Елизабета Висконти

Елизабета Висконти
херцогиня на Бавария-Мюнхен
Родена	1374 г. Милано, Сеньория Милано
Починала	2 февруари 1432 г. (58 г.) Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен
Погребана	Фрауенкирхе (Мюнхен)
Управление
Период	1397 – 1432
Предшественик	Катарина от Горица
Наследник	Маргарета фон Клеве
Герб
[[Файл: |100п|alt=]]
Семейство
Род	Висконти по рождение Вителсбахи по брак
Баща	Бернабо Висконти
Майка	Беатриче Реджина дела Скала
Братя/сестри	Тадеа Висконти Верде Висконти Марко Висконти Лудовико Висконти Валентина Висконти Родолфо Висконти Карло Висконти Антония Висконти Катерина Висконти Аниезе Висконти Мадалена Висконти Джанмастино Висконти Лучия Висконти Англезия Висконти Природени: Амброджо Висконти Енрика Висконти Маргерита Висконти Есторе Висконти Изота Висконти Саграморо Висконти Донина Висконти Галеото Висконти Рикарда Висконти Паламеде Висконти Ланчилото Висконти Соврана Висконти Джиневра Висконти Бернарда Висконти Валентина Висконти
Съпруг	Ернст (Бавария) (26 януари 1395)
Деца	Албрехт VII Баварски Беатрикс Баварска Елизабет Баварска Амалия Баварска
Елизабета Висконти в Общомедия

Елизабета Висконти (на италиански: Elisabetta Visconti; * 1374, Милано, Сеньория Милано; † 2 февруари 1432, Мюнхен, Херцогство Бавария-Мюнхен) от рода Висконти, е чрез женитба херцогиня на Бавария-Мюнхен (1397 – 1432).

Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323 † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1331 † 1384).^[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара. Има пет братя и девет сестри:

• Тадеа (* 1351 † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III и майка на кралицата на Франция Изабела Баварска
• Верде (* 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III
• Марко (* 1355 † 1382), господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
• Лудовико (* 1355 † 1404), управител и господар на Лоди (1379 – 1385), и управител и господар на Парма (1385 – 1404), съпруг на Виоланта Висконти
• Валентина (* 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим като съпруга на Петър II
• Родолфо (* 1358 † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
• Карло (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364 г.), съпруг на Беатрис д’Арманяк
• Антония (* 1364 † 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
• Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395 и първа херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
• Аниезе (* 1363 † 1391), графиня на Мантуа като съпруга на Франческо I Гондзага
• Мадалена (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на Фридрих Мъдри
• Джанмастино (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала
• Лучия (* 1372 † 1424), маркграфиня на Майсен като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
• Англезия (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на Янус дьо Лузинян

Има и има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.^[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.^[3]

През 1378 г. за първи път е обещана за съпруга от баща си Бернабо на Ацо – първороден син и наследник на братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти и на първата му съпруга Изабела Валоа, но младежът умира през 1380 г.

През 1393 г. Йохан II Баварски започва брачни преговори между сина си и Елизабета и на 23 септември назначава херцогския секретар и капелан Джовани Пакинар за представител на него и на сина му Ернст. Предварителните условия на договора са съставени на 16 октомври 1393 г. и предвиждат зестра от 75 000 флорина. Зестрата на Елизабета е малко по-ниска^[4] от тази на нейните сестри и допринася за допълнително намаляване на баварските дългове.

Сватбата между Елизабета и херцог Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от род Вителсбахи се състои през декември 1393 г. в Павия в присъствието на Никола Палавичино, Антонио Поро, Бертрандо Роси, Якопо дал Верме, Гулиелмо Бевилакуа, Андреацо Кавалкабо и Франческо Барбавара^[5] или на 26 януари 1395 г. в Пфафенхофен на Илм.^[6] Елизабета заминава за Бавария през януари 1395 г. Заради народни вълнения двойката живее само година и половина в Мюнхен и пребивава от 24 декември 1397 до юни 1403 г. във Волфратсхаузен.

След смъртта на тъста си през 1397 г. Елизабета става херцогиня на Бавария. Тя се ангажира със строителните работи на много места, които са ѝ подчинени, кара да ремонтират Стария замък в Оделцаузен и предпочита да остане там през последните години от живота си.

Умира в Оделзхаузен или Мюнхен на 2 февруари 1432 г. Гробът ѝ заедно с този на съпруга ѝ се намира в криптата на Мюнхенската катедрала „Фрауенкирхе“.

∞ декември 1393 в Павия за Ернст фон Байерн (* 1373, † 2 юли 1438 в Мюнхен) от рода Вителсбахи, херцог на Бавария-Мюнхен от 1397 до 1438 г., от когото има един син и три дъщери:

• Албрехт III фон Байерн (* 23 март 1401, Волфратсхаузен^[5] или Мюнхен^[6]; † 27 или 29 февруари 1460, Мюнхен, погребан в Андекс), херцог на Бавария-Мюнхен, ∞ 1. (?) за Агнес Бернауер (* 1410, † 1435), бездетен 2. 1437 за Анна фон Брауншвайг-Грубенхаген (* 1420, † 1474), дъщеря на херцог Ерих I фон Брауншвайг-Грубенхауген, от която има седем сина и три дъщери.
• Беатрикс Баварска (* 1403; † 12 март 1447, Ноймаркт, погребана в Гнаденберг), чрез брак графиня на Цили и пфалцграфиня на Пфалц-Ноймаркт; ∞ 1. 31 май 1424 в Ортенбург за Херман III фон Цили (* 1380, † 30 юли 1426), граф на Цили, бездетна 2. 7 септември 1428 в Риденбург за Йохан (* ок. 1383, † 13 март 1443), пфалцграф на Пфалц-Ноймаркт
• Елизабет Баварска (* 1406; † 5 март 1468, Хайделберг, погребана в манастир Хьонинген), чрез брак графиня на Юлих-Берг и графиня на Лайнинген; ∞ 1. 14 февруари 1430 в Майнц за Адолф II (* 1370, † 14 юли 1437), граф на Юлих-Берг, от когото няма деца 2. 4 октомври 1440 във Вормс за Хесо фон Лайнинген-Дагсбург († 8 март 1467), граф на Лайнинген, от когото няма деца.
• Амалия фон Байерн (* 1408, † 1432), монахиня в Мюнхен.

• Storia di Milano: Visconti: Elisabetta
• Cawley, Charles, Elisabetta Visconti, Medieval Lands, Foundation for Medieval Genealogy], fmg.ac

• ((de)) Benno Hubensteiner, Bayerische Geschichte, München 1952, S. 126.
• ((de)) Karin Kaltwasser, Herzog und Adel in Bayern-Landshut unter Heinrich XVI. dem Reichen (1393 – 1450), S. 8, Anm. 57 und S. 40, Anm. 201.
• ((de)) Daniela Crescenzio: Italienische Spaziergänge in München, Band III – Italienische Frauen in München, 1. Auflage., IT-INERARIO, Rosenheim 2013, ISBN 978-3-9813046-6-4.
• ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979

• Бернабо Висконти
• Миланско херцогство
• Висконти

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elisabetta Visconti и страницата Elisabetta Visconti в Уикипедия на италиански и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контрол GND VIAF

Портал „Италия“          Портал „Биографии“          Портал „Германия“