Направо към съдържанието

Горни Караагач

Вижте пояснителната страница за други значения на Петровка.

Горни Караагач
Петрівка
— Селище —
Украйна
46.9032° с. ш. 36.0713° и. д.
Горни Караагач
Запорожка област
46.9032° с. ш. 36.0713° и. д.
Горни Караагач
Страна Украйна
ОбластЗапорожка област
РайонПриморски
Площ1,612 km²
Надм. височина47 m
Население799 души (2001)
Основаване1862
Пощенски код+380 6137
Телефонен код72123
МПС кодAP / 08

Петровка (на украински: Петрівка, на руски: Петровка) е село в Украйна, разположено в Приморски район, Запорожка област. През 2001 година населението му е 799 души.[1]

Горни Караагач е основано през 1862 година[2] като село на бесарабски българи, преселили се в Таврия, след присъединяването на Южна Бесарабия към Румъния. То е едно от трите села, заселени предимно от жители на село Караагач в Бесарабия.[3] Мястото е било известно с ногайското си име Машкир[4]. По-късно Горни Караагач е преименувано на Петровка.

През 1897 година Петровка има 1195 жители, а през 1904 - 1076.[2] Според днанни, публикувани от Михаил Греков, към 1912 година Петровка има едно училище, с двама учители и 134 ученика.[5]

През 1924 година селото е част от Цареводаровски район. Жителите му са 1711 души, от които 1634 - българи.[6] През 1932-1933 година Петровка е засегната от глада в Съветска Украйна, при който умират много местни жители.[7]

Писателят Мишо Хаджийски през 1943 година отбелязва, че Горни Караагач е „богато, хубаво село, живописно планирано по бреговете на Карсак“.[8]

  1. Сайт Верховной Рады Украины.
  2. а б Державин, Николай С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 24.
  3. Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 208.
  4. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 271.
  5. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 298.
  6. Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 57.
  7. Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 85.
  8. Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 208. Цитатът е от книгата „Българи в Таврия“ (1943), части от която са включени в това издание.