Елишка Краснохорска

Алжбета Пехова
Eliška Pechová
	Алжбета Пехова Eliška Pechová
	Алжбета Пехова, портрет от Ян Вилимек
Псевдоним	Елишка Краснохорска; Т. Дворска
Родена	18 ноември 1847 г. Прага, Австрийска империя
Починала	26 ноември 1926 г. (79 г.) Прага, Чехословакия
Професия	писател, поет, либретист, публицист, преводач
Националност	Чехия
Активен период	1871 – 1926
Жанр	лирика, драма, документалистика
Направление	феминизъм
Течение	славянско-народно
	Повлияна от Каролина Светла, Витезслав Халек;
Подпис
	Алжбета Пехова в Общомедия

Алжбета Пехова (на чешки: Eliška Pechová) е чешка общественичка феминистка, либретистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, драма и публицистика. Пише под псевдонима Елишка Краснохорска (на чешки: Eliška Krásnohorská). Принадлежи към славянско-народностното течение в чешката литература.

Биография и творчество

Алжбета Пехова, с регистрирано име Елизабет Доротея Печова, е родена на 18 ноември 1847 г. в Прага, Австрийска империя, от втория брак на занаятчията Андреас Пех (1804 – 1850) и Доротея Катержина Водваркова (1816 – 1892), като седмо дете от осем братя и сестри. Баща ѝ произхожда от аристократичното семейство Пех от Красна Хора, според което по-късно писателката избира своя псевдоним. Учи първоначално в Пилзен, а после получава подходящите знания в немското училище за девойки „Свободов“ в Прага. Разширява познанията си с помощта на чичо си Войтех, братя и приятели. Освен всичко друго, тя се учи да свири на пиано, да пее и да рисува.

В обществената си дейност се занимава с движението за еманципация на жените. Тя е член и по-късно е ръководител на Женско чешко производствено сдружение основано през 1871 г. от Каролина Светла, която помага на момичета от бедни семейства за образование и работа. През 1901 г., след Йосефа Хумпалова-Земанова, тя става редактор на списанието „Ženské listy“ и също публикува там своите статии. Активно участва в женското работническо движение.

Събира над 4810 подписа в петиция до Императорския съвет за откриването на (държавна) гимназия за момичета, така че момичетата да получат диплома за средно образование и след това разрешение да учат в университет. Тъй като не получава подкрепа, създава частната гимназия за момичета „Минерва“ открита през 1890 г., която е първата източноевропейска частна девическа гимназия.

Като една от най-видните борци за равноправното образование на момичетата, тя е първата жена, назначена в новата република от президента Масарик за пълноправен член на Чехословашката академия на науките и изкуствата.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Z máje žití“ (От май живея), е издадена през 1871 г. В стихосбирката си „Към славянския юг“ (1880) възпява страданията на черногорци, сърби и особено на българите под османско иго. Посвещава и стихове на Руско-турската война (1877 – 1878).

Авторка е на едно от първите разсъждения за женското движение с публикацията „Ženská otázka česká“ от 1881 г.

Става популярна с разказите си из народния живот. Първият ѝ роман „Svéhlavička“ от едноименната поредица е издаден през 1899 г. Романът е преразказ на романа „Der Trotzkopf“ на писателката Еми фон Роден.

Пише либрета на опери на Карел Бендъл, Бедржих Сметана и Зденек Фибих.

Пише литературна критика за списание „Osvěta“, а също и за други списания като: „Lumír“, „Světozor“ и „Zlatá Praha“. Влючва се в литературния салон „Anna Lauermann-Mikšová“.

Прави преводи на произведения на Мицкевич, Байрон и Пушкин.

Тя страда от болки в ставите от младостта си. През живота си тя никога не се е омъжвала и на стари години е била зависима от помощта на приятелите си.

Алжбета Пехова умира на 26 ноември 1926 г. в Прага, Чехословакия.

Произведения

Самостоятелни романи

Celínka (1901)
Celínčino štěstí (1902)

Серия „Булка“ (Svéhlavička)

Svéhlavička (1899)
Svéhlavička nevěstou (1900)
Svéhlavička ženuškou (1900)
Svéhlavička babičkou (1907) – под псевдонима Т. Дворска

Поезия

Z máje žití (1871)
Ze Šumavy (1873)
Ke slovanskému jihu (1880)
Vlny v proudu (1885)
Letorosty (1887)
Bajky velkých (1889) – остра сатира
Na živé struně (1895)
Rozpomínky (1896)
Zvěsti a báje (1916)
Ozvěny doby (1922)
Sny po divadle (1922)

Поеми

Vlaštovičky (1883)
Šumavský Robinson (1887)

Либрето

Lejla (1866) – автор на операта е Карел Бендъл
Břetislav (1869) – автор на операта е Карел Бендъл
Viola (1871) – автор на операта е Бедржих Сметана
Blaník (1874) – автор на операта е Зденек Фибих
Hubička (1875) – автор на операта е Бедржих Сметана
Tajemství (1877) – автор на операта е Бедржих Сметана
Dítě Tábora (1878) – автор на операта е Карел Бендъл
Čertova stěna (1879) – автор на операта е Бедржих Сметана
Karel Škréta (1883) – автор на операта е Карел Бендъл

Публицистика

Obraz novějšího básnictví českého (1877)
Dvě básnířky lidu (1880)
Ženská otázka česká (1881)
České básnictví posledních dvou desetiletí (1895 – 1896)
Z nových směrů a proudů (1897)

Преводи

Александър Сергеевич Пушкин : Избрани малки басни (1894), „Борис Годунов“ (1905)
Адам Мицкевич : „Пан Тадеуш“ (1882)
Джордж Гордън Байрон : „Странстванията на Чайлд Харолд“, (1890)
либрето от операта на Бизе „Кармен“

Източници

((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
Биография в „Литературен свят“
((en)) Биография и библиография в „Encyclopedia.com“
((cs)) Биография и библиография в „Cesky-Jazyk“
((en)) Информация в „Brooklyn museum“
((cs)) Биография в „Historik“ Архив на оригинала от 2021-05-05 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eliška Krásnohorská в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.