Драгобраще

Драгобраще
Драгобраште
	Драгобраще Драгобраште
— село —
	Пощата в Драгобраще
	Драгобраще
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Виница
Надм. височина	578 m
Население	392 души (2002)
Пощенски код	2316
МПС код	КО
	Драгобраще в Общомедия

Драгобраще или Драгобраща (на македонска литературна норма: Драгобраште) е село в Община Виница, Северна Македония.

География

Селото е разположено на изток от град Виница. Особеностите на релефа са причината много от селата в района да са от пръснат тип, съставени от няколко отделни махали. Драгобраще включва махалите Чукарлии, Мирмарци, Бърболковци, Софинци, Криворамци, Капетанци и други.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името е от притежателно прилагателно със суфикс -jā, женски род според вьсь, „село“, от *Драгобратја, производно от личното ��ме Драгобрат и съответства на сръбското селищно име Драгобраћа.^[1]

В Османската империя

В XIX век Драгобраще е най-голямото изцяло българско село на територията на днешната Община Виница. Църквата „Успение Богородично“ в махалата Чукарлии е от 1883 година.^[2] Иконите на иконостаса са от XIX век, от зограф Андон и неизвестни автори. В непосредствена близост на селото се намира и манастирът „Възнесение Господне“ („Свети Спас“). Темелният му камък е поставен на 12 октомври 1996 година от Стефан Брегалнишки.^[3] В селото има поща и здравен дом.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Драгобраща е има 700 жители, всички българи християни.^[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгобраща има 488 българи екзархисти и в селото работи българско училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

По време на Междусъюзническата война в село Драгобраща са погребани 129 български военнослужещи.^[7]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. През декември 1914 година сръбските власти пребиват Милуш Ангелов, Костадин Николов, Ангел Митев, Петре Георгиев, Петре Филипов, Тодор Арсов, Никола Бойчев, Милуш Христов, Коце Николов и други, а петима от изброените умират в резултат на побоя.^[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 392 жители, всички македонци.^[9]

В Драгобраще работи ОУ „Никола Парапунов“ в което учат деца и от околните села.

Личности

Родени в Драгобраще

Дончо Христов (1891 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
Зафир Петров Георгиев (? – 1914), български свещеник и революционер
Стоимир Драгобращки (? – 1925), български революционер, деец на ВМРО
Стоян Георгиев (1898 – 1933), български революционер, деец на ВМРО

Починали в Драгобраще

Ангел Винички (1860 – 1902), български революционер от ВМОРО
Иван Козинаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[10]
Любомир Стефанов, български военен деец, кандидат-офицер, загинал през Междусъюзническа война^[11]

Бележки

↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 171.
↑ Цркви и манастири // Музеј на град Виница. Архивиран от оригинала на 2014-04-13. Посетен на 16 април 2014 г.
↑ Јакимовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 29 март 2014 г.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
↑ ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 33.
↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 94
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 февруари 2008
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 55
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 9, л. 21

[1] Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 171.

[Музеј_на_град_Виница-2] Цркви и манастири // Музеј на град Виница. Архивиран от оригинала на 2014-04-13. Посетен на 16 април 2014 г.

[Брегалничка_епархија-3] Јакимовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 29 март 2014 г.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.

[7] ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 33.

[8] Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 94

[9] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 февруари 2008

[10] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 55

[11] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 9, л. 21

[1]