Владимир Попанастасов

Владимир Попанастасов
български поет
Роден	15 май 1883 г. Охрид, Османска империя
Починал	21 юни 1913 г. (30 г.) Лахна, Балкански съюз
Учил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Анастас Стойчев
Владимир Попанастасов в Общомедия

Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов^[1][2] е български поет, юрист и офицер от Македония.

Владимир Попанастасов е роден в 1883 (или 1884^[3]) година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва Битолската българска класическа гимназия,^[3] а след това право в Софийския университет. От 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора.

Участва в Балканската и Междусъюзническата война. Димитър Бабев разказва за последната си среща с него в Дедеагач, малко преди избухването на Междусъюзническата война. На въпроса дали е написал някой стих, той отговаря: „... Сега аз за едно мисля: коя е тази черна ръка, която приготовлява новата буря, която ще обърне в пустиня родината ми“. По същото време му съобщават, че го освобождават от длъжността дружинен адютант и го пращат в ротата, т.е. на първа линия с войниците. Реакцията му е: „Все ми е едно. Даже по-добре ще бъде така. Щом са ме подгонили, нека ме гонят.“^[4]

Загива като подпоручик от 25^-и пехотен драгомански полк^[5] в сражението при Лахна. В битката с гърците, начело на своите войници, той е тежко ранен, но не напуска командния си пост. Умира от раните си на 21 юни (3 юли ^{нов стил}) 1913 година.^[6][4]

Владимир Попанастасов (Пепо) пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворе��ия и поеми на историческа и библейска тематика.^[7]

Неговото творчество, възгледи и културната среда оказват голямо влияние върху племенника му Христо Смирненски в периода, когато момчето живее с него и дядо си в София (1908 – 1910). Хумористичните работи на Пепо с лека и игрива стихотворна форма, р��знообразна тематика и идейно съдържание се отразяват в ранните хумористични произведения на Христо и брат му Тома Измирлиев. За голямото внимание, с което Христо Смирненски е чел творбите на вуйчо си, и въздействието им върху него говорят моменти и в по-късното му творчество. Като своеобразен отзвук от „Легендите“ на Попанастасов може да се възприема възгласът „Да бъде ден!“, с който в творбата на вуйчото сатаната създава светлината, а Смирненски, поставяйки го в съвсем различен контекст, слага за заглавие първата си стихосбирка.^[8]

• "Заточеник; Пролог; Напред", публикувано в сп. „Свято дело. Македонско списание“, год. I, книжка III, VII и X, Кюстендил, 1902 година

Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“