Направо към съдържанието

Георги Смеденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Пеев Смеденов
български хайдутин
Роден
1828 г.
Починал
1860 г. (32 г.)

Националностбългарин
Въоръжена борба
��аузаОсвобождение на България
Противник наОсманската империя
ПрякорТрънкин
Семейство
БащаПею
МайкаТрънка

Георги Пеев Смеденов, по прякор Трънкин, е български хайдутин и борец за освобождение на България от османско владичество. Роден е в Сливен около 1828 г. След конфликт с турски пехливани става хайдутин, а по-късно и войвода на хайдушка чета в Сливенския балкан. В неговата чета се сражават Панайот Хитов, Желю Чернев и Хаджи Димитър.[1]

Войводата през 1849 г. се присъединява към четата на Димитър Калъчлията и до 1856 г. участва във всичките нейни сражения. После тази чета се бие на страната на русите в Кримската война. След нейния край Георги се прибира в България и подновява борбата си. По същото време се отделя от Калъчлията и се връща в Сливен. Рано напролет през 1858 г. той отново събира дружина четници и започва да шета из Сливенско, Котленско, Еленско, Търновско и Новозагорско.[2]

През есента войводата разпускал четата, а въоръжението заравяли на скришни места и се отправяли към Влашко или Добруджа за презимуване. Когато пукнела пролетта и дърветата се разлиствали четата се събирала отново за бой. Три години хайдутите прочистват тези места от подтисници, носещи направди и жестокости.[2]

При Георги войвода получават бийно кръщение много бележити революционери, славни хайдути и войводи: Курти Янчев, Стоян Папазооглу, Панайот Хитов, Никола Аджема, Желю Чернев и Хаджи Димитър.[2]

В края на август хайдутите правят засада на голяма турска потеря, която идва от Сливен в дол, наречен „Кална усоя“ по пътя между Беброво и Сливен. Сражението е спечелено от хайдутите.[2]Георги Трънкин е убит през 1860 г. при сражение с турската потеря. След смъртта му, войвода на четата става Панайот Хитов.[1]

Подвизите на Георги Трънкин са описани подробно в историческия роман „Бурята“, написан от Цончо Родев.[3]

  1. а б Хитов, Панайот. Как станах хайдутин. София, Отечество, 1982.
  2. а б в г Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 31 – 32.
  3. Родев, Цончо. Бурята. Пловдив, Христо Г. Данов, 1986.