Добромирово
| Добромирово Добромирово | |
| — село — | |
 Манастирът „Света Богородица Източен петък Добромирово“ | |
  Добромирово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 908 m |
| Добромирово в Общомедия | |
Добромирово (на македонска литературна норма: Добромирово) е историческо село в Северна Македония, на територията на община Демир Хисар.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Добромирово е било разположено в Демир Хисар, в Бигла западно над Слепче и северно над Слепченския манастир. От Добромирово е останал манастирът „Света Богородица Източен петък“, наричан Добромирово.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е тимар, като жителите му се занимават със земеделие и дърводелство. В 1468 година селото плаща 1035 акчета, от които 320 за пшеница; 200 за ръж и ечемик, както и за лен, свине, ушур за лозе; за бостан, за воденици, за сватбарина и най-много испенче - 381 акчета.[1]
Селото се споменава в 1468 година със следните жители: Мирче, син на Негослав; Леко, син на Пралог; Доно, син на Никола; поп Велян; поп Димитри; Никола, син на поп; Василко, Яно син на Богдан; Драле; Бойо, син на Драле; Никола, син на Гюрко; Томо, син на Губеро; Йован, сиромах; Степан, брат на Йован; Дико, син на Миладин; Синком син на Дабе; син на Койо Степан, брат на Бойо; Андрея, Арбанаш; Гюро, син на Андрея; Владе; Раян, син на Владе; Братул, син на Владе; Васил, син на Владе; Божик, син на Арбанаш; Койо, син на Богой; Янко, син на Койко; Койо, син на Робе. Общо имао 28 семейства и 1 неженен и 1 вдовица или общо 145 жители. В 1568 година селото има 125 жители.[1]
В XVIII век селото започва да се изселва масово към Слепче.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 94. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||
