото има гарнизон. Атакуван е през 1915 година при Валандовската акция на ВМРО.^[5]

Селото е възстановено като отделно селище в 2014 година.^[6]

Личности

Родени в Калково

Антим Ризов (около 1797 – 1867), български духовник, игумен на Зографския манастир

Бележки

↑ Global Gazetteer Version 2.2.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194–195.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100 – 101. (на френски)
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 529.
↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.

[1] Global Gazetteer Version 2.2.

[2] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194–195.

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.

[4] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100 – 101. (на френски)

[5] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 529.

[6] Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.

[1]