Галате

Галате
Галате
	Галате Галате
— село —
	„Свети Никола“
	Галате
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Врабчище
Географска област	Горни Полог
Надм. височина	557 m
Население	1151 души (2002)
Пощенски код	1238
	Галате в Общомедия

Галате, още Галати или Галата (на македонска литературна норма: Галате; на албански: Gallata), е село в Северна Македония, в община Врабчище.

География

Селото е разположено на 5 километра северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар (масива Враца).

История

В края на ΧΙΧ век Галате е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Галати има 325 жители българи-християни.^[1]

Всички християнски жители на Галате са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Галата има 48 сръбски патриаршистки къщи.^[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галата има 424 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.^[3]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Галате се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Галате е село в Галатска община в Горноположкия срез и има 47 къщи с 203 жители българи.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1151 жители.^[6]

Националност	Всичко
македонци	334
албанци	643
турци	173
роми	0
власи	0
сърби	1
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Галате

Янакие Манасиевски (1943 – 2000), югославски македонски офицер, генерал-лейтенант
Кольо Симов Колев, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно
Марко Сърбинович (? - 1936), сръбски свещеник, национален деец на Сръбска пропаганда в Македония

Бележки

↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..

[1] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.

[2] Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.

[3] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.

[5] Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.

[6] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..

[1]