Въртешево
Въртешево | |
— квартал — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Кюстендил |
Община | Община Кюстендил |
Част от | Кюстендил |
Въртешево е историческо село в България, сега квартал на град Кюстендил. През 1953 година село Въртешево е присъединено към село Грамаждано. От средата на 1980-те години е квартал на град Кюстендил.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Квартал Въртешево се намира в западната част на Кюстендил, в североизточните поли на планината Осогово, на шосето Кюстендил-Гюешево.
Население на село Въртешево (1866 – 1953)
[редактиране | редактиране на кода]Година | 1866 | 1880 | 1892 | 1900 | 1910 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 |
Население | 67 | 62 | 84 | 71 | 96 | 99 | 114 | 135 | 145 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Въртешево е старо средновековно селище. В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Вертешево, а в турски документи от 1576 г. като Виртешова и Виртешево към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Въртешево.
През 1893 г. селото има 2099 декара землище, от които 1328 дка ниви, 160 дка лозя, 148 дка овощни градини, 215 дка естествени ливади, 237 дка гори и се отглеждат 52 овце, 67 говеда и 49 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. Част от мъжете работят в мините в Перник.
Електрифицирано е през 1943 г. През 1959 г. землището на селото е включено в състава на ДЗС „Кюстендилска комуна“, филиал с център с. Жиленци, а по късно – в АПК „Осогово“. Селото се модернизира и благоустроява.
Днес Въртешево е модерен жилищен квартал с красиви частни и обществени сгради.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- „Читалище „Надежда“ – гр. Кюстендил, кв. Въртешево;
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Въртешево
- Петър Ников (1884 – 1925), учител, адвокат. След атентата в църквата „Света Неделя“, София, е арестуван и убит в Дирекция на полицията – София през май 1925 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 151 – 153;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник, София, 2002, изд. Пенсофт, с. 109.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 124.