Генерал-адмирал (броненосен крайцер)

„Генерал-адмирал“ „Генерал-Адмирал“ „Нарова“ (от 1909 г.) „25 Октября“ (от 1924 г.)
Броненосният крайцер „Генерал-адмирал“
Флаг	Русия→  СССР
Клас и тип	Броненосен крайцер
Следващ тип	„Минин“
Предшестващ тип	няма
Производител	Завод Семянников и Полетики в Санкт Петербург, Руска империя.
Служба
Заложен	27 ноември 1870 г.
Спуснат на вода	8 октомври 1873 г.
Влиза в строй	20 септември 1875 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1949? г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	4603 t (нормална) 5112 t (пълна)
Дължина	91,0 m
Дължина по водолинията	87,1 m
Ширина	14,6 m
Газене	6,45 m
Броня	на борда: 102 – 152 mm (по водолинията); на борда: 127 mm (в горната част); на палубата: 13 mm
Задвижване	1 вертикална парна машина „Компаунд“; 5 парни котли
Мощност	4472 к.с. (3558 КВ)
Движител	1 гребен винт
Скорост	12 възела (22 km/h)
Далечина на плаване	3900 морски мили при ход 10 възела Запас гориво: до 1000 t въглища
Екипаж	482 души
Въоръжение
Артилерия	1875 – 1881 г.: 4х1 203 mm; 2х1 152 mm; 4х1 44 mm 1881 – 1884 г.: 6×1 203 mm; 2×1 152 mm 1887 – 1898 г.: 6×1 203 mm; 2×1 152 mm; 6×1 87 mm (4 фунтови); 8×1 37 mm револверни оръдия Хочкис 1898 – 1909 г.: 4×1 152 mm „Кане“; 6×1 47 mm 1911 – 1924 г.: 4×1 75/50 mm „Кане“
Торпедно въоръжение	1887 – 1909 г.: 2х1 381 mm ТА
„Генерал-адмирал“ в Общомедия

Генерал-адмирал (на руски: Генерал-Адмирал) e броненосен крайцер (полуброненосна фрегата) на Руския императорски флот.

Това е първият в света океански броненосен крайцер. Построен е по проект на адмирал Андрей Александрович Попов и корабните инженери Иван Сергеевич Дмитриев и Николай Евлампиевич Кутейников на стапелите на Завода Семянников и Полетики[1] Архив на оригинала от 2016-07-01 в Wayback Machine. (в литературата се среща също така и погрешното твърдение, че корабът е строен в Охтенското адмиралтейство^[1]). Строежът на кораба се води от английския корабостроител Бейн, а след смъртта му, през 1873 г., от руския майстор Пьотр Акиндинович Титов. Контрол над строежа осъществява корабния инженер капитан Николай Александрович Суботин.

През 1892 г. преминава основен ремонт.

През 1906 г. е преквалифициран на учебен кораб. На 12 октомври 1909 г., поради физическото си и морално износване е преквалифициран на минен заградител и преименуван на „Нарова“.

В периода 1914 – 1918 г., в хода на Първата световна и гражданската войни участва в поставянето на минни заграждения. На 25 октомври 1917 г. влиза в състава на Червения Балтийски флот. На 12 април 1918 г. е изоставен в Хелсингфорс и интерниран от германските войски. На 14 май 1918 г., според условията на Брестския мирен договор, преминава в Кронщад.

През 1924 г. е преименуван на „25 Октября“. Като плаваща база участва във Великата Отечествена война. Изключен е от списъците на флота на 28 юли 1944 г., изоставен е във Въглищния залив, по-късно потъва. Разкомплектован за метал през 1953 г.

• ??.??.1877 – ??.??.1881 капитан 1-ви ранг Василий Фьодорович Серков
• 30.08.1883 – 01.01.1886 капитан 1-ви ранг Сергей Петрович Тиртов
• 24.02.1886 – 07.03.1888 капитан 1-ви ранг Модест Михайлович Дубровин
• 01.01.1889 – 01.01.1890 капитан 1-ви ранг Николай Николаевич Ломен
• 01.01.1890 – 15.04.1891 капитан 1-ви ранг Андрей Карлович Деливрон^[2]
• 05.04.1892 – ??.??.189? капитан 1-ви ранг Пьотър Алексеевич Безобразов
• ??.??.1898 – ??.??.1899 капитан 1-ви ранг Николай Александрович Беклемишев
• 06.12.1899 – 24.08.1900 капитан 1-ви ранг Мануил Василиевич Озеров
• 20.09.1902 – 19.04.1904 – капитан 1-ви ранг Николай Викторович Юнг.
• 05.1904 – 09.1905 – капитан 1-ви ранг Хенрих Фадеевич Цивински.
• 26.08.1905 – 18.09.1905 – капитан 2-ри ранг Станислав Францевич Василковски.
• ??.??.1907 – ??.??.1907 капитан 2-ри ранг Георгий Петрович Пекарский
• ??.??.19??—??.??.19?? капитан 1-ви ранг Евгений Карлович Крафт
• 02.10.1913 – ??.05.1915 капитан 2-ри ранг Михаил Илич Николский
• ??.05.1915 – ??.08.1915 капитан 2-ри ранг Сергей Николаевич Власев
• ??.12.1934 – ??.12.1936 Александр Дмитриевич Виноградов

• Александр Чернышов. Минные заградители русского флота. От Российского Императорского до Советского флота. М., Яуза, Эксмо, 2017, 144 с. ISBN 978-5-699-95408-7.
• Груздев А. И. Береговая черта: имя на карте. Морской топонимический словарь Приморского края. Владивосток, Дальнаука, 1996, 244 с.

• GENERAL-ADMIRAL armoured frigates (1875 -1877) ((en))
• Бойните кораби на света ((ru))
• Смирнов Г., Смирнов В. Руснаците бяха първи ((ru))
• Крайцерите ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Генерал-адмирал (броненосен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Генерал-Адмирал (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Броненосни крайцери на Руския императорски флот Тип „Княз Пожарский“ „Княз Пожарский“ „Минин“ Тип „Генерал-Адмирал“ „Генерал-адмирал“ „Герцог Единбургский“ Тип „Дмитрий Донски“ „Дмитрий Донски“ „Владимир Мономах“ „Тип Баян“ „Баян“ „Баян II“ „Адмирал Макаров“ „Палада“ Индивидуални проекти „Адмирал Нахимов“ „Памят Азова“ „Рюрик“ „Россия“ „Громобой“ „Рюрик II“