Еникьой (дем Сяр)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.
| Еникьой Προβατάς | |
| — село — | |
  Еникьой  Еникьой  Еникьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 16 m |
| Население | 829 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 621 00 |
| Телефонен код | 2321 |
Еникьой (на гръцки: Προβατάς, Проватас, до 1928 Γενή Κιόι, Йени Кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) с 1344 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Сярското поле на 10 километра западно от демовия център град Сяр (Серес).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Еникьой е село в Сярската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йени кьой (Yeni-keuy) живеят 180 гърци.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Йеникьой (Yéni-Keuï) има 115 домакинства и 220 жители мюсюлмани и 80 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Ени кьой, на ЮЗ от Сяр 1/2 час до реката. През това село минува шосето за Солун. Има 45 къщи. 50 души българе, а остатъкът турци.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ени Кьой има 100 жители българи християни и 220 българи мохамедани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Еникьой (Yeni-Keuy) живеят 136 българи екзархисти.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Проватас. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Еникьой е смесено местно-бежанско село със 187 бежански семейства с 829 души.[7]
В 1936 година е положен основният камък на църквата „Свети Георги“.[8]
До 2011 година Еникьой е център на дем Капитан Митруси в ном Сяр.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бизиргенкия | Μπιζιργένκια | Плусия | Πλούσια[9] | |
| Алчак[10] | Άλτσάκι | Хамилон | Χαμηλών[9] | местност на Ю от Еникьой и на ЮЗ от Горно Караджово;[10] от турското alçak, „нисък“[11] |
| Кара Табан | Καρά Ταμπάνι | Патома | Πάτωμα[9] | |
| Пика[10] | Πίκα | Палиорема | Παληόρεμα[9] | река на ЮЗ от Еникьой[10] |
| Таш Парча | Τάς Παρτσά | Петра | Πετρα[9] | |
| Бей търла | Μπέη Ταρλά | Хорафия | Χωράφια[9] | |
| Гюбрелик[10] | Γκεμπρελίκι | Копротопос | Κοπρότοπος[9] | местност на СЗ от Еникьой;[10] от турското gübrelik, „торище“, производно от gübre, заемка от гръцкото κόπρος[12] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Еникьой
Б. Михайлов Веселинов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]- Владимир Ангелов Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
- Георги Ян. Танев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
- Димитър Рачев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[13]
- Донко Алипиев Влайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
- Михаил Василиев Ташов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]
- Христо Спиридонов Манов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
- Свързани с Еникьой
- Тасос Хадзивасилиу (р.1981), гръцки политик, депутат от Нова демокрация, по произход от Еникьой
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199 и 200 – 201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 69.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 2
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 6
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
