Голем Радобил
| Голем Радобил Голем Радобил | |
| — село — | |
 Поглед на Голем Радобил | |
  Голем Радобил | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 1003 m |
| Население | 107 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Голем Радобил в Общомедия | |
Голем Радобил (на македонска литературна норма: Голем Радобил) е село в община Прилеп, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е планинско, разположено източно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Голем Радобил е село в Тиквешка кааза на Османската империя. Викторен Галабер, който посещава селото през 1866 година, отбелязва, че Grand Radoubil e малко село, което „се намира насред планината и бедните къщи са пръснати по височините“. Старата църква е опеделена като „малка и бедна“, до нея се намира надгробен камък с надпис на гръцки.[1]
Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1870 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Големо Радобил (Radobil-golémo) е посочено като село в Прилепска каза с 64 домакинства и 271 жители българи и 8 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Голѣмъ Радобилъ има 700 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Големо Радобил има 720 българи екзархисти.[5]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
| „ | Радобил [е] християнско свободно село около 120 къщи. Едно от най-богатите села [в Тиквеш].[6] | “ |
Според преброяването от 2002 година селото има 107 жители, всички северномакедонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Голем Радобил
Ристе, учител, учи в килийно училище в Трояци, след което отваря свое училище в Прилеп през първата половина на XIX век[8][9]
Трайко Божков (1918 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ- Атанас Йовчески (1952 – 2008), офицер, генерал-лейтенант от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 408-411.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Големо Радобил // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 19.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 573.
- ↑ Църнушанов, Коста. Килийните училища и учители в Прилеп, - в: Сто години ново българско училище в г. Прилеп, 1943, с. 36-38.
| |||||||||||
