Иван Абаджиев

Иван Абаджиев
български щангист и треньор
Иван Абаджиев по време на церемонията на която е удостоен с орден „Стара Планина“, 12 февруари 2014 година.
Роден	12 февруари 1932 г. Нови пазар, Царство България
Починал	24 март 2017 г. (85 г.) Кьолн, Федерална република Германия
Погребан	София, Република България
Народен представител в: VII ВНС

Иван Николов Абаджиев (Старшията) НАЙ-ГОЛЕМИЯТ е български състезател и треньор по вдигане на тежести. От 1969 до 2000 (с прекъсване) е старши треньор на българския национален отбор по вдигане на тежести.^[1]

Под негово ръководство България печели множество медали от световни първенства и олимпийски игри.^[2]

Роден е на 12 февруари 1932 г. в град Нови пазар. Започва да тренира вдигане на тежести през 1953 г. в категория до 67,5 кг. В тази категория участва на световното първенство в Мюнхен през 1955 г. През същата година завършва Висшия институт за физическа култура (днес Национална спортна академия). На световното първенство в Техеран извоюва сребърен медал (1957). Последното му състезание е на Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г.

От 1969 г. е треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Първият му успех е на европейското първенство във Варшава през 1969 г., като отборът завоюва два златни медала. Въвежда двуразовите тренировки, които са негов патент. Също и системата на триразовите тренировки, съчетани с адаптация на организма и възстановяване. Специализира щангистите и изисква извършването на огромен обем работа.

На Летните олимпийски игри в Мюнхен българските щангисти печелят първите си олимпийски медали – три златни и три сребърни, като с 38 точки са отборни първенци. Като треньор на националния отбор на България той извежда щангистите ни до 10 олимпийски, 57 световни и 64 европейски титли. В периода 1995 – 1996 г. е главен треньор на турския национален отбор, като извежда Халил Мутлу и Наим Сюлейманоглу до олимпийските титли в Атланта 1996. Така общо олимпийските титли, спечелени от състезатели на Абаджиев стават 12. За България олимпийски първенци при него са: Нораир Нурикян, Йордан Биков, Андон Николов (Мюнхен 1972), Нораир Нурикян, Йордан Митков (Монреал 1976), Янко Русев, Асен Златев (Москва 1980), Севдалин Маринов, Борислав Гидиков (Сеул 1988) и Гълъбин Боевски (Сидни 2000). Абаджиев е работил също така в Унгария, Франция, Саудитска Арабия и САЩ. През 2001 г. тренира националния тим на Катар, съставен изцяло от българи, макар и на хартия да не се води старши треньор. На световното в Анталия същата година Андрей Иванов и Яни Марчоков стават световни първенци от името на Катар. Предава цялата си методика на своя добър приятел – гръцкия треньор Христос Якову, и така тръгват феноменалните успехи на гръцките щангисти през 90-те години. Шест пъти е избиран за Треньор № 1 на България, а през 2001 г. е избран за Треньор № 1 на страната за ХХ век, като изпреварва с голяма разлика втория Димитър Пенев (футбол). През 1981 г. френската спортна библия „Екип“ го избира за Треньор № 1 в света във всички спортове.

През 1990 г. избран за народен представител в VII велико народно събрание, което напуска в същата година по своя молба.

Неговите методи срещат нескрита опозиция, като често е обвиняван в използване на забранени препарати – нещо, което той винаги е отричал. „Завиждаха му и за това го нападаха. Нали знаете, когато едно дърво дава плодове, всеки хвърля камък по него. Осем години съм работил с Абаджиев - 6 в България и 2 в Турция и мога да кажа, че като треньор и като човек Абаджиев беше велик“, заяви Наим Сюлейманоглу на поклонението на Старшията. „Ако не бях в България и не работех по неговата методика, никога нямаше да постигна тези мои успехи“, каза години преди това Джобния Херкулес пред Мартин Карбовски в предаването „Отечествен фронт“.

В последните си години Абаджиев е приет в САЩ и работи като треньор в град Денвил, Илинойс заедно със сребърния медалист от Летните олимпийски игри в Мюнхен Александър Крайчев. Треньор в „Академия за шампиони“ (Сан Франциско). Издадена е негова книга за щангите. В САЩ продължават да прилагат неговата методика на тренировки.

Умира на 85-годишна възраст при семейството си в Германия.^[3]

Получава множество високи държавни награди и отличия за значителните успехи постиганти в треньорката му кариера.

• Удостоен с орден „Стара планина“, I степен (2013)^[4]
• Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия (1999)^[5]
• Обявен е шест пъти за най-добър треньор на България
• Обявен е за треньор на страната на ХХ век (2001)

Президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел с възхищение казва за него: „Стана ясно – родил се е треньорът на света!“.

На Иван Абаджиев е наречена улица в квартал „Полигона“ в София (Карта).

• „Още мога да помагам на България“, интервю на Марин Милашки, в-к „Дума“, бр. 65, 19 март 2013

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Спорт“          Портал „България“