Владимир Воронин (капитан)
| Владимир Воронин Владимир Иванович Воронин | |
| руски офицер и изследовател | |
 | |
| Роден |
5 октомври 1890 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 18 октомври 1952 г.
|
| Погребан | Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  Русия |
| Награди | Орден „Ленин“ Орден „Ленин“ Червено знаме на труда (СССР) |
| Владимир Воронин в Общомедия | |
Владимир Иванович Воронин е руски флотски офицер, полярен изследовател.
Ранни години (1890 – 1928)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 октомври 1890 година в Сумский Посад, Карелия, Руска империя. През 1916 завършва Архангелското морско училище и плава като щурман на различни кораби в Северния ледовит океан. От 1918 е капитан за далечно плаване и участва в първите Карски експедиции.
Експедиционна дейност (1928 – 1947)
[редактиране | редактиране на кода]От 1928 до 1930 е капитан на ледоразбивача „Георгий Седов“, с който през 1928 участва в търсенето на екипажа на претърпелия авария дирижабъл на експедицията на Умберто Нобиле, а през 1930 – в експедиция възглавявана от Ото Шмид в Карско море.
През 1929 на остров Хукер в о-вите Земя на Франц Йосиф издига съветското знаме и обявява целия архипелаг за съветско владение. На западния бряг на острова в залива Тихи, слиза първата група съветски полярници, които построяват метеорологична станция и пристъпват към работа. Воронин успява да достигне на север до 82° 14` с.ш.
От 28 юли до 1 октомври 1932, като капитан на ледоразбивача „Сибиряков“ и ръководител Ото Шмид, извършва първото плаване за една навигация по Северния морски път от Архангелск до Владивосток, а след това през Йокохама и Суецкия канал на 7 март 1933 завръща кораба в Мурманск.
През 1933 – 1934, като капитан на ледоразбивача „Челюскин“, повтаря пътуването си от 1932.
От 1934 до 1938 е капитан на ледоразбивача „Ермак“, а в годините на Великата отечествена война командва кораба „Йосиф Сталин“ („Сибир“).
В периода 1946 – 1947 възглавява китобойната флотилия „Слава“ и извършва хидрографски изследвания в северната част на море Уедъл.
Следващи години (1948 – 1952)
[редактиране | редактиране на кода]От 1948 до смъртта си отново е капитан на ледоразбивача „Йосиф Сталин“, с който извършва множество рейсове в арктически води.
От 1946 до 1950 у депутат във Върховния съвет на СССР.
Умира на 18 октомври 1952 година в Диксон, Красноярски край, на 62-годишна възраст. Погребан е в Ленинград.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- залив Воронин на Земя кралица Мод в Антарктида;
- залив Воронин на Баренцово море, част от Руския залив, на западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- залив Воронин на Баренцево море, част от залива Черни () на западното крайбрежие на Южния остров на Нова земя;
- залив Воронин на Баренцево море, част от залива Саханин () на западното крайбрежие на Южния остров на Нова земя;
- ледник Воронин на остров Хукер в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- ледоразбивач „Капитан Воронин“;
- морско училище „Владимир Воронин“ в Архангелск;
- нос Воронин () на Брега Джордж V в Антарктида;
- нос Воронин (), най-източната точка на остров Солсбъри в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- остров Воронин () в източната част на Карско море;
- подводна падина Воронин в северната част на Карско море, между остров Ушаков на запад и архипелага Северна земя на изток;
- улици в Санкт Петербург, Беломорск, Северодвинск и Екатеринбург.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 41 – 42, 46.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Воронин, Владимир Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |