Иврейска династия

Анскариди (Иврейска династия)
Информация
Страна	Свещена Римска империя Италианско кралство Франкска империя Папска държава Графство Бургундия Кралство Галисия, Кралство Кастилия и Кралство Леон
Титли	Папа (Elective) Крал на Италия Крал на Галиция Крал на Кастилия Крал на Леон Маркграф на Ивреа Граф на Бургундия Граф на Макон Императорка на Свещената Римска империя Кралица на Франция (регент)
Основател	Анскар I
Последен владетел	Италия: Ардуин от Ивреа Бургундия: Жана II Бургундска Кастилия, Галиция и Леон: Педро I Жестоки Оранж: Филиберт от Шалон
Основаване	IX век
Разпадане	1369 – главна линия 1555 – Дом Трастамара
Кадетски линии	Дом Шалон-Арле Бургундска династия на Кастилия Дом Трастамара
Иврейска династия в Общомедия

Анскариди, Иврейска династия или Дом Бургундия-Ивреа (на немски: Haus Burgund-Ivrea, на италиански: Anscarici, Anscaridi или Casa di Ivrea) е маркграфска и впоследствие кралска династия от франкски произход. Тя е част от европейската висша аристокрация, която първо живее в Бургундия и по женска линия произлиза от Каролингите, най-вече от Карл Велики, а от IX век до средата на XVI век играе особено важна роля. Династията разширява господството си над Пиемонт в края на Каролингския период и се стреми към трона. Клоновете ѝ по-късно управляват Франш Конте в Кралство Бургундия и Кралство Галисия, Леон и Кастилия на Иберийския полуостров.

Историята на Дом Бургундия-Ивреа се дели на четири важни раздела:

• Маркграфове на Ивреа (879 – 1030)
• Графове на Бургундия (дн. Франш Конте) (995 – 1184) и Дом Шалон (1248 – 1330)
• Крале на Кастилия и Леон (1126 – 1369) (между тях е и германският крал Алфонс Кастилски)
• Князе на Оранж (1417 – 1530) (под името Дом Шалон)
• Една извънбрачна линия на рода – Дом Трастамара дава кралете на Кастилия и Леон, по-късно и на Арагон, Сицилия и Неапол.

Родоначалникът на Анскаридите е Анскар I († ок. март 902), граф на Уш (в рамките на Бургундското херцогство) от 877 или 879 г., син на графа на Лангър Амадей от Уш († сл. 827) и на съпругата му – сестрата на граф Ламберт I от Нант. Баща му е от бургундски произход и заедно с братята си Фулк – архиепископ на Реймс и Гвидо от Уш подкрепя братовчед им Гвидо II Сполетски в опита му да се изкачи на трона на Западнофранкското кралство след падането на крал Карл III Дебели. Тази позиция им коства графството, поверено на Манас I дьо Шалон (граф на Шалон от 875 до 918 г.).

Анскар и брат му Гвидо придружават херцог Гвидо II Сполетски във войната срещу императора на Свещената Римска империя Беренгар I през 888 г. Анскар става съветник на херцога и участва във войната срещу германския крал Арнулф Каринтийски, който нахлува в Италия през 894 и 896 г.^[1] За предоставените му услуги Гвидо II му дава Маркграфство Ивреа между 888 и 891 г.

 Основна статия: Маркграфство Ивреа

Маркграфство Ивреа е една от най-големите италиански марки и заема западната част на Субалпийския регион. Включва Графство Акуи, Алба, Асти, Торино, Верчели, Помбия, Бургария (при Виджевано) и Ивреа. Създадено е през IX век за защита на Кралство Италия от Кралство Бургундия и Кралство Прованс.

Синът на Анскар I – Адалберт I е маркграф от 901 до 928 г. Той се жени за Гизела от Фриули, дъщеря на Беренгар I – император на Свещената Римска империя, крал на Италия и маркграф на Фриули от род Унруохинги и на съпругата му Бертила от Сполето. От този съюз се раждат Анскар II и Беренгар II.

Анскаридите увеличават мощта си, като предават маркграфската титла чрез пряко родство, започвайки процес на „династизация“ до степен на намеса в кралските интереси.

По време на сблъсъка с кралската армия Анскар II загива в битка и брат му Беренгар II през 940 г. трябва да бяга при Ото I Саксонски в Източнофранкското кралство. Ото I сгава крал на Източнофранкското кралство през 936 г. и се смята за пряк потомък на Императора на Свещената Римска империя. Той започва да провежда експанзионистична политика на Германското кралство, насочена към възстановяването на някогашните територии под имперска власт. В Италия той подкрепя връщането на Беренгар II, комуто през 950 г. дава титлата „Крал на Италия“.

През 950 – 951 г. Беренгар II завършва реорганизацията на италианската територия, започната от крал Хуго I Провански, разделяйки Маркграфство Ивреа на три нови маркграфства, носещи имената на своите основатели:

• Алерамическа марка (Маркграфство Западна Лигурия) начело с Алерам Монфератски, граф на Верчели
• Отбертинова марка (Маркграфство Източна Лигурия), начело с Отберт I, граф на Луни
• Ардуинова марка (Маркграфство Торино), начело с Ардуин Голобради, граф на Торино.

Новите родове разполагат седалището си във важни градове в и извън Пиемонт като Савона – първата столица на Алерамичите.

През 951 г., след разпадането на връзката на васалитет от страна на Беренгар II и заради неговата агресивна политика към папството, Ото I нахлува в Италия и го побеждава след дълга обсада на Форта на Сан Лео, подчинявайки феодалите на Северна Италия. Беренгар II е детрониран през 962 г. и е заточен в Бамберг (днешна Германия), където умира през 966 г. През 962 г. Ото I е коронясан за император на Свещената Римска империя на германския народ.

Детронирането на Беренгар II отслабва и ограничава феодалната власт на Анскаридите, които, след поражението им от император Хайнрих II, окончателно губят Маркграфство Ивреа през 1015 г. от Оделрик Манфред II – братовчед на Ардуин от Ивреа, господар на Маркграфство Торино и баща на Аделхайд от Суза. Савойците наследяват всички владения и титли на Аделхайд чрез женитбата ѝ през 1046 г. за савойския граф Ото I и затвърждават властта си в Пиемонт. Обединените им територии вземат името Маркграфство Италия.

Кралският клон на Италия около 40 години след събитията с Беренгар II дава последния представител на династията – Ардуин от Ивреа, който отново успява да стане крал на Италия, а след това е окончателно победен и свален от император Хайнрих II.

Основният клон на династията на Анскаридите се завръща в Бургундия (по-специално в Макон), където отново заема видно място.^[2] Ото Вилхелм^[3] става граф на Бургундия, а неговият потомък Раймунд^[3] е прародител на Кралския дом на Кастилия,^[4] който управлява Кастилия и Леон в продължение на около 250 г.

Синът на Беренгар II – Адалберт II от Ивреа е принуден да избяга в Бургундия, където умира. Вдовицата му Герберга от Макон се жени повторно за бургундския херцог Анри I Отон, който осиновява сина им Ото I Вилхелм Бургундски и му гарантира наследственост в херцогството. Ото Вилхелм обаче влиза в конфликт с краля на Франция Анри I, който му оставя само малка територия – ядрото на онези феоди, от които по-късно се създава голямата Бургундия Франш Конте.

Сред основните членове на франкските Графове на Бургундия от династията на Анскаридите се нареждат Райналд III, който от 1127 г. пръв си приписва титлата franc-compte като знак за васална независимост, макар че впоследствие е принуден да се подчини на император Конрад III. Неговата дъщеря и наследница Беатрис Бургундска се жени за великия император Фридрих I Барбароса и му дава Франш Конте като зестра, свързвайки така наследството на Анскаридите с това на рода Хохенщауфен.

Графство Бургундия е наследено от сина на Беатрис Ото I, който носи името на Анскаридите. Така графството е загубено за Дом Ивреа. То се връща отново при него през 13 век, когато господарят на Салан Хуго от Шалон от Дом Шалон се жени за графиня Аделхайд от Бургундия, дъщеря на Беатрис II от Хохенщауфен (дъщеря на Ото I), с което става пфалцграф на Бургундия (Франш Конте). През 1315 г. умира Роберт, пфалцграф на Бургундия и последен мъжки наследник на главната династична линия и графството е наследено от рода Дампиер, а накрая отива в ръцете на херцозите на Бургундия от Капетинги-Валоа.

По-малкият брат на Хуго от Шалон – Йохан I от Шалон-Арле става родоначалник на линията Шалон-Арле. Неговият потомък Йохан III от Шалон-Арле се жени за Мария дьо Бо-Оранж – принцеса на Оранж, като по този начин княжеството е придобито от рода. Последният потомък от мъжки пол е Филиберт от Шалон, който умира през 1530 г. Териториите са наследени от сестра му Клавдия от Шалон-Оранж и от сина ѝ Райнер (Рене) от Шалан (или Райнер фон Насау-Бреда).

Синът на графа на Свободното графство Бургундия и на Графство Макон Гийом (Вилхелм) I Бургундски – Раймунд, отива на Иберийския полуостров в края на 11 век, където се жени за Урака I – наследница на кралство Кастилия и Леон, като по този начин става родоначалник на Бургундската династия на Кастилия и Леон. До края на 13 век всички владетели на това кралство са техни наследници, а в края на 14 век те са изместени от кадетския и нелегитимен клон на Дом Трастамара, който управлява до началото на 16 век.

Барон Антонио Мано (* 1834, † 1918) в своята значима творба „Субалпийският патрициат“ (Il Patriziato Subalpino) пише, че много от благородническите семейства на Пиемонт произлизат от династията на Анскаридите:^[5]

• Kастеламонте (Castellamonte) от Канавезе;
• Де Курия (De Curia) от Пинероло;
• Дела Киеза (Della Chiesa), маркизи на Чинцано, графове на Роди и Понцано, господари на Тораца (Торе ди Гербола), Санто Стефано Роеро и Пралормо и клоновете на Асти, Салуцо и Тортона;
• Ди Мониале (Di Moniale) от Пинероло (потомци на Опицон и Прангарда);
• Фалети (Falletti) от Асти;
• Графовете на Помбия (Биандрина);
• Малабайла (Malabaila/Malabayla) от Асти;
• Мазино (Masino) от Асти и Верчели;
• Сан Мартино (San Martino) от Канавезе (с днешно потомство от Страмбино, Лоренцато, Парела, Алие);
• Пинероло (Pinerolo);
• Соларо / Солари (Solaro/Solari) от Асти;
• Графовете Валперга (Valperga) от Валперга, Мазино (със собствена линия на Мазин/Мазини ди Кастелнуово (Masin/Masini di Castelnuovo) от Калузо).

• ((it)) AA.VV., Mémoires de l'Académie impériale des sciences, littérature et Beaux-Arts de Turin, Torino 1811 – 1812
• ((it)) Benvenuti Giovanni, Storia di Ivrea. Ed. Enrico, 1976
• ((it)) Antonio Carlo Napoleone Gallenga, Storia del Piemonte dai primi tempi alla Pace di Parigi del 30 marzo 1856. Torino 1856
• ((it)) Perinetti Federico, Ivrea storia breve dalle origini ai giorni nostri. Ed. Cossavella 1989
• ((it)) Sergi G., Anscarici, Arduinici, Aleramici elementi per una comparazione fra dinastie marchionali. Bollettino storico-bibliografico subalpino, Anno LXXXII, Torino 1984
• ((en)) Wickham, Chris. Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anscarici и страницата Anscarids в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Портал „Италия“          Портал „История“