Направо към съдържанието

Кайляри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кайляри
Πτολεμαϊδα
      
Герб
Въздушна снимка на Кайляри
Въздушна снимка на Кайляри
Кайляри
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Западна Македония
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Гърция
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Площ217,901 km²
Надм. височина600 m
Население31 575 души (2021 г.)
ПокровителЙоан Кръстител[1]
Пощенски код502 00
Телефонен код2463
Официален сайтwww.ptolemaida.gr
Кайляри в Общомедия

Кайляри[2] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[3] на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Кайляри е разположен на 600 m надморска височина,[4] на 28 km северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Кайляри в XIX век е гръцко градче в Османската империя. С разширяването на Саръгьолското блато, центърът на казата Джума запада и седалището на казата е преместено в Кайляри.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:

„ Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали – горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта – мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4 – 5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[7] “

Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кайляри е чисто гръцки град, център на каза на Серфидженския санджак с 430 къщи.[9]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кайляр (Καϊλάρ) живеят 4000 турци.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Кайлярският антропологически и етнографски музей

През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението на градчето се увеличава от приток на гръцка администрация и бежанско турско население, търсещо сигурност в града по време на Балканската война.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каялар (Кајалар) има 1500 къщи турци.[12]

Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[13][14] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население с 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[15]

Изглед от Кайляри.

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[16]

След Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), поради откриването на големи находища на въглища,[4] тук са изградени големи топлоелектрически централи.[17]

Прекръстени с официален указ местности в дем Кайляри на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Курналар[18] Κουρανλάρ Пендаврисос Πεντάβρυσος[19] Местност на ЮИ от Кайляри[18]
Хаджибей[5] Χατζήμπεη Стратионес Στρατώνες[19] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Сълпово[5]
Курия[5] Κουρί Алос Άλσος[19] местност на СЗ от Кайляри[5]
Гьола[5] Γκιόλα Дексамени Δεξαμενή[19] местност на С от Кайляри и на ЮЗ от Биралци[5]
Баири[5] Μπαΐρια Ипсомата Ύψώματα[19] местност на ЗСЗ от Кайляри[5]
Романаилти[5] Ρωμαναΐλτι Периохи Περιοχή[19] местност на СЗ от Кайляри[5]
Кепца[5] Κέπτσα Капнохорафа Καπνοχώραφα[19] местност на СЗ от Кайляри[5]
Сургьолу Σούργιολο Агеладодромос Άγελαδόδρομος[19]
Караагач[5] Καραγάτς Оросима Ορόσημα[19] местност на СИ от Кайляри и на Ю от Биралци[5]
Девриолу[5] Ντεβριολού Дромос Анарахис Δρόμος Άναρράχης[19] местност на З от Кайляри и на СИ от Дебрец[5]
Кайлар Оваси[5] Καϊλάρ Όβάσι Камбос Κάμπος[19] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Дебрец[5]
Панделези[5] Παντελέζι Агонон Άγονον[19] местност на ИЮИ от Кайляри и на ССИ от Дурутово[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 5554[4] 7103[4] 6442[4] 7719[4] 8816[17] 12747[17] 16588[17] 22109[17] 25125[17] 28942 32127 31575

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Кайлярци

От Кайляри са политиците Темистоклис Мумулидис (р. 1957), Димитриос Димитриадис (р. 1961) и Рахил Макри (р. 1973).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ Срещат се и формите Кайляре, Ка��ляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 296. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248 и 849.
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  13. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  17. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Маке��онија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 297. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кайляри&oldid=12350974“.